ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3188

Гр. София, 24.06.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№2960 по описа на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. М., чрез процесуалния представител адвокат А. Г., срещу решение № 260584 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 5396/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 20000067 от 4.01.2021г. по гр. д. № 22496/2018 г. на Софийския районен съд, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. Ж., починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследника си М. Ж., както и срещу В. А. В. и ЧСИ А. С. П. с рег. № 849 на КЧСИ, искове с правна квалификация чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № ***, находящ в [населено място], [улица] върху 1/2 ид. ч. от гараж № ***, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица], вследствие неправомерен въвод във владение, след проведено принудително изпълнение върху имотите.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно като постановено от незаконен състав, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде обявено за нищожно, респ. за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. „Допустимо ли е за съдебния изпълнител да се „ползва”от наложени възбрани върху имущество, върху което наложената обезпечителна възбрана е допусната по прекратено дело, по което така постановеното решение е обезсилено от въззивния съд като постановено по непредявен иск и производството по делото е прекратено“;

2. „Задължен ли е съдебният изпълнител да наложи изпълнителни възбрани по образуваното изпълнително производство, или допуснатото незаконно обезпечение по вече прекратеното дело се явява валидно за ЧСИ”;

3. „С оглед правомощията на въззивния съд, който дължи произнасяне по съществото на спора съобразно обстоятелствената част на исковата молба и събраните доказателства и който е длъжен да изложи собствени мотиви за основателността на исковете, вкл. с оглед липсата на самостоятелна преценка за нововъзникналите факти и доказателства, обуславя ли се порок от нарушение на съдопроизводстветните правила, след като дейността на вьззивния сьд е аналогична на тази на първата съдебна инстанция и в процесуалните му правомощия е предвидено събиране на доказателства ведно с квалификация на исковите претенции, каквито действия липсват; дали претендираното нарушение на закона съотносимо към лаконичната преценка на представените доказателства, сочени избирателно в решението на въззивния съд е довела до правилното приложение на материалния закон“.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация В. А. В., М. Ж. и ЧСИ А. С. П. К., изразяват становища, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. В. А. В. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗЗД, а М. Ж. претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че принудителното изпълнение, проведено по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., е законосъобразно.Длъжник в изпълнителното производство е била А. Б. М., а взискател - И. Г. Ж., въз основа на два броя изпълнителни листа - от 22.12.2014 г., издаден по гр. д. № 4012/2011 на САС, 4-ти с-в, за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г., и изпълнителен лист от 11.06.2014 г. по ч. гр. д. № 4679/2013 г. на СГС, за сумата от 240лв. Проследени са изпълнителните действия по изнасяне на публична продан на притежаваните от длъжника А. М. идеални части от недвижими имоти – 1/2 ид. част от апартамент № ***, както и 1/2 ид. част от гараж № *** и гараж № ***.Имотите са придобити при публичната продан съответно от ответниците В. А. В. – за апартамента и от И. Г. Ж. – за гаражите.Съдебният изпълнител е извършил въвод във владение на купувачите от публичната продан.

От правна страна е прието, че обхватът на проверката, която съдът може да извърши в производството по иск по чл.75 ЗС, вр. чл.358 ГПК, е ограничена.Съдът не може да проверява наличието на изпълняемо право и изпълнително основание, въз основа на които е образуван изпълнителният процес, както и законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан.В производството по чл.75 ЗС когато „нарушеното владение“ е извършено чрез действия на съдебен изпълнител, последните съгласно чл.358 ГПК подлежат на проверка за законосъобразност, включително и за спазване на разпоредбите на чл.444 и чл.490 ГПК.

Приети са за неоснователни възраженията на ищцата, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, е несеквестируемо, както и че имотът – апартамент № ***, е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан.

Прието е, че не се установяват нарушения на съдебния изпълнител във връзка с провеждането на публичната продан на процесните имоти, както и във връзка с извършването на въвода във владение на същите. Съдебният изпълнител е насочил изпълнението към недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнителното дело, по отношение на които с обезпечителна заповед от 04.02.2009г. била наложена възбрана.В наддавателната процедура по обявената публична продан на гараж № *** е взело участие само едно лице – И. Ж., като след изтичане на сроковете за подаване на писмени наддавателни предложения на определено място в сградата на районния съд на 07.02.2017 г. съдебния изпълнител е обявил същата за купувач на имота.За удовлетворяване на паричното вземане на взискателя по изпълнителното дело е проведена публична продан и на втория възбранен имот - апартамент № ***, като в наддавателната процедура за този имот е взел участие само ответникът В. В., като с постановление от 01.12.2017 г. същият е обявен за купувач на имота. Наддавателните предложения по отношение и на двата имота са били подадени своевременно, като след изтичане на сроковете за подаване на писмени нададавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител е обявил купувачите на процесните имоти. След влизане в сила на постановленията за възлагане са предприети действия по осъществяването на въвод във владение, за което ищцата А. М. и съсобственикът на имотите са надлежно уведомени.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Неоснователен е доводът за нищожност на обжалваното въззивно решение.Същото е постановено в законен състав и в предвидената от закона писмена форма.Евентуално необоснованият отказ на състава, който е постановил въззивното решение, да се отведе от разглеждането на делото не е порок, който води до нищожност или недопустимост на решението, а представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неговата неправилност.

С Решение № 45 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г., I г. о. е прието, че исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние.С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение.Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен.Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл. 75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на повече от 6 месеца/арг. Чл. 358 от ГПК/.

Разпоредбата на чл.358 от ГПК предвижда, че когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.Проверката, която съдът извършва в това производство, е ограничена.Съдът не може да проверява наличието на изпълняемо право и изпълнително основание, въз основа на които е образуван изпълнителният процес, както и законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан.Публичната продан е деривативно придобивно основание и с влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК.

Ако възлагането на имота не е било обжалвано, публичната продан може да се оспори по исков ред в следните хипотези : имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването ; имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената.

С оглед на изложеното поставените първи и втори въпрос нямат каквото и да е обуславящо изхода на спора значение, доколкото касаят законосъобразността на процедурата по изнасяне на един имот на публична продан, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по третия поставен въпрос, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи самостоятелни мотиви по всички доводи и възражения на страните, които касаят спорното право.Посочено е, че обхвата на проверката по чл.358 от ГПК не е неограничена, а касае пороците на проданта, които са визирани в разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК. Изложени са подробни мотиви защо в конкретния случай извършените в хода на изпълнението публични продажби не страдат от тези пороци.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в пряко противоречие на закона, респ. съдът е основал изводите си на несъществуваща или отменена правна норма.При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват.

С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат В. Г., пълномощник на ответника по касация В. В., следва да и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на основание чл. 38 ЗЗД.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация М. Ж. направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260584 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 5396/2021 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на А. Б. М..

ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на адвокат В. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на основание чл. 38 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Б. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. Ж. сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: