Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 10982/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Л. Г. чрез адв. К. С. против Решение №5157 от 31.07.2023г. по адм. дело №996/2023г. на Административен съд – София град/АССГ/.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал грешки и неточности при установяване на фактите, което е довело и до формиране на грешни правни изводи. Моли съда да отмени решението.

В с. з. касационният жалбоподател Л. Г., редовно призована не се явява, представлява се от адв. К. С., редовно упълномощен, поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, редовно призована не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от старши юрисконсулт М. С., с което не възразява да се даде ход на делото, не оспорва подадената касационна жалба. По същество моли да се отмени първоинстанционното решение, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът-Д. Н., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е отменил Решение №80 от 09.02.2022г. на Комисията за защита от дискриминация.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е заключил, че Комисията за защита от дискриминация е постановила незаконосъобразно решение поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Д. Н. срещу Решение №80 от 09.02.2022г. на Комисията защита от дискриминация.

Решението е правилно.

Не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, изградени при спазване правилата на формалната логика, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни.

Законосъобразен е изводът на съда, че КЗД неправилно е приложила Закона за защита от дискриминация. В конкретния случай не са установени никакви сравними сходни обстоятелства, при които Л. Г. да е била третирана по –неблагоприятно в сравнение с други лица. Правилен е извода на съда, че заключението на КЗД за извършена дискриминация по признак „увреждане“ не съответства на фактите по делото и на законовите разпоредби.

Касационният състав споделя изложените аргументи от АССГ и по отношение на установения тормоз.

Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл.5 във вр. с пар.1, т.1 то ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на нормативната уредба е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице/обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение на касатора по посочения признак“увреждане“ и изводите на първоинстанционния съд в оспореното решение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени в производството пред КЗД и в съдебното производство.

За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на относимите разпоредби, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.4 от ЗЗДискр., в случая „увреждане“.

Следователно на първо място, следва да бъде установено защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по –неблагоприятното третиране.

От събраните доказателства по делото не се установява и твърдения тормоз.

Тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическия състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултата-да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на „тормоз“ по чл.5 от ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл.5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Съответен на доказателствата и закона е правният извод, че спрямо Л. Г. не е установено съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Не е доказано неравно третиране на Л. Г., което да я е поставило в по-неблагоприятно и неравностойно положение.

По изложените съображения съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила .

Ето защо, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5157 от 31.07.2023г. по адм. дело №996/2023г. на АССГ.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА