Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11021/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П., от гр. София, чрез пълномощника му адв. М. Т., срещу Решение № 5772 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5089/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ с доводи за неговата неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и уважаване на исковата молба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски.
Ответната страна – Комисия по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез пълномощника си, дава становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Ответната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на Б. П., срещу Решение № Ж-418/27.04.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). С него, жалбата на Петров, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, е приета за неоснователна и производството е прекратено. В жалбата са изложени доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и неспазване на предвидените правила и процедури . Твърди се, че при извършената проверка на адрес в гр. София, [жк], [адрес] от „Електроразпределение Север“ АД жалбоподателят не е уведомен, въпреки че е присъствал на адреса по време на проверката, поради което неправилно е приложена хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, също и че не става ясно кога е извършена последната проверка на средство за търговско измерване (СТИ, електромер). От решението на КЕВР не ставало и ясно как е извършено преизчислението.
От фактическа страна съдът е установил, че на 07.02.2023 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД, извършили проверка на обект, находящ се на адрес: гр. София, [жк], [адрес], при която установили, че средство за техническо измерване /СТИ/ с фабричен № 50087217, регистрирано на клиент Б. П., е с тъмен дисплей. Електромерът е бил демонтиран, опакован по надлежния ред и изпратен за метрологична експертиза. За проверката бил съставен констативен протокол № 1028586/07.02.2023 г. При съставянето на протокола от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД присъствал свидетеля В. Г. от Федерация на потребителите на основание чл. 49, ал.3 от ПИКЕЕ, с оглед констатирано отсъствие на ползвателя. СТИ е демонтирано и поставено в безшевен чувал, на основание чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ и е изпратено за търговско измерване в Българския институт по метрология /БИМ/. Въз основа на двата констативни протокола –от извършената на място проверка и на БИМ и на основание чл. 56 от ПИКЕЕ е извършена корекция на количеството електрическа енергия по абонатния номер на името на жалбоподателя Петров за периода 08.11.2022 г. до 07.02.2023 г. Преизчисляването е извършено на основание чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ. На жалбоподателя са изпратени писмо с изх. № 1205031438 от 03.04.2023 г., справка за преизчисленото количество електрическа енергия и фактура № 0003466482 от 31.03.2023 г. Срещу така направените констатации и начислената електрическа енергия Б. П. е подал жалба до КЕВР. Жалбата е приета за неоснователна с решение № Ж-418 от 27.04.2023 г., което е обжалвано от лицето пред АССГ. С решение № 5772 от 03.10.2023 г. по адм. дело № 5089 от 2023 г. административният съд също приема, че жалбата е неоснователна. Той е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, (ПИКЕЕ) съдът приел, че в случая не са ограничени и нарушени правата на жалбоподателя по повод твърдяното в жалбата извършено нарушение от „Електроразпределение Север“ АД на разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Обосновал се е, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на съставения констативен протокол и да оспори констатациите, като разпоредбите на ПИКЕЕ не задължават ответника да изпраща приложените снимки по протокола на жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна.
Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани със задълженията им по този закон.
Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от компетентен административен орган, при спазване на установената от закона форма и процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Във връзка с възражението, че са нарушена правата на жалбоподателя по чл. 49 от ПИКЕЕ, настоящата инстанция не намира, че е извършено нарушение, което да налага отмяна на решение № Ж-418/27.04.2023г. на КЕВР. Дори да се приеме, че жалбоподателят е присъствал на проверката, но въпреки това е приложена хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, то това не може да се приеме за съществено процесуално нарушение. Правата на жалбоподателя не са нарушени – справката за преизчисленото количество електрическа енергия му е предоставена, той е упражнил и правото си на жалба, като е обжалвал, така направените констатации пред КЕВР. По отношение на възражението на касатора, че е бил на адреса по време на проверката и не е следвало да бъде прилагана хипотезата на чл. 49, ал.3 от ПИКЕЕ, то няма законово разписано задължение за предварително уведомяване на лицето, чиито електромер се проверява. Резултатите от проверката са станали достояние на жалбоподателя. Не се спори по делото, че в изпълнение на ал.4 от чл. 49 от ПИКЕЕ констативният протокол е връчен своевременно на Петров. Освен това дори и да беше уведомен за проверката, в случай че не е съгласен с констатациите и откаже да разпише констативния протокол, отново би се приложила хипотезата на чл. 49, ал.3 от ПИКЕЕ. Идеята на законодателят е лицето, да се запознае с констатациите от извършената проверка. Безспорно, това в конкретния случай е изпълнено.
Спазена е и процедурата по чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ – „Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката“. От доказателствата по делото става ясно, че в хода на проверката от страна на служители на електроразпределителното дружество на място е установено, че СТИ не функционира и е с тъмен дисплей. Последващите действия, констатирани от Комисията и съда доказват, че процедурата е била спазена.
Твърденията на касатора, относно липсата на периодични проверки на електромера регистриран на името на жалбоподателя, настоящата инстанция счита за неотносими. Видно от доказателствата по дело и в хипотезата на чл.50, ал.1 „В случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване“, е изчислена за период именно три месеца – от 08.11.2022г. до 07.02.2023г .
Относно констатациите от страна на Петров, че е получавал фактури за процесния период, то доколкото лицето е заплащало определени суми по тях, следва общата им стойност да се приспадне. От представените по делото доказателства, обаче не става въпрос за фактури, а за кредитни известия със суми, които подлежат на възстановяване на лицето.
Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от приложената справка за преизчислени количества електрическа енергия, става ясно че законосъобразно е приложена формулата по чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ - при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Съдът подробно е описал по какъв начин се изчислява количеството електрическа енергия. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение изчисленото количество електрическа енергия, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при упражняване на правомощията си чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Видно от доказателствата по делото, справката за преизчислени количества електрическа енергия се основава на констатациите на БИМ в констативен протокол № 106 от 21.02.2023 г. Същата справка е предоставена на жалбоподателя. Правилно АССГ в обжалваното решение посочва, че документите издадени от Българския институт по метрология в качеството му на национален орган, осъществяващ държавната политика в областта на измерването на основание чл. 8 от Закона за измерванията, са официални свидетелстващи документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила – чл. 179, ал.1 от ГПК. Както посочва и решаващият съд, няма данни да е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ. Официалният удостоверителен документ издаден от БИМ обвързва решаващия съдебен при постановяване на решение, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност, са се осъществили така, както е указано в него.
Отделно от това, доколкото няма правила в ПИКЕЕ за тарифата, по която следва да бъде направено преизчислението, то правилно това е извършено по дневната тарифа, доколкото не може да се предполага какво би било разпределението в консумацията между дневна и нощна тарифа на абоната при прилагането на подобно компенсационно правило. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
При този изход на спора, искането на ответника КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5772/03.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5089/2023 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Б. П., [ЕГН], с адрес: гр. София , [жк], [адрес] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, [улица], сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА