ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ИЛИ НА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ИМ ЗЕМИ ЗЗД ГОРНИЦАТА НАД ОГРАНИЧЕНИЯТА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ. 8, АЛ. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗЗД ТРУДОВАТА ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ ОТ 9 АПРИЛ 1946 Г., СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 10, АЛ. 8 ОТ ЗАКОНА 3А СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ (ПРЕДИШНА АЛ. 4, ИЗМ. ДВ БР. 28/1992 Г.)
Чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ
Чл. 8, ал. 2 и 3 ЗТПС
Председателят на Върховния съд на Република България на основание чл. 212 ГПК е направил предложение ОСГК да издаде тълкувателно решение по въпроса "Възстановява ли се на основание чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 17 от 1991 г., изм. и доп., бр. 28 от 1992 г.) правото на собственост на собствениците или техните наследници по отношение на собствените им земеделски земи за горницата над ограниченията, предвидени в чл. 8, ал. 2 и 3 ЗТПС от 09.04.1946 г.?".
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе по направеното предложение, взе предвид следното:
По спорния въпрос в съдебната практика са застъпени две становища. Според първото не се възстановява собствеността върху земеделските земи, които са били отчуждени над размерите в трите хипотези на чл. 8 от закона за трудовата поземлена собственост от 09.04.1946 г. Според второто становище собствеността се възстановява и за тези земи, но до размерите, определени в чл. 8, ал. 1 от същия закон.
Преценявайки първоначалната редакция и последващите изменения на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и изхождайки от целта на закона, ОСГК на ВС намира за правилно второто становище.
Разпоредбата на чл. 8 от ЗТПС от 1946 г., в контекста на която трябва да се преценява и чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ, предвижда три хипотези, определящи максималния размер, до...