Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 10631/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК) против решение № 5756 от 02.10.2023 г., постановено по адм. д. № 5025/2023 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-16-1226/ 10.05.2023 г. за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че направеният доказателствен анализ не съответства на твърденията на издателя на акта. Сочи, че съдът не е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен извод за отсъствие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 по отношение на бенефициера по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът Ай ти управление и анализ ООД оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът по същество се свежда до правилното приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на сключен на 13.03.2017 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефициерът Ай ти управление и анализ ООД е провел процедура за избор на изпълнител за доставка на хардуерно оборудване - 1 бр. сървър. На 01.06.2017 г. е публикувал в ИСУН публично съобщение за набиране на ценови предложения, включващо описание на търсеното хардуерно оборудване, посочена прогнозна стойност на доставката - 15 000 лв. без ДДС и срок за подаване на оферти до 05.06.2017 г. От постъпилите три предложения за изпълнител е избрано С. С. АД и на 08.06.2017 г. е сключен договор за изпълнение.

По постъпил сигнал за нередност органът е извършил проверка, в резултат на която е установил, че съдружници в дружеството-бенефициер са И. К. с дял 3.33 % и Н. К. с дял от 96.67 %, който е и управител. Освен съдружници, между И. и Н. Колеви има и родствена връзка - двамата са братя. При проверка на процедурата за избор органът е установил също, че индикативната оферта за доставка на хардуерно оборудване от 12.08.2016 г. е изготвена от С. С. АД, проектното предложение на Ай ти управление и анализ ООД е подадено на 15.08.2016 г. В хода на проверката е констатирано също, че на 01.05.2017 г. и на 01.06.2017 г. са сключени граждански договори между С. С. АД и И. К. за обследване на информационна инфраструктура на Министерство на правосъдието, със срок един месец или до приключване на дейностите по проекта. Сключените договори са възмездни, с посочени конкретни размери на възнаграждения за изпълнителя. Въз основа на направените констатации проверяващите са приели, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ - наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, обосноваващо налагане на финансова корекция за нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). На бенефициера е дадена възможност за възражения по така направените констатации.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-16-1226/ 10.05.2023 г. ръководителят на УО на ОПИК е приел, че бенефициерът е допуснал конфликт на интереси по смисъла на посочения регламент, обективно установен между С. С. АД - избраният в процедурата изпълнител, и бенефициера чрез съдружника И. К., съобразявайки близката родствена връзка с другия съдружник. Мотивирал е заключението си с безспорно установени договорни и фактически отношения между тях през периода от публикуване на съобщението за събиране на ценови предложения от бенефициера до избора за изпълнител именно на С. С. АД. Според органа тези обстоятелства, както и предоставената индикативна оферта от С. С. АД към момента на подаване на проектното предложение, сочат на недопустим конфликт на интереси между посочените лица, доколкото родствената връзка между съдружниците в дружеството-бенефициер и икономическата свързаност на единия съдружник с избрания в процедурата изпълнител водят до засягане на икономически интерес на участниците при разходване на средства от ЕСИФ. Органът е приел, че е нарушен чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, посочил е допусната нередност по т. 1 от Приложение № 2 от Наредбата и е определил финансова корекция 100 % от финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ по сключения договор от 08.06.2017 г. със С. С. АД за закупуване на хардуерно оборудване.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на ал. 2 от същата разпоредба, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Според административния съд, при безспорно установена свързаност между И. К. и С. С. АД, такава липсва по отношение на самия бенефициер. Издателят на акта не е изследвал и анализирал как посочените факти обосновават конфликт на интереси по определението в чл. 61 от Регламента. Съдът е посочил, че фактът на срочни възмездни отношения не налага извод за създадени връзки с произтичащите от тях общи икономически интереси или други ангажименти на обвързаност. Според съда органът се е позовал на сключените граждански договори, но не е установил по никакъв начин как от тях бенефициерът би извлякъл пряко или непряко финансова или друга частна полза и как това би оказало неправомерно влияние върху изпълнението на административния договор, предвид миноритарния дружествен дял на И. К. и липсата на възможност да оказва влияние при взимането на решения, включително в избора на изпълнител. Съдът е приел, че по никакъв начин не е доказано как изготвеното от С. С. АД индикативното ценовото предложение е повлияло в отношенията със съдружника И. К.. Обосновал е извод, че без анализ и без мотиви какъв е прекият икономически интерес на бенефициера да сключи договор именно със С. С. АД и какъв е личният интерес на И. К. чрез родствените си връзки да повлияе на избора на изпълнител, органът е достигнал до незаконосъобразен извод за допуснато нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Съдът се е мотивирал, че липсва свързаност спрямо бенефициера в хипотезата на 1 от ДР на Търговския закон, а органът не е доказал твърдението си за конфликт на интереси по отношение на бенефициера.

С тези мотиви Административният съд София град е приел оспореното решение за материално незаконосъобразно и го е отменил.

Решението е неправилно.

Правилни са изводите на съда за компетентността на органа, формата на издадения акт и спазената от органа процедура по издаването му. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на съда за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Понятието конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т. е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието обективно. Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.

Съдържанието на чл. 61, т.3 от Регламент 2018/1046 предвижда няколко хипотези. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е приел, че органът не е изследвал относими за спора факти, а именно какъв е икономическият и личен интерес по отношение на съдружника в дружеството-бенефициер И. К., доколкото възникналите възмездни договорни отношения между него и избрания за изпълнител участник към момента на провеждане на процедурата и избора на изпълнител не обосновават сами по себе си извод за обвързаност чрез икономически или други специфични ангажименти.

Основанието, на което се е позовал органът и което е обосновал, е именно обективната родствена връзка между съдружниците в дружеството-бенефициер и сключените възмездни договори между С. С. АД и съдружника И. К. в периода на провеждане на процедурата. Доколкото единият от съдружниците, чрез сключените възмездни договори през същия период, би могъл да повлияе върху избора на изпълнител не предвид притежаваните от него дружествени дялове, а предвид много близките родствени и емоционални връзки с другия съдружник, то налице е свързаност в хипотезата, при която безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот. Другата хипотеза - при опорочаване на принципа за безпристрастност и обективност по всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, е по-широка и в този случай органът би бил задължен да изследва съдържанието на такава твърдяна връзка, но съдебната проверка се ограничава само до констатациите и твърденията, изложени и приети от административния орган.

Такава връзка в конкретния казус е обективно установена. Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решения и не са необходими доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на избрания участник. Издателят на акта е мотивирал своя извод с относимия факт на семейна и емоционална свързаност между съдружниците в дружеството-бенефициер. Този факт предполага по-голяма стопанска грижа за интересите на дружеството и конкретно преследваната цел - проведена процедура и избор на изпълнител във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обективно тази свързаност се отразява върху безпристрастното и обективно упражняване на функциите на този финансов участник, което е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот.

В случая се касае до установяване конфликт на интереси на бенефициер, който не е възложител по ЗОП, конфликтът по отношение на сключения договор със С. С. АД е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046.

Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятията семеен живот и икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент 2018/1046, тъй като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза.

Като е приел, че бенефициерът е допуснал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, издателят на акта е обосновал извода си в съответствие с установените факти и относимата материалноправна разпоредба. Законосъобразно е посочил нарушението като нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата и е определил финансова корекция в нормативноустановения размер - 100% върху средствата, представляващи финансовата подкрепа от ЕСИФ.

Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 по договора, сключен със С. С. АД, е в нарушение на материалния закон. Като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При безспорно установена релевантна фактическа обстановка следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената от Ай ти управление и анализ ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски, в полза на Министерството на иновациите и растежа следва да бъдат рписъдени разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв., както и платена държавна такса за производството от 73, 92 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5756 от 02.10.2023 г., постановено по адм. д. № 5025/2023 г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ай ти управление и анализ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] срещу решение № РД-02-16-1226 от 10.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020.

ОСЪЖДА Ай ти управление и анализ ООД, гр. София, [улица], [адрес], да заплати на Министерството на иновациите и растежа, гр. София, [улица], разноските по делото в общ размер на 273, 92 лв. (двеста седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА