6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2783

гр. София, 06.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 1476 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника Р. Ж. Б. против определение № 1968/31.01.2025 г. по в. ч.гр. д. № 14139/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба с вх. № 25041638/21.11.2023 г. срещу протоколно определение от 17.11.2023 г. по гр. д. № 1628/2017 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на искането му за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба.

От частния касатор се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се тезата, че при констатирана от първоинстанционния и въззивния съд липса на ангажирани от настоящия частен касатор доказателства за наличието на особени и непредвидени обстоятелства, които са му попречили да подаде въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК (започнал да тече на 27.11.2018 г. и изтекъл на 10.12.2018 г.), е следвало да му бъдат дадени изрични указания за отстраняване на нередовностите на молбата за възстановяване на срок. Като непредвидено и внезапно възникнало за страната обстоятелство се изтъква недобросъвестното поведение на назначения й по ЗПП адвокат, неизпълнил задълженията си. Поддържа се, че липсва яснота за обхвата на назначението на адв. П. (само за първата инстанция или до приключване на делото), както и за размера на получения от нея хонорар за осъществената правна защита. Позовава се и на пропуск на съдилищата да изследват въпроса дали за този адвокат не са възникнали внезапно особени непредвидени обстоятелства, възпрепятствали го да изпълни задълженията си. Счита се, че въззивната инстанция не е съобразила изтичането на общата петгодишна давност касателно евентуална претенция за обезвреда против адв. П., считано от 10.12.2018 г., поради което единственият възможен ред за защита на страната остава възстановяването на срока за въззивно обжалване.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като са поставени следните въпроси:

1. “В случай, че с молбата с която е поискано възстановяване на срок по реда на чл. 64 ал. 2 ГПК не са представени доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, то счита ли се същата за нередовна по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 или на чл. 127 ал. 2 ГПК и длъжен ли е съдът да даде указания за привеждането й в редовност?”.

2. “Счита ли се за особено непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, поведението и бездействието на нейния служебен защитник, който дори не е уведомил страната, че няма да извършва действия по обжалването на връченото само и единствено на него първоинстанционно решение?”.

3. “В случай, че правата на страната се упражняват от служебен защитник, който не е извършил в определен преклузивен съгласно закона срок действие, и впоследствие самата страна е подала молба за възстановяване на срок, то длъжен ли е съдът да даде указания и да изследва обстоятелството, дали не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да са били пречка за осъществяване на действията по обжалване на постановеното решение от самия служебен защитник?”.

4. “При създалата се по делото фактическа обстановка, от кой момент възниква правото на страната да предяви претенцията си срещу неизпълнилия задълженията си служебен защитник, а именно от момента, в който същият е пропуснал преклузивен съгласно закона срок, или от момента, в който окончателно с влязъл в законна сила съдебен акт бъде съдебно признато за установено, че срокът е пропуснат и не може да бъде възстановен?”.

5. “Следва ли да се приеме, че лицето на което е осигурена правна помощ, като му е назначен особен представител, и който особен представител не е избран от лицето, че връчването на съдебно решение от страна на съда на същия следва да се приеме и за валидно връчване на лицето, което се ползва от особеното представителство, доколкото назначеният особен представител не е уведомил лицето което представлява за получаване на подлежащия на обжалване съдебен акт?”.

Твърди се, че обжалваното определение е и очевидно неправилно (основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК).

От насрещната страна “О. Б. БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК] (правоприемник на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД), не е постъпил отговор на частната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че производството по гр. д. № 1628/2017 г. на Софийски районен съд, 42 състав, е образувано по искова молба на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД срещу ответника Р. Б. с твърдението, че последният дължи на банката описаните в петитума на исковата молба парични суми по необслужен договор за банков кредит. С молба с вх. № 5024019/20.02.2017 г. ответникът е поискал предоставянето на правна помощ и е представил доказателства за това. В определение № 328470/01.02.2018 г. СРС е уважил искането на ответника, като с определение № 423381/05.06.2018 г. е назначил адв. Г. П. за процесуален представител на страната до окончателното приключване на производството. Назначената адв. П. е преупълномощила адв. А. Т. със своите права, за да представлява ответника в открито съдебно заседание на 12.10.2018 г., поради невъзможност да се яви на него. Постановеното по делото решение № 531911/12.11.2018 г. на СРС, с което исковете били уважени, е връчено редовно на Р. Ж. Б. чрез адв. Г. П. на дата 26.11.2018 г. Подадената срещу същото въззивна жалба е върната като просрочена с разпореждане № 20174995/23.08.2021 г. На 18.04.2022 г. ответникът Р. Б. е подал молба за възстановяване на срока с доводи, че съдебното решение е връчено ненадлежно на адв. Г. П., вместо на осъществилия в последното съдебно заседание процесуално представителство – адв. Т.. С протоколно определение от 17.11.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата.

При тази фактическа установеност Софийски градски съд е преценил, че молителят не е ангажирал доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са му попречили да подаде въззивната жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, започнал да тече на 27.11.2018 г. и изтекъл на 10.12.2018 г. (присъствен ден). Не е възприел доводите на страната, че препис от решението е следвало да бъде връчено на адв. Т., преупълномощен от адв. П., тъй като неговите права са за конкретно процесуално действие – участие в проведеното на 12.10.2018 г. съдебно заседание. Изложил е съображения, че бездействието на адв. П. за подаване на въззивна жалба срещу осъдителното решение не е обстоятелство от извънреден характер, но може да послужи като основание ответникът да ангажира отговорността й за нанесени вреди. Добавил е, че молителят, който носи доказателствената тежест за това, не е ангажирал доказателства за наведените твърдения, поради което молбата му за възстановяване на срок правилно е счетена за неоснователна и е оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

Частният касатор претендира извършване на касационна проверка на определението на САС поради “очевидна неправилност” на директното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо приложение на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), несъобразяване с императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на логиката. Доводи в тази насока не са въведени от страната. Изложените оплаквания касаят приложението на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК и тълкуването на понятието “особени непредвидени обстоятелства”, което остава извън приложното поле на тежкия порок по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При това положение следва да бъдат разгледани аргументите за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставените от частния касатор първи и втори въпрос отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото са обусловили решаващата воля на Софийски градски съд. В трайната практика на касационната инстанция – определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г. о., определение № 459/12.02.2025 г. по ч. т.д. № 84/2025 г. на ВКС, II т. о., еднопосочно се приема, че за да бъде възстановен срок, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които страната не е могла да преодолее. Такива са обстоятелствата, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената от страната грижа за воденето на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и техния характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. В определение № 410/01.08.2016 г. по ч. т.д. № 1352/2016 г. на ВКС, II т. о., и определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, I г. о., е разяснено, че пропускът на адвоката на страната да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или невъзможността му да уведоми страната за дадените указания/ респ. постановеното решение не са такива обективни обстоятелства и не могат да послужат като основание за възстановяване на пропуснатия срок по реда на чл. 64, ал.2 ГПК. Връчването на съобщението на пълномощника има за последица уведомяването на самата страна, с оглед на което в производството по възстановяване на срок страната не може да се позовава на незнанието си за това съобщение. Това разрешение е приложимо и при назначен от съда адвокат по реда на Закона за правната помощ, тъй като процесуалният закон не прави разграничение на представителната им власт нито при получаването на съдебни книжа, нито при течението на срока за обжалване. Наличието на така формираната практика и липсата на обосновка от страната за нейното осъвременяване изключва приложението на въведения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. В случая съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от цитираната практика на касационната инстанция, като след обследване на конкретните факти и обстоятелства е приел, че те не покриват изискванията за особени непредвидени обстоятелства, които да не са могли да бъдат преодолени от страната. При тези данни е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. При това положение по поставените от частния касатор първо и второ питане не се обосновава допълнителната хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на факултативна касационна проверка.

Поставените от частния касатор трети, четвърти и пети въпрос не кореспондират с решаващите изводи на Софийски градски съд. Доводите за евентуално наличие на особени непредвидени обстоятелства за самия адвокат на страната, назначен по реда на ЗПП, са развити едва пред касационната инстанция, поради което не могат да послужат за допускане на касационна проверка на обжалваното определение по третото питане. Решаващият състав на СГС не е обследвал въпросът за началния момент на правото на страната да предяви иск за обезвреда срещу назначения й от съда адвокат, който се твърди да не е изпълнил задълженията си, нито такъв проблем е поставян за разрешаване пред него. Съждението, че бездействието на адвоката може да бъде основание за търсене на отговорност за нанесените на ответника Б. вреди, е допълнително и не рефлектира върху основния правен извод за недоказаност от страната на наведените твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, попречили й да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в законоустановения срок. Петото питане изисква преценка за редовността на уведомяването на страната, чрез назначения й от съда особен представител, какъвто не е разглежданият случай в хипотезата на възстановяване на срок за обжалване в производството по чл. 64 ГПК. Ето защо така формулираните три въпроса не покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което изключва необходимостта от обследване на поддържания от частния касатор допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация.

Ето защо настоящият състав намира, че следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на определението на Софийски градски съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1968/ 31.01.2025 г. по в. ч.гр. д. № 14139/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.