Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 13312/2020

С определение № 8955 от 30.07.2021 г. по адм. дело № 4066/2021 г. на Върховния административен съд делото е върнато на тричленния състав за произнасяне по частната жалба на И. Т., чрез адв. Б. като процесуален представител, против решение № 933 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2514/2019 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, с която е заличена като заинтересована страна по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в тази част се иска неговата отмяна.

Ответниците - началникът на СГКК Варна, А. Д., Т. Д., Е. Д. и В. Д., не вземат становище.

Ответниците – С. Г., лично и като законен представител на Д. Г. и В. Г. намират частната жалба за основателна.

Ответникът – Б. Д., чрез пълномощника си адв. Д., в писмен отговор изразява становище за правилност на решението в тази част.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред административния съд е оспорена заповед № 18-9708/13.11.2018 г. на началника на СГКК - Варна, с която по заявление на С. Г. и на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, състоящо се в заличаване на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2573.119, сграда с идентификатор 10135.2573.119.1 и сграда с идентификатор 10135.2573.119.2, всички собственост на Б. Д. и са нанесени два нови: ПИ с идентификатор 10135.2573.1193, площ 636 кв. м., собственост на Б. Д. и ПИ с идентификатор 10135.2573.1194, площ 41 кв. м., начин на трайно плозване: за алея, без данни за собственост, както и сгради с идентификатор 10135.2573.1193.1 и 10135.2573.1193.2, двете собственост на Б. Д., съгласно проект за изменение. ПИ с идентификатор 10135.2573.1193 е с намалена площ за сметка на новонанесената алея.

С обжалваното решение, с характер на определение в тази част, И. Т. е заличена като заинтересована страна в производството.

Първоначално е конституирана като заинтересована страна в процеса с определение № 2807/06.11.2019 г., по съображения, че е заявител в административното производство, а С. Г. е упълномощено лице.

За да я заличи като заинтересована страна, съдът приема, че не участва в административното производство и не е собственик на засегнат от заповедта имот, поради което не следва да бъде участник и в съдебното производство. Решението с характер на определение еправилно.

От съдържанието на подаденото до административния орган заявление се установява, че то е подадено от С. Г., чрез нейната майка И. Т. като пълномощник, за което в административната преписка е приложено пълномощно. Данните по делото опровергават твърдението на частния жалбоподаел, че заявлението е депозирано и от нейно име.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че притежава вещно право на ползване по отношение на новонанесената с оспорената заповед алея, основано на нотариални актове от 1968 г., 2001 г. и договор за доброволна делба от 2001 г.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, заинтересовани лица в производство по оспорване на заповеди за изменение на КККР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. Според чл. 54, ал. 4, изр. посл. ЗКИР заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.

И. Т. се легитимира като носител на право на ползване по отношение на имот с идентификатор 10135.2573.1086, съседен на обособената алея. С одобрената промяна в КК по никакъв начин не се засягат границите на имота, върху който тя притежава ограничено вещно право. Съгласно представения по делото нотариален акт № 157, том X дело № 4612/1968 г., пътека от 1,30 м ширина с излаз към пътя за „Спорт палас“, отговаряща на процесната алея, е посочена като източна граница на имота. Същата не е предмет на сделката по замяна, а е предвидено да се ползва от собственика на имота. Това не означава учредяване на ограничено право на ползване върху нея, респ. върху новонанесения имот с идентификатор 10135.2573.1194, а единствено осигуряване на достъп (преминаване) до имота, описан в т. 2 на нотариалния акт от 1968 г. В последващите нотариални актове, с които се прехвърля собствеността върху имоти с идентификатори 10135.2573.1085 и 10135.2573.1086, тази пътека също е посочена като тяхна източна граница. Доколкото не се установява надлежно учредяване на ограничено вещно право върху имотите, предмет на заповедта, частната жалбоподателка не се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР.

Представеното удостоверение за наследници на починалото лице И. П., страна по сделката за замяна на имоти от 1968 г., е неотносимо към спора. Видно от приетите по делото нотариални актове и договор за доброволна делба същият прехвърля цялата собственост върху имота си, както следва: 1/2 ид. ч. от лозе 800 кв. м. в землището на гр. Варна, местността „Липов кладенец“ (Ламбур-Пунар) на И. Т. през 1993 г. (дарен от нея на дъщеря й през 2001 г) и останалата 1/2 ид. ч. от същия на С. Г. през 2007 г., който към този момент е обособен в отделен поземлен имот № 660 по плана на к. к. „Чайка“, идентичен с дял първи от договор за доброволна делба на имот № 3472 в кв. 8 на к. к. „Чайка“. Следователно, към 2009 г. тези имоти не фигурират в наследствената маса, останала от починалия И. П., поради което частната жалбоподателка не се легитимира като собственик на същите в качеството й на наследник. Правото на ползване, учредено в полза на починалия върху имот с идентификатор 10135.2573.1085, съседен на ПИ, предмет на заповедта, е погасено със смъртта му съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за собствеността и не се наследява.

При тези данни следва да се приеме, че частната жалбоподателка не доказва право на собственост или ограничени вещни права по отношение на засегнатите от заповедта имоти, като тя не е отразена като такава и в кадастралния регистър преди и след одобреното изменение.

Изводът на съда, че Тончева не е участник в административното производство и не попада в кръга на заинтересованите лица, поради което не следва да участва в съдебния процес, е законосъобразен.

Решението с характер на определение в частта за заличаване на частната жалбоподателка като заинтересована страна е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 933 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2514/2019 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, в която И. Т. е заличена като заинтересована страна.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева

/п/ Мартин Аврамов