О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2724

София, 28.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3047 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Д. К. срещу определение № 597/07.06.2023 г. по в. ч.гр. д. № 294/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 348/07.03.2023 г. по гр. дело № 372/2023 г. на Районен съд – Хасково, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върната подадената от жалбоподателя искова молба.

Касаторът излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че спорът между страните вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като липсва пълна идентичност в обективните, субективните и времеви предели на спорното правоотношение. Сочи, че представеното по делото писмо изх. № АГП №291/2022 от 22.02.2022 г. на Главен Секретар при Администрацията на Главния Прокурор представлява нововъзникнал факт, който обосновава предявяването на нов иск. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждане на предявения иск.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът навежда основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, като формулира следните въпроси: 1. „Представлява ли становището на ответника изразено в писмо № АГП №291/2022 че обезщетението по чл.261, ал.1 ЗМВР е различно от обезщетението по чл.354 от ЗСВ и се дължи на различно основание...