О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1700
София, 09.04.2024 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело № 2967 /2023 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Ч. бряг против решение № 155 от 19.04.2023 г. по гр. д.№ 68/2023 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 352 от 19.11.2022г. по гр. д.№ 204/2021г. на Районен съд Червен бряг, в обжалваната му осъдителна част. С последното е осъдена О. Ч. бряг да заплати на Т. Г. Т. сумата от 7771,18 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане допуснато при некачествено изпълнено саниране на жилищната сграда, в която се намира жилищния имот – собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата молба – 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като вредите не са причинени от служители на общината, че общината е действала като представител на сдружението на собствениците, какъвто е ищеца. Наличието на договорни отношения между ищеца и общината, според нея изключват деликтната отговорност. Според касатора, ако увреждането е резултат от пълно или частично неизпълнение на договор, отговорността, включително и изплащане на обезщетение на изправната страна, са следствие от договорно отношение, а непозволено увреждане е налице когато увреждането не е резултат от очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е последица от неизпълнение на общата забрана да не се вреди други му. Наведено е и оплакване за необоснованост на решението относно присъденият общ размер.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. На основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие с т.7 от ПП-7-59 и решение № 188/15.06.2012 г. по гр. д.№ 1122/11 г. на ВКС, ІІІ гр. о. по въпроса: При наличие на сключен договор за инжинеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, в които общините действат в качеството си на възложител от името на сдружението на собствениците на конкретна сграда, не следва ли частичното неизпълнение, както и лошото и некачествено изпълнение да бъде претендирано на основание чл. 258 ЗЗД?
На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: При наличие на сключен договор за инжинеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, в които общините действат в качеството си на възложител от името на сдружението на собствениците на конкретна сграда, допустимо ли е предявяване на иск от член на сдружението, в качеството му на собственик, за вреди, причинени поради частичното лошо или некачествено изпълнение?
Очевидна неправилност се твърди поради необоснованост на изводи в мотивите.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като цитираните актове на ВС и на ВКС са неотносими, иска е предявен на осн. чл. 49 ЗЗД и общината носи отговорност за сключения от нея договор с изпълнител. С последния ищецът няма договорни отношения, а общината може да претендира с регресен иск сумите, които би платила като обезщетение за претърпените от собствениците вреди от изпълнител, който те не са избирали.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Ищецът е собственик на апартамент № ***в сграда, находяща се в [населено място], [улица]І, № ***, вх.***, със застроена площ 61,46 кв. м. и избено помещение № ***с площ 3,60 кв. м. Етажната собственост е учредила на 05.05.2016 г. Сдружение на собствениците по чл. 25 ЗУЕС. Във връзка със заявен интерес за финансова помощ и участие на сградата в проект за енергийна ефективност на жилищни сгради на община Червен бряг, Сдружението на собствениците е сключило договор с О. Ч. бряг на 11.06.2016 г., с който възлага на общината провеждането на всички необходими процедури при спазване на приложимото законодателство за избор на изпълнител на дейностите по обновяване на сградата и сключване на договори с избраните изпълнители, както и осъществяването на контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителите по проекта. На 25.04.2018г. О. Ч. бряг е сключила договор, с който възлага на избрания от нея консорциум „Комфортстрой 2017“ДЗЗД инженеринг, проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на [населено място], във връзка с договор за БФП № ВО16КГОР001-2.001-0178-С01 от 10.10.2016г. По обособена позиция № 1 е „Многофамилна жилищна сграда с адрес гр. „..., [улица], блок ***, входове А и Б, където се намира апартамента на ищеца. Финансирането е за 429 300.00 лв. без ДДС или 515 160.00 лв. с ДДС. Между страните по този договор е налице съдебен спор относно неизпълнение на задълженията по него. Безспорно е установено, че във връзка с изпълнение на дейностите по този договор са причинени вреди на собственици на отделни обекти в жилищната сграда, сред които и ищецът, за които увреждания се претендира заплащане на обезщетение от община Червен бряг по реда на чл.49 ЗЗД, като възложител на работата, при която са допуснати вреди на трети лица извън страните по този договор.
Въззивният съд е потвърдил решението на РС, с което иска е уважен за сумата 7771,18 лв., която е сбор от стойността на щетите нанесени в апартамент № ***, възлизащи общо на 1 713,29 лв. и необходимите суми за възстановяване на щетите и некачествено извършените СМР в размер на 6057,89 лв. Въззивният съд е приел, че отговорността е по чл. 49 ЗЗД, защото общината е възложила работата и е допуснала до имота на ищеца строителната фирма, която е извършвала санирането. За неоснователен е приет довода, че размерът на причинените имуществени вреди са само необходимите разходи за възстановяване на щетите и некачествено извършените СМР в размер на 6057,89 лв., тъй като вещото лице, изготвило заключенията е посочило, че това са различни величини и няма дублиране на сумите за обезщетение. Като допълнителен аргумент е посочено това, че „поради инфлационните процеси в икономиката, вероятността присъдената сума да не бъде достатъчна за възстановяване на имота, е съвсем реална“.
Постановеното решение е валидно, като постановено от компетентен съд в рамките на правораздавателната му власт в изискуемата от ГПК форма. То е допустимо, защото е постановено по допустим иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от ищеца като физическо лице - собственик на обект от етажната собственост, който твърди, че са му нанесени имуществени вреди от работници и служители на изпълнител, с който той не е договарял. Общината е надлежен ответник доколкото тя осъществява дейността по изпълнение на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, съгласно чл.1, ал.3 от ПМС № 18/02.02.2015 г., с което е одобрена програмата и са утвърдени методически указания. Страна по договора с общината е Сдружението на собствениците, създадено за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз, което е ЮЛ, съгласно чл. 25, ал.1 ЗУЕС и е различен правен субект от ищеца, за когото са настъпили имуществените вреди като собственик. Сдружението на собствениците като ЮЛ не разполага със собственост, респективно не е претърпяло твърдените в исковата молба имуществени вреди. Затова съдът приема, че предявеният иск е допустим и не е налице вероятна недопустимост на постановеното обжалвано решение. Следователно не са налице основанията по чл. 280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК.
Първият въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, се отнася до това дали при наличие на сключен договор за инжинеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, в които общините действат като възложител от името на сдружението на собствениците на конкретна сграда, отговорността за частично неизпълнение или за лошо и некачествено изпълнение от избрания изпълнител следва да се претендира на договорно основание /по договор за изработка/ или на деликтно. Настоящия спор е квалифициран по чл. 49 ЗЗД. Касаторът твърди противоречие с решение № 188/15.06.2012 г. по гр. д.№ 1122/11 г. на ВКС, ІІІ гр. о. С него е даден отговор че „наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму“. ВКС се е позовал на ТР № 54/1986г. ОСГК на ВС, в което е прието, че производителят носи отговорност за вреди от непозволено увреждане съгласно чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, ако поради виновно поведение на негов работник или служител са нарушени правилата за производството, поради което е произведена вещ с недостатъци, от които са причинени вредите, като за отговорността по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД е без значение дали увреденият е придобил вещта от производителя или от търговската организация, защото е нарушено общото правило да не се вреди други му. В този случай непозволеното увреждане е последица от поведението на работници или служители на производител, а в настоящия случай - на изпълнител, с когото увреденият не е в договорни отношения и е неприемливо производителят, респективно изпълнителят да се освободи от отговорност по чл. 49 ЗЗД само защото е имало посредничество на търговската организация, респективно на общината, като възложител и то по договор с друг правен субект, различен от ищеца. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие със съдебната практика по първия поставен въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос се отнася за допустимостта на предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, по което съдът вече изложи съображения. По този въпрос не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и поради наличие на цитираната по-горе съдебна практика, изясняваща въпроса за допустимостта на иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД в по-общата хипотеза, а спецификата на настоящата – факта, че средствата за саниране на сградата са отпуснати от фондове на ЕС по специална програма, не променя изложените по-горе изводи. Наличието на съдебна практика изключва допускането до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди, че очевидно неправилен е извода на съда, че „поради инфлационните процеси в икономиката, вероятността присъдената сума да не бъде достатъчна за възстановяване на имота, е съвсем реална“. Този извод не е бил решаващ за изхода от спора, а съдът го е посочил само като допълнителен в подкрепа на друг извод. Основанието „очевидна неправилност“ е налице, когато въззивното решение е неправилно в една от трите форми, посочени в чл. 281, т.3 ГПК, в особено тежка степен, която може да се установи само от мотивите на решението. Такива са случаите когато решението е постановено при неприлагане или прилагане в обратен смисъл и на отменена императивна правна норма, когато са нарушени основни правни принципи, провъзгласени в ГПК, обезпечаващи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира нито един от изброените пороци, поради което не е налице и наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 19.04.2023 г. по гр. д.№ 68/2023 г. на Окръжен съд-Плевен по касационна жалба, подадена от О. Ч. бряг.
О. О. Ч. бряг да заплати на Т. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: