О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 674

гр.София, 15.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3054 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Л. срещу решение № 1181 от 12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 1967 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, X-ти състав, в частите, с които е отменено решение № 260494 от 22.01.2022 г. по гр. д. № 6811/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, за заплащане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение трето от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по ДП № 29/2015 г. по описа на ГД „БОП“-МВР за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до сумата от 7000 лв., постановено е друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 7000 лв. до пълния предявен размер от 55 000 лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?

2. Бил ли е длъжен въззивният съд...