Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 10820/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. срещу решение № 117 от 20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 123 по описа на Административен съд – Шумен за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на Н. Рахим е отмемнено решение рег.№32-83674/02.03.2023 г. на Директора на ТД „М. Р. към митническа декларация (МД) № 19ВG004300001319R6/10.12.2019 г. и М. Р. е осъдена да заплати на Н. Рахим, сума в размер на 2 130 лв., представляваща разноски по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди се, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 40 000 USD и значително се различава от декларираната стойност 12 550 USD.
В тази връзка са изложени твърдения, че съдът не е съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор. Според касатора митническите органи са разгледали последователно методите по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и законосъобразно са приели, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по 3 са взети предвид данните, представени от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел „Митници и гранична защита“ и заключението на вещото лице инж. Н. Г.. Иска се решението да бъде отменено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Н. Рахим, чрез адв. Ж., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.28) и доказателстра за платен адвокатски хонорар в размер на 1 680 лв.
Върховна прокуратура на Р. Б. чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е и основателна. Предлага решението на АС гр.Шумен да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение peг.№32- 83674 от 02.03.2023 г. на директора на ТД „М. Р. , с което е отказано да бъде приета митническа стойност на стоката - употребявано моторно превозно средство /лек автомобил/ марка „MERCEDES“, модел „S550“, шаси №WDDUG8FB4HA321586, декларирана с МД № 19BG004300001319R6/03.12.2019 г.; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 54 891.99 лв. по реда на чл.74, 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на ЕП и нова данъчна основа в размер на 60 694.17 лв.; разпоредено е да се коригира митническата декларация за стоката, в частта й относно цена на стоката, митническа стойност и задълженията. Съобразени са вече заплатените суми и са посочени установени и дължими суми за досъбиране в следните размери: мито - 3 190.10 лв. и ДДС в размер на 7 018.21 лв., ведно с лихва за забава.
От фактическа страна съдът е установил, че на 03.12.2019 г. Н. Рахим с МД№ 19ВG004300001319R6/03.12.2019 г. е декларирала режим „Допускане за свободно обръщение и специален режим - употреба за специфични цели - декларация за специфична употреба“ на стока „пътнически автомобил, употребяван, катастрофирал, марка: Мерцедес, модел: S550, тип: Бензин, брой места: 5, първа peг.: 20170102, цвят: черен, обем: 4663 куб. см., мощност: 449 HPSAE, двигател №: неоткрит, шаси №WDDUG8FB4HA321586, 1 588.00 кг. брутна и нетна маса, внос от Маями - Флорида, на стойност от 12 550USD при валутен курс 1.76854.
Стоката е била с условие на доставка Варна. В пункт 6/14 е декларирана процесната стока, класирана в код по Комбинираната номенклатура 87032490 и код по ТАРИК 00. Били са декларирани и разходи за транспорт след пристигане на място на въвеждане, транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции. Към декларацията са били приложени фактурата от 14.09.2019 г. за закупената стока, търговска фактура №0...54817 от 25.11.2019 г. за заплатени разходи за транспорт и митническо представителство, товарителница и Удостоверение за унищожаване 26316144, ведно със снимков материал на автомобила.
Във връзка с извършен последващ контрол на декларирането е инициирана проверка по линията на международното сътрудничество със САЩ като е отправено искане за съдействие и е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ на 21.10.2022 г. в ЦМУ, ведно с приложена към него „Електрона информация за износ“ /еквивалент на европейската митническа декларация за износ/, между които е и Електронна информация за износ за автомобил марка 2017, Мерцедес, модел: S550, тегло 1588 кг, употребяван, с посочена стойност в щатски долара - продажна цена или себестойност, ако не е продадена в размер на 40 000 USD.
Поради спецификата на внесената стока с възлагателно писмо от 08.11.2022 г. на директора на ТД „М. Р. е възложено на вещо лице инж. Н. Г. изготвяне на справедлива пазарна оценка на употребявания автомобил по процесната митническа декларация. С доклад от 21.11.2022 г. вещото лице е определило пазарна стойност на автомобила в размер на 72 833 лв. и пазарна оценка в размер на 54 096.15 лв., без включени мита, данъци и обичайни разходи за доставка.
Със съобщение по реда чл.22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-405031/23.11.2022 г., е било изготвено уведомление до Н. Рахим, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нова митническа стойност на декларираната стока по МД с MRN 19BG004300001319R6/03.12.2019 г. В съобщението е указано, че новата митническа стойност ще бъде определена в съответствие с разпоредбата на чл.74 МКС, а именно на база определена от вещото лице пазарна стойност на стоката в размер на 72 833 лв. Посочено е, че в хода на последващата проверка и извършения обмен с официалните власти на САЩ са налице основания да се счете, че цената на декларираната в МД стойност на стоката не представлява общата платена цена и не може да бъде определена по реда на чл.70, 1 от МКС. Във същото писмо е посочено за започнало административно производство, съгласно чл.26, ал.1АПК и е била дадена възможност на лицето да подаде становище в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл.22, 6 от Регламент (ЕС) №952/2013.Това съобщението не е било връчено на декларатора, тъй като видно от приложената по делото обратна разписка е отбелязано в графа „непотърсена“ на 19.12.2022 г., като няма данни в указания срок да е депозирано становище.
Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД „М. Р. е издал оспореният в настоящото производство административен акт. Органът е приел, че е налице съществена разлика цената при износа, декларирана в САЩ в размер на 40 000 USD и цената на декларираната стока при вноса с процесната митническа декларация в размер на 12 550 USD или 22 195.18 лв. при курс 1.76854 лв. за долар.
Пред административния съд е била назначена Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че платената цена от задълженото лице по фактурата от 14.09.2019 г., приложена към процесната МД, представлява сбор от цената на процесната стока от 12 550 USD и разходи за доставка 450 USD или общата стойност на фактурата е 13 000 USD. Тази сума е заплатена изцяло от задълженото лице на дружеството, издател на фактурата Ocean AutoGroup LLC чрез онлайн платежната система PayPal на 20.03.2019 г. Вещото лице е посочило, че е налице съответствие между платената цена за стоката и декларираната стойност по процесната митническа декларация, независимо че плащането е извършено преди датата на издаване на фактурата.
АС гр.Шумен е пристъпил към разглеждане на спора по същество, като е посочил, че административният акт не е връчен по надлежния ред, поради което и срокът за обжалване е спазен, а подадената жалба е процесуално допустима.
За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Основният спор между страните е дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения и спазена ли е процедурата за определяне на нова митническа стойност.
В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът е посочил, че мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, е извършено формално и без относимите доказателствени източници. Съдът е приел, че липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение във връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките, включително по метода по чл.74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Според първоинстанционният съд, административният орган не е посочил причината за незачитане на данните за платената сума в приложената от задълженото лице фактура, при условие, че се признава автентичността на фактурата и е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че декларираната стойност е и реално платената цена за лекия автомобил. В тази насока съдът е обсъдил представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 40 000 USD за изнесен автомобил от американския доставчик, но е посочил, че от приложената по делото разпечатка от Електронна информация за износ в превод на български език и в оригинал на английски език, в графа 4а „Име и адрес на крайния получател“ е вписано „Алекс БГ 2008“ ЕООД град Варна, България, като никъде в Електронната информация не фигурира името на Н. Рахим като получател или купувач на автомобила. Направен е извод, че съвпадението в номерът на шасито не води до категоричния извод, че е налице пълна идентичност между процесния автомобил и този, описан в Електронна информация за износ. За необоснован е приет извода на митническия орган, че този автомобил е идентичен с декларирания такъв в процесната митническа декларация.
Първоинстанционният съд е приел, че органът е определил митническата стойност на стоката по доклада на вещото лице за пазарна оценка на автомобила в нарушение на изискването на чл.74, 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Съдът е посочил, че в Доклад за пазарна оценка, същата е определена към 08.11.2022 г., т. е. три години след извършване на вноса и декларираното в процесната МД, поради което е направен извод, че не е налице категорична информация към датата на деклариране на автомобила каква е била неговата пазарна стойност. Съдът е посочил, че липсва друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид стока/автомобил. Поради изложеното съдът е приел, че стойността на стоката е произволно определена, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74, 3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Приложените документи от задълкженото лице към митническата декларация, обосноваващи декларираната митническа стойност, не са анализирани от митническият орган, което води до необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразни като противоречащо на материалния закон, поради което същото е отменено.
Решението е правилно, макар изложените мотиви от съда да не се споделят изцяло от настоящият състав.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.
В случая съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Р. Б. и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС №754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 01.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 40 000 USD. Съгласно чл. 5, 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.
В хода на административното производство е назначено вещо лице, което е следвало да изготви справедлива пазарна оценка на употребяван автомобил по процесната МД, съгласно приложено в преписката възлагателно писмо. С доклад от 21.11.2022 г. вещото лице е определило пазарна стойност на автомобила в размер на 72 833 лв. и пазарна оценка в размер на 54 096.15 лв., без включени мита, данъци и обичайни разходи за доставка.
С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила са налице основантелни съмнения относно декларираната митническа стойност, които могат да дадат основание на митническите органи да извършат последстащ контрол на подадената митническа декларация. Проверката следва да бъде извършена при стриктно спазване на установените правила по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а когато това е невъзможно остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, 2, б „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.).
Съобразно чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.
В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Неоснователно касаторът твърди, че постановеното решение не е съобразено с изготвеното заключение на вещото лице в административното производство. На първо място правилно съдът е приел, че същото определят цена към 08.11.2022 г., т. е. три години след извършване на вноса и декларираното в процесната МД, поради което не е налице категорична информация каква е била стойностна автомобила към датата на деклариране. Следва да бъде посочено, че при възлагане на експертизата в административното производство е указано да се определи пазарната стойност на автомобила, при спазване методите на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци и по методите на амортизираната възстановителна стойност и пазарни сравнения, но така определената стойност не може да бъде ползвана за нуждите на определяне на нова митническа стойност. Регламент (ЕС) № 952/2013 г. с всички установени процедурни правила не цели да бъде приложена пазарната стойност на стоката, а да се намери начин, метод, сравнение при използването на който определената стойност на внасяната стока да бъде най-близо до договорената. При изготвяне на оценката в хода на администратиното производство е нарушео изискванет на чл.74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за сравняване с налични данни на митническата територия на съюза.
Няма пречка определянето на митническата стойност да бъде извършено чрез експертиза в административното производство, но вещото лице трябва да прилага методите предвидени в чл.70 и чл.74 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в 3 на чл. 74. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, 7 от Регламент (ЕС) № 952/13).
Обсъдени са в мотивите на атакуваното съдебно решение данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила и е посочено защо същите не могат да послужат като основание за промяна в митническата стойност. Съдебният акт е съответен на тълкуването на СЕС дадено в решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, 1 МКО, който съответства на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, 1 Регламент (ЕС) № 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК.
В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността.
По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационна инстанция в размер на 1 680 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 123/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен.
ОСЪЖДА М. Р. да заплати на Н. Рахим, с [ЕГН], от гр. Шумен, сумата в размер на 1 680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА