Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: В. Г. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Мария Николова

по касационно административно дело № 11352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните (с предишно наименование Министър на земеделието) срещу Решение № 336/17.10.2023 г. на Административен съд (АС) Сливен, постановено по адм. дело № 76/2023 г., в частта му, в която по жалба на В. А. е отменена Заповед №РД09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието, в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 г. са останали 0,12 ха от парцел 32915-153-1-1, 0,13 ха от парцел 32915-156-1-1, 0,07 ха от парцел 32915-156-2-1, 0,35 ха от парцел 32915-227-3-1, 0,69 ха от парцел 32915-227-5-1, парцел 32915-302-1-1 с площ 0,47 ха; 0.09 ха от парцел 32915-303-6-1; 0,33 ха от парцел 32915-303-7-1, 0,55 ха от парцел 32915-65-1-1; 0,64 ха от парцел 67338-119-11-1 и 0.24 ха от парцел 67338-119-13-1 и преписката, в отменената част, е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона.

Касаторът обжалва решението с доводи, че то, в обжалваната му част, е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че до голяма степен установените данни по делото, отразени в решението на съда и основани на заключението на вещите лица, не са изготвени на базата на материалите по делото, а от нерелевантни данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК за процесните имоти, автоматично възприемайки изводите на вещите лица относно допустимите и недопустимите площи. Твърди, че голяма част от процесните площи са заети с нежелана растителност от вида на орловата папрат, като съдът е игнорирал този факт и е базирал своите изводи на констатираното от вещите лица почистване на нежеланата растителност. Моли решението в обжалваната му част да се отмени. Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. К. - Василева.

Ответникът по касация В. А. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. К..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

В. А. е регистрирана като земеделски стопанин с УРН [номер]. За 2022 г. е заявила за подпомагане парцели 180 броя, в землищата на населени места в О. С.

С. З. № РД09-1319 от 02.12.2022 г. на министъра на земеделието са одобрени проекти на специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане (ПДП), като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), обновен за кампания 2022 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 20.12.2022 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализираните слоеве.

В. А. е подала Възражение рег. № 12-05-234 от 05.12.2022 г. срещу заповедта на министъра относно двадесет и осем броя парцели в землищата на с. Ичера, гр. Сливен, с. Стара река и с. Тополчане, общ. Сливен. Съдът е посочил, че това са парцелите предмет на първоинстанционната жалба. Всички парцели, включени във Възражение вх. № 12-05-234 от 05.12.2022 г. и посочени в жалбата, са заявени за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ за кампания 2022 г. с начин на трайно ползване Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша) (код 314000).

Като доказателства по делото са приети представените от ответника Таблица с подробни данни за заявените от кандидата парцели за кампания 2022 г.; извадки от цифровата ортофотокарта (ЦОФК) в *.pdf формат, изготвени по сателитно заснемане от 05 и 13.07.2022 г. и самолетно заснемане от 09.09.2022 г., с нанесени контури на физически блокове от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) в лилав цвят, процесиите парцели в жълт цвят и допустими за подпомагане площи в син цвят.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал комплексна съдебно техническа експертиза (СТЕ) изготвена от инж. Ж. Ж. вещо лице геодезист, инж. К. К. вещо лице компютърни системи и технологии, инж. М. К. вещо лице оценка на машини и съоръжения в сферата на селското стопанство и А. П. агроном.

От заключението на комплексната СТЕ съдът е установил, че двата парцела в землището на гр. Сливен (67338-119-11-1, 67338-119-13-1) не попадат в зони по Натура 2000. Всички останали процесни парцели, попадат в една или повече от следните защитени зони: Защитена зона Котленска планина - Директива БГ0002029. Защитена зона Р. Г. Л. Камчия-Директива BG0000136. От представените 26 броя изображения от ЦОФК при използването им можело да се дешифрират - при ЦОФК от сателитно заснемане девет парцела, сред които и тези предмет на касационната жалба 32915-153-1-1, 32915-227-3-1, 32915-227-5-1, 32915-302-1-1, 32915-303-7-1, а при ЦОФК от самолетно заснемане два имота, който не са предмет на касационната жалба. Вещите лица са посочили, че останалите изображения били с доста ниско качество, за да се направи добър анализ. От заключението е установено още, че в процесните имоти в землището на село Ичера, растителността е с различна височина и етап на развитието си. От снимките не било възможно да се добие цялостна представа за състоянието на тревостоя и съответно на храстите. Не било възможно да се прецени дали са допустими съгласно Наредба № 2/2018 г. Броят на аморфните видове в отделните имоти бил различен. Не се наблюдавали много камъни, които да заемат част от вегетационното пространство, не било възможно да се открият къртичини и мравуняци от снимките. Субедификатор в площите била Ливадна власатка (Festuca pratensis) и Цикория (Cichorium) от семейство Сложноцветни. Не били налични треви от семейство Бобови. Не било налице нападане от други инвазивни чужди видове дървета и храсти. Повечето растения, които се виждали били извън вегетация. Според датата на проверката в периода края на месец август се наблюдавал подраст и от житни растения на повечето места. Не било възможно без поставена мерна единица да се отчете височината на тревостоя в направените снимки. Не се наблюдавали розетки на орлова папрат /Pteridium aquilinum/. Периода на израстването на растителността с оглед нейния вид отговарял на периода на израстване при действащите забрани за косене и почистване.

По отношение на парцелите предмет на касационната жалба (11 броя) от комплексната СТЕ, за изготвянето на която вещите лица са направили оценка на състоянието на площите, както съобразно дешифриране на снимките от сателитното и самолетно заснемане, така и на установените обработки на същите площи с машината CAT 279 D и изображения от GoogleEarth от близки на заснемането периоди, съдът е установил допустимите и недопустимите площи за всеки от тези парцели.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е по отношение на 0,12 ха от парцел 32915-153-1-1, 0,13 ха от парцел 32915-156-1-1, 0,07 ха от парцел 32915-156-2-1, 0,35 ха от парцел 32915-227-3-1, 0,69 ха от парцел 32915-227-5-1, парцел 32915-302-1-1 с площ 0,47 ха; 0.09 ха от парцел 32915-303-6-1; 0,33 ха от парцел 32915-303-7-1, 0,55 ха от парцел 32915-65-1-1; 0,64 ха от парцел 67338-119-11-1 и 0.24 ха от парцел 67338-119-13-1, т. е. по отношение на площи в общ размер 3,68 ха, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В тази връзка и позовавайки се на приетата без оспорване от ответника комплексна СТЕ, е изложил съображения, че административният орган неправилно е приел за недопустими части от тези парцели, а парцел 32915-302-1-1 целия.

Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и не се оспорват от страните. Спорът е по приложението на материалния закон.

Правилно решаващият съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но по отношение на имотите предмет на касационната жалба в нарушение на материалния закон.

По отношение на тези имоти доказателствата по делото установяват, че части от тях, а за парцел 32915-302-1-1 целия, неправилно са определени като недопустими за подпомагане и са изключени от специализирания слой ПДП. Правилно съдът е кредитирал заключението на комплексната СТЕ, тъй като за разчитането на ЦОФК и преценка дали правилно са определени допустимите и недопустими площи, съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26 март 2018 г.) са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага.

Постоянно затревените площи според начина им на ползване са постоянни пасища за паша на животни площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша и ливади за косене площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. За да са те допустими за подпомагане като земеделски площи, следва да се използват за производство, за което пък трябва да отговарят на изискванията на чл. 8 чл. 4, ал. 1 от същата наредба. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. са посочени кога постоянно затревените площи по чл. 8, ал. 1 (т. е. и постоянните пасища за паша на животни и ливадите за косене) са допустими за подпомагане. В случая от събраните по делото доказателства се установява, по категоричен начин, че целият парцел 32915-302-1-1 и части от парцели 32915-153-1-1, 32915-156-1-1, 32915-156-2-1, 32915-227-3-1, 32915-227-5-1, 32915-303-6-1; 32915-303-7-1, 32915-65-1-1; 67338-119-11-1 и 67338-119-13-1 са допустими за подпомагане. Вещите лица изготвили комплексната СТЕ са категорични, че площите на тези парцели не следва да се изключат като площи, които не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане за кампания 2022 г., т. е. не се доказва категорично, че административния орган правилно е дешифрирал ЦОФК. По аргумент от чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. почистването на част от парцелите след сателитното заснемане, но в рамките на стопанската година, при спазване на забраните за косене и почистване, означава, че земеделските площи не са изоставени и че същите се поддържат. Изводите на вещите лица се базират на дешифрирането на актуалната ЦОФК, на данните от обработките на същите площи и на близки по дата изображения от GoogleEarth. Данните от GoogleEarth са използвани от вещите лица за преценка правилността на дешифрирането на ЦОФК по отношение на процесните парцели, приети за недопустими, а данните от машината показват извършването на земеделска дейност в парцелите и че същите не са изоставени. Изводите на съда не се базират само на информацията за работата с машина, марка Катерпилър, модел CAT 279 D, тъй като има парцели, почистени с тази машина, които не са определени от вещите лица като допустими за подпомагане 32915-227-8-1, 39915-303-4-1, а има парцели, които не са почиствани от машината, а са определени от вещите лица за допустими, при съпоставка на изображения от GoogleEarth и предоставената ЦОФК за съответния парцел по метода на аналогията - 32915-65-1-1, 67338-119-11-1, 67338-119-13-1. Изводите на съда са базирани на заключението на комплексната СТЕ. Същата не е оспорена от ответника, като доводите в касационната жалба относно констатациите на вещите лица са такива свързани с оспорването на експертизата, което в този етап на съдебното производството - пред касационната инстанция, е недопустимо. Доводите в касационната жалба, че по-голяма част от процесните площи са заети с нежелана растителност от вида на орловата папрат не се подкрепят от данните по делото. Изрично в комплексната СТЕ е посочено, че не се наблюдават розетки на орлова папрат.

С оглед изложеното решението в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, в доказан по делото размер 1000 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024 г. Направеното от ответника бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се уважава, предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност и извършените от процесуалния представител процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336/17.10.2023 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 76/2023 г., в частта му, в която по жалба на В. А. е отменена Заповед №РД09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието, в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 г. са останали 0,12 ха от парцел 32915-153-1-1, 0,13 ха от парцел 32915-156-1-1, 0,07 ха от парцел 32915-156-2-1, 0,35 ха от парцел 32915-227-3-1, 0,69 ха от парцел 32915-227-5-1, парцел 32915-302-1-1 с площ 0,47 ха; 0.09 ха от парцел 32915-303-6-1; 0,33 ха от парцел 32915-303-7-1, 0,55 ха от парцел 32915-65-1-1; 0,64 ха от парцел 67338-119-11-1 и 0.24 ха от парцел 67338-119-13-1 и преписката, в отменената част, е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на В. А., [ЕГН] сумата от 1000 (хиляда) лева деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА