О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2704

гр. София, 27.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3025/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4492/19.06.2023 г. на В. Б. И., чрез процесуалния представител адвокат Д. М., срещу въззивно определение № 315/07.06.2023 г. по ч. гр. д. № 221/2023 г. на Апелативен съд - Варна. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да се произнася в гражданско производство по иск за установяване на собственост и по искане, отправено от ищцовата страна за прогласяване на нищожността на акт за общинска или акт за държавна собственост на процесния имот; 2. Кой е компетентният съд да разгледа искове за прогласяване на нищожността на АДС; 3. Налице ли е правен интерес за ищеца да иска прогласяване нищожността, евентуално отмяна на АДС при кумулативно субективно съединени искове и с предявен иск за собственост.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение № 1469/13.04.2023 г. по гр. д. № 1724/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. д. № 1724/2022 г. на Окръжен съд - Варна в частта по исковете за прогласяване нищожност, евентуално отмяна на АДС, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлени имоти и за заплащане на обезщетения за ползването на реални части от поземлени имоти.

Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 1724/2022 г. на Окръжен съд - Варна е образувано по предявени от В. Б. И. срещу държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на АДС № 8015/2016 г.; за приемане за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 517 кв. м. в [населено място], район „А.“, [улица], вх. Б по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., на основание придобивна давност, чрез владение, упражнявано от 1976 г. до 11.08.2022 г., на основание чл. 124 ГПК; искове срещу държавата чрез министъра на финансите за заплащане на сумата 8000лв., представляваща обезщетение за ползването на реални части с обща площ от 157 кв. м. и от съседен имот ***, целият с площ от 266 кв. м., от която е лишен в периода от 01.01.1976 г. до 11.08.2022 г. и от имот с идентификатор ***, на основание чл. 59 ЗЗД; искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие действия и бездействия на държавни служители. Ищецът твърди, че е собственик на жилищна сграда и гараж, в ПИ ***, идентичен със стар имот * по КП, като по отношение на земята, която е държавна собственост, има право на държане. Наследодателят на ищеца Б. Р. е придобил имот - земя, съвпадащ по площ с новообразувани имоти: ***, *** и ***, чрез покупко-продажба от държавата, но тъй като не разполага с писмени доказателства за това, твърди, че е придобил собствеността върху имотите на основание давност в периода от 1976 г. до предявяване на иска. За имота е съставен АЧДС № 5518/01.02.2005 г. От него са отнети 123 кв. м. за изграждане на път и 200 кв. м. за обособяване на друг имот - ***. Ищецът е лишен от възможността да ползва цялата площ на имота от 670 кв. м. с оглед бездействието на ответника по предприемане на действия по защита на отнемането на части от имота. С определение № 4735/21.12.2022 г. /получено от ищеца на 13.01.2023 г./ първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, като е дал указания ищецът да обоснове правен интерес от искането за прогласяване нищожност, евентуално отмяна на АДС; да посочи цена на иска и представи доказателства за определянето й; да индивидуализира реалните части от поземлените имоти с обща площ от 157 кв. м., от ползването на които е бил лишен; да посочи отделни цени на исковете за обезщетение и представи доказателства за внасяне на държавна такса; да посочи цени на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; да обоснове, че вредите от отнемането на имота в размер на 25 000 лв. са отделни от вредите от бездействието на служителите за защита от заграбване на части от имотите. С молба вх. № 1471/19.01.2023 г. ищецът частично е изпълнил указанията на съда, като е по отношение на правния си интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на АДС е посочил, че с актуването на имота като държавна собственост в правния мир не съществува правото на собственост на ищеца върху имот, който е бил придобит от наследодателя му въз основа на покупко-продажба от държавата и е бил с площ 1080 кв. м. С определение № 328/26.01.2023 г., съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с един месец. С молба вх. № 2777/02.02.2022 г. ищецът е посочил, че имот ***, по отношение на който е предявен искът за собственост, е с площ от 670 кв. м. /съгласно скица към АДС/. С определение № 508/08.02.2023 г. съдът е указал на ищеца да заяви иска ли установяване на право на собственост върху ПИ ***, с площ 517 кв. м. по КК, както и върху реалните части от имоти *** и *** с обща площ от 157 кв. м. /общо 674 кв. м./, като в този случай очертае границите на реалните части върху копието на представената по делото актуална скица на имотите. В уточняваща молба, ищецът е изложил, че: пътят представлява част от ПИ № *, ПИ * е с площ от 123,73 кв. м., като сборът от площите на ПИ * и ПИ * е 647 кв. м.; няма издадена заповед за отделяне на имот *** от основния ПИ */*/; ПИ *, съгласно скица от 1950 г., е с площ 1070 кв. м.; липсва документ за разделяне на ПИ * на три части. С определение № 1038/15.03.2023 г. /получено от ищеца на 31.03.2023 г./, съдът е оставил производството без движение, като е указал на ищеца да заяви дали иска установяване на право на собственост и заплащане на обезщетение за лишаване от ползването върху реални части от поземлени имоти *** и ***, при старите граници на: имот без номер по КП от 1950 г. или на имот № * по КП от 1968 г., или на имот пл. № * по КП от 1984 г. Указано е също, че при неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще бъде върната. С молба вх. № 8853/07.04.2023 г. ищецът е представил единствено препис от постановление на Апелативна прокуратура - София, за отмяна на постановление от 15.11.2022 г. по преписка № 21370/2022 г. на Софийска градска прокуратура.

Съдът е приел, че в общия случай, при предявяване на иск за собственост по отношение на имот, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на искане за прогласяване нищожността, евентуално отмяната на съставен за имота АДС. Въпреки дадените указания, ищецът не е изложил обстоятелства и твърдения въз основа на които да се приеме, че вследствие на прогласяването нищожността на АДС, евентуално неговата отмяна, би настъпила промяна в имуществената сфера на ищеца, респ. това би предпоставило реализирането/защитата на негови права. В подадените уточнителни молби и представените документи липсва уточняване и конкретизиране на действителните граници и площта на имотите, по отношение на които са предявени искове за установяване на право на собственост и за обезщетение от лишаване от право на ползване на реални части от имоти. Предвид изложеното, в случая липсва абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на исковете за прогласяване нищожността, евентуално отмяна на АДС и не са изпълнени в цялост и в срок указанията за отстраняване на нередовностите на иска за установяване на право на собственост върху недвижими имоти и за заплащане на обезщетение за ползване на реални части от имотите.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.

Първият въпрос и третият въпрос на касатора - дали е допустимо съдът да се произнесе по иск за установяване на собственост и по иск за прогласяване на нищожността на акт за държавна собственост, дали ищецът има правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожността /евентуално - за отмяна/ на АДС, когато същият е кумулативно съединен с предявен иск за собственост, нямат самостоятелно значение за изхода на делото, поради което не могат да се приемат за относими. Те не осъществяват изискването за обща предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото основните и решаващи изводи на въззивния съд са свързани с неотстраняването нередовностите на исковата молба по отношение на предявения иск за собственост. В допълнение е посочено, че при предявяване на иск за собственост за ищеца не е налице правен интерес и от предявяване на самостоятелно искане за прогласяване нищожността или отмяната на съставен за имота АДС. Липсват негови твърдения, въз основа на които може да се приеме, че с прогласяване на нищожността, респ. с отмяната на процесния АДС, същият ще може да защити ефективно правото си на собственост. В тази връзка следва да се има предвид установената практика на ВКС, според която АДС е констативен и е официален документ /чл.5, ал.2 ЗДС/, като доказателствената му сила се ограничава относно изявленията, направени пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.

Вторият въпрос -кой е компетентният съд да разгледа искове за прогласяване на нищожността на АДС, е също неотносим. Той не е включен в предмета на въззивното производство и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване.

След като поставените въпроси не осъществяват изискването за обща предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, то по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не може да бъде допуснато касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 315/07.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 221/2023 г. на Апелативен съд - Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: