О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60573

София, 28.10.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №167/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Х. Й. и Й. Й. Й. и касационна жалба на „ЗАД „ Армеец“ АД - [населено място], срещу решение №1130 от 05.06.2020г. по гр. д.382/20г. на Софийски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

По касационната жалба на Г. Х. Й. и Й. Й. Й.:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Същата е срещу решение №1130 от 05.06.2020г. по гр. д.382/20г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която е отменено решение № 7243 от 28.10.2019г. по гр. д. №4708/17г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от касаторите искове с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата под присъдените от по 200 000лв. до 160 000лв. за всеки един от тях и в тази част предявените искове са отхвърлени.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.П. К. са поддържали основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Направени са оплаквания за неправилност на решението, с оглед постановения от съда резултат, като е посочено, че съставът не е мотивирал намаляване на обезщетенията, присъдени от първостепенния съд. Разгледани са различни съдебни актове на ВКС, както и решението на първостепенния съд и отново е подчертано, че съдът не се е съобразил с нито едни критерий, на който да основе изводите си.Така е посочено, че с оглед тези оплаквания следвало да се „ отговори на следните въпроси“- 1/„Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционния съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие …“, 2 / „ Процесуалноправния въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска… В този смисъл са и другите два въпроса, свързани все с обосноваване на приетото относно намаляване размера на обезщетенията, определени от първата съдебна инстанция. Страната общо е посочила, че счита, че по отношение на така поставените въпроси са налице, както предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и тези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Направено е и оплакване за допуснати процесуални нарушения. Страната е подкрепила това свое разбиране с изброяване на доказателствата представени пред съда, и с обобщеното оплакване, че съдът неправилно е обсъдил и ценил тези доказателства. Така е поставен въпроса – „ Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички доказателства по делото и да изведе правилни правни изводи …“Посочено е още, че „очевидната необоснованост“, според касаторите съставлявала касационно основание и във връзка с това са развити пространни оплаквания за неправилност на изводите на съда. Посочено е, че „по този въпрос“ са налице всички поддържани основания включително и очевидна неправилност. Посочено е още, че съдът неправилно е приложил материалния закон относно принципа за справедливост. Отново са направени оплаквания за неправилност на изводите на състава, с оглед конкретната фактическа обстановка. Страната е заявила, че съставът неправилно е приложил материалния закон. Като значим за делото материалноправен въпрос е формулирано –1/ „ Как следва да се прилага принципа на справедливост въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение…“ 2 / „ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички установени факти…“ 3 /Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти…“ Поставени са още въпроси в същия смисъл, свързани, с критериите, по които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди. Накрая е обобщено, че тъй като съдът не е извършил тази преценка, решението било постановено в противоречие с изброени решения на ВКС и ПП ВС №4/68г..В тази връзка са поставени и няколко уточняващи въпроса, все свързани с определяне на критериите, по които съдът следва да изведе размера на обезщетението. Развити са подробни оплаквания за неправилност на решението в тази връзка, отново обосновани с разбирането на страната по приложение критериите за справедливост, като оплакванията са подкрепени с изброяване на съдебна практика и с твърдението, че при изброените решения, съдилищата били определили различен размер на обезщетенията. Повторен е отново общият въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и също така са изброени съдебни актове, за които е твърдяно, че съдържат разрешения, от които съдът се е отклонил с оглед постановения по тях размер на обезщетенията. Други доводи не са развити.

Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване.

Поставените въпроси, свързани с оплакването, че съдът не е мотивирал „ намаляване“ на обезщетението определено от първата инстанция са правно необосновани и съответно ирелевантни за установяване наличие на общо основание. Този извод се налага, поради това, че същите са развити в контекста на игнориране на инстанционността на съдебния процес. Въззивният съд действа като втора инстанция при условията на непълен въззив, поради което същият освен, че разглежда спора по същество, упражнява по този начин и коректив на първоинстанционното решение. Т.е. правните изводи на двете инстанции не са в такава корелация, в каквато те са въведени в изложението от касаторите, поради което не може и да се обсъжда правно намаляване или увеличаване на обезщетението, тъй като правните изводи за формирането му и определяне на размера му са самостоятелни и съответно правно обосновани чрез мотивите на съдебният акт. В тази връзка и правно необоснованите оплаквания относно това, че въззивният съд не е мотивирал своето решение, с оглед това, че не е споделил правните изводи на първата инстанция не могат съдържателно да обосноват поставените въпроси като релевантно общо основание. Извън това избирателното цитиране на практика / различна такава е сочена от другата страна/, както и разбирането за буквалното й съобразяване, с което касаторите обосновават желанието си за преразглеждане на спора от касационната инстанция са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК, тъй като критериите относно формиране на обезщетението не включват буквално съобразяване с вече присъдени обезщетения по други дела, при различно доказване на претенциите.

Не се обосновава довод за допускане на касационно обжалване и с оглед поставените въпроси, третиращи необсъждане на доказателствата по спора, тъй като същите са изведени не от допуснати от съда процесуални нарушения, поради необсъждането на въведени по надлежен процесуален ред доказателства, а с оглед несъгласието на страната с правните изводи на състава, третирано и от нея като необоснованост на решението, което е ирелевантно за тази фаза на касационното производство.

Поставените въпроси, свързани с критериите за определяне размера на обезщетенията по смисъла на чл.52 ЗЗД са основани на твърдения на страната и нейни оплаквания, които не съответстват на мотивите на съда, който е развил изрично, съобразно установеното по спора, решаващи мотиви, свързани с начина на формиране на конкретния размер обезщетения. Съдът, при така установеното доказване на претенциите е приел, че ищците са търпяли висока по интензивност вреда от смъртта на дъщеря си, която макар и да не е живеела в едно домакинство с тях е била много близка и с двамата си родители, имали прекрасни отношения.Отчетени са всички събрани по спора доказателства изрично в контекста на постановките на ППВС №4/68 и при съобразяване на застрахователните лимити. Несъгласието с тези мотиви не обосновава, нито извод за наличие на общо основание при така поставените множество въпроси, нито установява необоснованите правно твърдения за отклоняване от константна съдебна практика. А още по-малко се извежда и довода за немотивираност на решението, поради констатации основани на доказване на вредата, тъй като недоказването на вредите в твърдяния обем, не може да се третира нито като немотивираност, нито като неправилност, доколкото липсата му е свързана изцяло с процесуалните пропуски на страната, а не на съда. Касаторите са пояснили общо поставените си въпроси относно критериите за определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, като са въвеждали различни критерии, по които самите те не са поддържали да са ангажирали конкретни специфични доказателства, за да бъдат същите изрично съобразени от възивният съд, който е мотивирал разбирането си за размерите на обезщетенията, като е съобразил данните по делото, в каквато връзка множеството въпроси всъщност съставляват оплакване за несъгласие с изводите на съда относно определяне на обезщетенията, а не правно обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване. Или, така поставени и обосновани тези въпроси не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не обосновават извод за валидно въведено общо основание и поставените процесуални въпроси с еднаква насоченост относно това, че въззивния съд не е обсъдил доказателства „правилно“ според разбирането на касаторите. Такова задължение процесуално съдът няма. Той е длъжен да обсъди събраните по спора доказателства, а оплакването за необоснованост с оглед несъгласието с изводите направени от тези доказателства не съставлява основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Дори, обаче и да бъде изведен релевантен правен въпрос, тъй като основното съдържание на въпросите, свързано с определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане, то и в тази връзка страната го е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението, както вече бе посочено, съдът е обсъдил установените факти по спора, именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалите, обществено икономическите условия в страната и т. н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетенията, като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Следователно, цитираните решения на ВКС по поставените въпроси са в съответствие като решаващи изводи, а не в противоречие с акта на въззивния съд. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.

За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочено от страната, по общия въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, то касаторите следва да сочат доводи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Основанието е въведено чрез посочване на текста и то след като е поддържано и с цитирана практика във вр. с основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, наличието, на което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, като накратко е развила доводи за несъответствие, според касаторите, на фактическите изводи на съда и установените по делото факти, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е изразила общо оплакване за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторите не обосновават извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната от тях част.

По касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД– [населено място]:

Касационната жалба има за предмет въззивното решение решение №1130 от 05.06.2020г. по гр. д.382/20г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която е потвърдено решение № 7243 от 28.10.2019г. по гр. д. №4708/17г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от Г. Х. Й. и Й. Й. Й. искове с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата между присъдените от по 160 000лв. до 130 000лв.

С изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че поддържа основание по чл.280, ал.2 ГПК, за което не бил длъжен да излага „касационни основания“ както и основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Под надслов „ процесуалноправни“, касаторът е поставил въпроса – „ Има ли задължение съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото доводи и възражения на страните“. Лаконично е посочено, че САС „ очевидно неправилно“ бил приел, че са налице достатъчно доказателства за трайна емоционална връзка на ищците с починалата.Поставен е въпросът – „Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията и доводите на страните“. Изброени са съдебни актове и са направени оплаквания за неправилност на акта.Отново с подробни оплаквания за неправилност на акта в контекста на защитната теза на страната е поставен и въпроса – „ Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон“, както и въпрос под № 4 „ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено – икономически и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия“. Касаторът е поставил и въпрос относно „ принципа за справедливост въведен с чл.52 ЗЗД“, като е развил подробни оплаквания за неправилност на акта и твърдения за противоречие с ППВС № 4/68г. Посочено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като е поставен въпросът – „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя“. Други доводи не са развити.

Касаторът, общо е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него с лаконичното му разбиране, че не е длъжен да обоснвовава това основание. С оглед вече определеното по разгледаната жалба на противната страна, правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквото и да било по него, като правно необосновано същата счита, че не е задължена да развие специфични за основанието доводи и е достатъчно само да препрати към основанията по чл.281 ГПК изложени в касационната жалба. С оглед различната фаза на касационното производство е налице разлика както в предпоставките, така и в разглеждането на оплакванията по чл.280, ал.2 предл 3-тоГПК и тези по чл.281 ГПК. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставените под № 1, 2 и 3 няколко въпроса, с приблизително сходно съдържание относимо към задълженията на въззивния съд, като втора съдебна инстанция, по излагането на мотиви към съдебния акт и тяхното необходимо съдържание, изцяло са развити в контекста на оплакванията на страната за неправилност на акта и не са релевантни.Този извод се налага поради това, че същите се основават на оплаквания, свързани с неудовлетвореност от постановения резултат т. е. третират не правните изводи на въззивния съд, а фактическото доказване на интензитета на вредата в контекста на защитната теза на касатора, определено от него като неизпълнение на задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви, свързани с обезщетението на вредите. Противно на твърденията на касатора, както вече бе отбелязано по предходната жалба, на които основава тези общи въпроси, въззивният съд не само е изложил свои мотиви, но и подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и подробно, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД е мотивирал изводите си относно стойностния адекват на вредата. Извън това, така формулирани въпроси третират задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички относими към делото обстоятелства и доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка да направи своите правни изводи. Доводите към тези въпроси, които могат да бъдат поставени по всеки спор, за да бъдат релевантни спрямо искането за допускане на касационно обжалване, следва да бъдат обосновани с изложени конкретни обстоятелства по отношение на необсъдени факти и обстоятелства, които ако бяха разгледани от състава ще обусловят различен правен резултат. В разглеждания случай, такива не са посочени. Поради това и поставените въпроси не са релевантни още повече, че същите са необосновани и като допълнителен критерий, доколкото изобщо не са разглеждани общо изброените решения на ВКС и не е посочено в какво именно се състои твърдяното противоречиво разрешаване на общо поставените въпроси. Следва да се отбележи и това, че по третия поставен въпрос липсват изобщо обосновани доводи по отношение на допълнителния критерий.Липсва обоснована релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и на въпроса поставен под № 4, третиращ обективните критерии за справедливост. Този въпрос, с оглед мотивиращите го оплаквания за неправилност на акта, като относим към конкретното доказване по конкретно разглеждания пред въззивния спор би могъл да бъде определен като фактически.

Въпросите относно приложението на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД би могъл да бъде релевантен по всяко дело, свързано с обезщетяване на вреди от деликт. Или така поставен, макар и общо, може да бъде възприет като релевантен. Но с оглед соченото основание по чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК, страната не обоснова допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от нея, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос По този въпрос следва да се вземе предвид и всичко изложено в тази насока по жалбата на противната страна, имаща аналогични оплаквания, свързани с неудовлетвореност от определения размер на обезщетенията. Както вече бе отбелязано критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдът се е съобразил при определяне на този размер, поради това и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК е неприложимо. Освен това доводите, с които е сочено това основание, както и квалификацията като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.

Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1130 от 05.06.2020г. по гр. д.382/20г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: