Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 11615/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. (ТД М. Р. при Агенция „Митници“ (АМ), чрез упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Я. Я., срещу Решение № 108 от 09.10.2023 г., постановено по адм. д. № 244 по описа на Административен съд - Ловеч (АС - Ловеч) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на „Илко“ ЕООД, е отменено Решение с рег. № 32-196043 от 15.06.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 878,77 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател релевира доводи, че при издаване на административния акт са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, което съдът не съобразил. Обратно на приетото в обжалваното решение, поддържа становище, че при издаване на административното решение не е нарушена процедурата по чл. 22, пар. 6 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). Счита, че съдът неправилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-29/13 г. и С-30/13 г., тъй като фактическата обстановка е различна. Неправилно, според касационния жалбоподател, е и приетото в решението, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличение на митническата стойност на предмета на внос. Позовава се на решение на СЕС по дело С-291/2015 г. Развива съображения, че съдът не е ценил заключението на вещото лице в контекста на фактическата обстановка, имаща значение за конкретното производство. В допълнение посочва, че в платежните нареждания за валутен превод не се съдържа конкретна информация за предмета на сделката. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на „Илко“ ЕООД срещу спорното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от настоящия ответник по касация.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът - „Илко“ ЕООД, чрез адв. М. И., оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи по същество на оспорването. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. за касационното производство съобразно доказателства за извършването им и списъка на разноските, приложени към отговора на касационната жалба.
В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната прокуратура дава писмено становище за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното пред настоящия съд .
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Ловеч е било Решение № 32-196043 от 15.06.2022 г., издадено от директора на ТД М. Р. С него, на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), във вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоката по митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205003961R8 от 09.09.2019 г.; определена е нова митническа стойност на стоката по тази МД в размер на 16840,91 лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито – 714,90 лв. и ДДС – 1572,79 лв. или в общ размер на 2287,69 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.
Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че със заповед на директора на ТД М. Р. е възложено извършването на проверка по реда на чл. 48, във вр. с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 МКС и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на "Илко" ЕООД. За резултатите от нея бил съставен Доклад № BG004000/1/13 от 24.03.2022 г., като е установено, че за проверявания период от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г. „Илко” ЕООД е декларирало 173 броя стоки като е подало 149 броя МД за поставяне под режим "допускане за свободно обращение". Установено е, че на 09.09.2019 г. дружеството, в качеството си на получател на стока, е декларирал за режим „допускане за свободно обращение“ с MRN 19BG004205003961R8 от 09.09.2019 г. употребяван лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q3“, тип: бензин, бр. места 5, товароносимост 500, цвят: син, работен обем: 2000 куб. см.; мощност: 220 HPSAE, шаси № WA1BCCFS7HR006213, код по ТАРИК – 8703239000, при условия на доставка EXW. Въз основа на допълнително изисканите документи и информация в приложеното писмено обяснение на управителя на дружеството, е установено, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача. Плащанията се правят към организатора на търга, като същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит.
В хода на административното производство е изготвена експертиза от вещо лице за пазарната цена на автомобила, като въз основа на нея е определена митническа стойност в размер на 16840,91 лв. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. В следствие на това е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 - съответно, допълнителните задължения за довнасяне на мито и ДДС, посочени по-горе.
С Писмо рег.№32-131472 от 20.04.2022 г. „Илко” ЕООД бил уведомен, че срещу него започва административно производство и му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи във връзка с подадените МД, между които и процесната. Писмото е връчено на управителя на дружеството на 30.04.2022 г., като в предвидения срок е постъпил отговор, с който се оспорват констатациите по Доклад № 32-97828 от 24.03.2022 г. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност на процесния автомобил следва да се определи в размер на 16840,91 лв. Приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от този регламент е изключено от митническия орган, поради липсата на „идентични стоки" - по буква а); данни за сходни характеристики на автомобила - по буква б); данни за единична цена преди продажбата на митническата територия на Европейския съюз - по буква в), както и на данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство и допълнителни елементи - по буква г).
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложил съображения, че не е спазена процедурата по чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Взел предвид, че основното доказателство, на което се позовава административният орган е изготвената експертиза в хода на административното производство, като същата не е предоставена на „Илко“ ЕООД. На следващо място, доколкото тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, съдът направил извод, че в случая не е налице обоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Приел, че липсва посочена причина за незачитане на данните за плащане на сумата по представената фактура. Обосновал се и с приетото от вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото. Съобразил, че за целите на изготвяне на експертизата в хода на административното производство не е извършен оглед на автомобила, за да може да бъде установена пазарната цена спрямо действителното състояние. Счел още, че определяща следва да е стойността, на която МПС е придобито на търга, а не продажната цена на подобно МПС в България. В заключение направил извод, че са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, в това число посочените като възникнали задължения за мито и ДДС. По тези причини отменил решението на митническия орган, предмет на контрол за законосъобразност пред него. Съобразно изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, присъдил на „Илко“ ЕООД сторените разноски за първоинстанционното производство.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор по делото е били ли са обосновани "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 от митническите органи, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от този регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент № (ЕС) 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност.
В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43, Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/20 г. - т. 45).
По дефиницията на чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16.11.2006 г. по дело С-306/04 г. - т. 20.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изплнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, от 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446).
Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен акт, по причина, че митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения и в тази връзка позоваването от страна на съда на практиката на СЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13.
Разпоредбата на чл. 22, пар. 6, във вр. с чл. 29 МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според чл. 22, пар. 7 МКС всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото на обжалване, предвидено в чл. 44 от същия акт. Според чл. 8, пар. 1, б. а) и б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в съобщението по чл. 22, пар. 6 МКС се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Установява се, че на „Илко“ ЕООД са съобщени мотивите, обективирани в доклада, като в съдържанието му са налични и извлечените данни от експертната оценка в хода на ревизионното производство, на които ще се основава неблагоприятното за него решение, като му е дадена възможност за становище в 30–дневен срок от уведомяването. В този смисъл, необосновано съдът е приел, че не е спазена стриктно процедурата по посочената разпоредба – адресатът е уведомен, че започва административно производство по промяна на митническа стойност на стоките съгласно МД, в съответствие с констатациите от извършената последваща проверка, документирана в Доклад № BG004000/1/13 от 24.03.2022 г., връчен на управителя на дружеството на 30.03.2022 г. Обстоятелството, че не е посочена изрично възможността за преглеждане на документите по преписката в уведомителното писмо, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяната на спорното решение. Уведомяването по чл. 22, пар. 6 МКС гарантира правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/20 г. - т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 – дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено.
Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20.12.2017 г. по дело С-276/16 г. СЕС посочва, че нарушението на правото на защита и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая по делото не са налице данни за допуснати такива нарушения.
На следващо място, тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е на митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).
При издаването на спорния акт е приложен методът по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Този метод е на последно място в изброяването на предвидените в Регламент (ЕС) № 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело С-1/18 г. - т. 37). При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, дали основание за изключване на приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. в предвидената от този акт поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от посочения регламент. Единствено направеното позоваване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, с произход САЩ и Канада, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от предходно изброените методи по Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Установяванията на митническия орган подлежат на доказване във всеки конкретен случай и по отношение на всеки от методите. По делото не са представени справки от МИС3А. Правилно съдът е приел, че при преценката относно методите по чл. 74, пар. 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническият орган не е съобразявал характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил установени от представените към МД документи (като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ), и не е посочил, налична ли е или не информация в националната база.
Незаконосъобразно митническият орган е приел, че като последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила е прилагането на чл. 74, пар. 3 МКС чрез възлагане изготвянето и приемането на експертна пазарна оценка от автоексперт оценител. Заключението на вещото лице - оценител, както обосновано посочва и първоинстанционният съд, е изготвено върху снимков материал и офертни стойности от онлайн автокъщи и магазини, без обаче да е извършил оглед на конкретният автомобил и да установи неговата пазарна стойност съобразно действителното му състояние. Наред с това, видно от заключението на експерта, изготвено на 07.03.2022 г., оценката е направена при съобразяване на изходна информация на ТД М. Р. като възложител, и след извършен анализ на „моментното състояние“ на автомобила - вж. т. II „Методи на оценка“, чийто внос е осъществен през месец септември 2019 г., а във възлагателното писмо такава не е конкретизирана. Отделно от това, от административния орган не са изложени мотиви защо пазарната цена следва да се приеме за митническа стойност, включително как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката.
Споделим е изводът на първоинстанционния съд, че по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност. „Илко“ ЕООД е представило своевременно на митническите органи фактура, сертификат за собственост, товарителница и платежните нареждания за валутен превод, които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Нещо повече, съгласно приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, всички доставки на „Илко“ ЕООД са заведени аналитично в счетоводството на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация.
В заключение, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност. В спорния административен акт липсват конкретни мотиви за обосноваване необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а са изложени само бланкетни такива с посочване на чл.74, пар. 2, б. "а", "б", "в" и "г" МКС, като е направен извод за липса на база данни и информация. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесната стока по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от О. С. за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод.
Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МКС следва да обезпечи ясно и недвусмислено установяване на причините за неприлагане на един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (вж в този смисъл Решение на СЕС от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 - т. 44 по тълкуването на чл. 6, пар. 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/13 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. пак там - т. 45). Новата митническа стойност на декларираната стока следва да отразява реалната икономическа стойност на внесеният автомобил и да отчита всички негови елементи, които имат икономическа стойност (арг. от Решение на СЕС по дело С-1/18, т. 22).
В контекста на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на спорното митническо решение не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за промяна на митническата стойност на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
При тези съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно по резултата си при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 1200,00 лв. Договорените и платени адвокатски възнаграждения за двете съдебни производства не са в прекомерен размер и в този смисъл направеното възражение от касационния жалбоподател е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108 от 09.10.2023 г., постановено по адм. д. № 244 по описа на Административен съд - Ловеч за 2022 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Илко“ ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА