Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: СВЕТЛАНА БОР. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 11632/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. К. срещу решение № 175 от 21.07.2023 г., по адм. дело № 91/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. в отхвърлителната му част. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че решението не е съобразено с доказателствата по делото. Оспорва извода на съда, че е налице незаконен строеж, който е следвало да бъде премахнат. Претендира разноски за двете инстанции.

От М. Д. К. е подадена и частна жалба срещу определение № 383/20.09.2023 г. по адм. д. № 91/2023 г. на АС – В. Т. постановено в частта за разноските. Оспорва определението като неправилно и моли да бъде отменено.

Касационна жалба срещу решението на съда в осъдителната му част е подадена от Дирекция за национален строителен контрол. Излага се твърдение за недопустимост на касационната жалба на К. и се иска решението да бъде обезсилено. Алтернативно се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска да бъде отменено. Излагат се доводи, че основното жилище на ищцата не е било повредено до степен да е негодно за обитаване, както и че К. е имала и друго жилище, който факт не е бил преценен от съда. Оспорва се и подадената частна жалба срещу разноските и се претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ДНСК се представлява от главен юрисконсулт В. С., който оспорва касационната жалба на М. К. и моли да бъде отменено първоинстанционното решение на Административния съд - В. Т.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради това че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд - В. Т. е второ по ред след отмяна на решение № 186/11.07.2022 г. по адм. дело № 809/2018 г. на АС - В. Т. с решение № 1352/07.02.2023 г. по адм. д. № 9134/22 г. на ВАС.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Д. К. от гр. Габрово срещу ДНСК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 75 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., причинени при проведено в периода 01-04.10.2013 г. принудително изпълнение на заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на ДНСК.

Съдът е осъдил Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на М. Д. К. сумата от 17 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради нарушаване на неприкосновеността на жилището й, защитено по чл. 8 от КЗПЧОС, чрез незаконни фактически действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на РДНСК-СЦР, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлил за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000,00 лв.

Отхвърлен е предявения от К. срещу ДНСК - София иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 75 000,00 лв. поради нарушено право на мирно ползване на притежанията по чл. 1 от Първия протокол към КЗПЧОС по повод същото принудително изпълнение, като неоснователен.

С определение № 383/20.09.2023 г. по делото е осъдена М. К. да заплати на ДНСК сумата от 3026 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлителната част на решението.

В мотивите си относно предявения иск по чл. 299 АПК, съдът е установил, че заповедта за премахване на незаконен строеж е съдебно потвърдена и представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК. Позовал се е на чл. 225, ал. 4 ЗУТ и е посочил, че ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с други лица. В случая органът по изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на РДНСК е избран по реда на Закона за обществените поръчки и на основание чл. 6 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Това е било „ГИПСОСТРОЙ-09“ ЕООД. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че „дейността по премахване на частта от строежа, определена като незаконна, е осъществена от името и за сметка на администрацията, но от друго лице, което обаче е действало като орган по изпълнението вместо него.“

Съдът е направил извод, че в действителност планът за безопасност и здраве /ПБЗ/ не е спазен и фирмата изпълнител е излязла извън пределите на изпълнителното основание. След запознаване с доказателствата е приел, че от видеозаписите по време на самото принудително изпълнение не се виждат мощни машини, но „безспорно при изпълнението е използвана техника, защото се чуват къртещи машини“. Според съда, проведеното принудително изпълнение не сочи на проведен „демонтаж“, а на събаряне, макар с ръчна техника. В изводите си съдът се е позовал само на единичната експертиза по делото, но не е коментирал заключението на тройната експертиза. Като е анализирал действията на фирмата – изпълнител, съдът е приел, че фактическите действия на изпълнителя са незаконосъобразни.

От фактическа страна по делото е установено, че:

1. С. З. № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. издадена от началника на РДНСК СЦР към ДНСК - София е разпоредено премахването на незаконен строеж, „основен ремонт по чл. 148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в кв. 110 по плана на гр. Габрово, собственост на ищцата.

2. Посочената заповед е обжалвана, а оспорването е отхвърлено с решение № 127/6.12.2011 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. № 154/2011 г., потвърдено с решение № 4508/28.3.2012 г. по адм. д. № 1737/2012 г. по описа на ВАС. С решение № 12032/01.10.2012 г. по адм. д. № 6908/2012 г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

3. С писмо изх. № ГБ 124-00-189/09.04.2012 г. на РДНСК - Габрово ищцата е уведомена за започване на принудителното изпълнение. С Писмо изх. № ГБ 1450-07-092/01.08.2012 г. е насрочено на изпълнението й от 21.8 - 24.8.2012 г. като с определение № 196/17.8.2012 г. по адм. д. № 195/2012 г. на ГАС, жалбата срещу него е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес. Направеното от ищцата искане за спиране на принудителното изпълнение е оставено без разглеждане.

4. С Писмо за принудително изпълнение на заповедта на 8.10.2012 г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение да премахне незаконен строеж – прозирна ограда, въз основа на друго изпълнително основание. Издадено е възлагателно писмо на основание чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 271, ал. 3 и чл. 286 от АПК, въз основа на сключен договор от 27.7.2012 г. с „РОТСТРОЙ 2009“ ЕООД, за което ищцата е уведомена. Подала е жалба против това писмо, по повод на която е образувано адм. д. № 192/2012 г. по описа на ГАС. Същата е отхвърлена.

5. С определение № 197/17.8.2012 г. по адм.. д. № 194/2012 г. на ГАС е оставена без разглеждане жалбата на К. против възлагателно Писмо на ответника изх. № ГБ 1450-07-091/01.08.2012 г., с което е определена фирма изпълнител /„РОТСТРОЙ 2009“ ЕООД,/ и се отправя покана за доброволно премахване на незаконен строеж в срок до 21.08.2012 г.

6. С Писмо изх. № ГБ-1450-09-707/09.10.2012 г. М. К. е уведомена, че действията по ПИ на двете заповеди ще бъдат предприети след приключване на зимния сезон.

7. Поради виновно неизпълнение на задълженията договорът с „РОТСТРОЙ 2009“ ЕООД е прекратен. Започнала е процедура по избор на нов изпълнител. Сключени са договори с изпълнител „ГИПСОСТРОЙ-09“ ЕООД на 30.05.2013 г. за изпълнение на двете заповеди за премахване на незаконен строеж: Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. за строеж „основен ремонт“ и Заповед № ДК-02-СЦР-14/11.11.2010 г. за строеж „прозирна ограда“. Определен е срок за изпълнение от 24-28.06.2013 г.

8. Междувременно е търсена информация от общината дали се касае за единствено жилище и от ДСП за алтернативно настаняване, за да се избегнат несъразмерно тежки последици за извършителя. В тази връзка срокът е удължен от ОИ/ДНСК до 30.09.2013 г. От общината е постъпила информация, че М. К. притежава втори имот /земя и сграда в [населено място]/, община Габрово. Поради това не може да бъде картотекирана като нуждаеща се от общинско жилище.

9. След като на 17.01.2013 г. е съставен протокол, с който е констатирано, че не е предприето доброволно изпълнение, е насрочено второ принудително изпълнение Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. за строеж „основен ремонт на жилищна сграда“ в периода 01-04.10.2013 г. Извършено е проучване относно начина на изпълнение – отразено в Протокол от 01.02.2013 г. за предварителното проучване на ПИ по премахване на незаконния строеж. Изготвен е План за безопасност и здраве. Ищцата е уведомена с писмо изх. № ГБ-1450-03-895/31.05.2013 г.

10. На 01.10.2013 г. е съставен констативен протокол за установяване състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение /ПИ/ в присъствието на служители на ДНСК, община Габрово, МВР и фирмата изпълнител. Установена е липсата на доброволно изпълнение. На 01.10.2013 г. в 10:45 ч. е започнало ПИ. В 17:20ч. ПИ е спряно от съда с определение № 311/01.10.2013 г. на ГАС. На 03.10.2013 г. ПИ е продължено, съгласно Решение № 319/03.10.2013 г. на ГАС.

11. На 04.10.2013 г. е съставен констативен протокол /КП/ в уверение на това, че Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. е изпълнена. Отразено е, че е приключило премахването на незаконния строеж. Записано е, че строителната площадка е в следното състояние:

- демонтирана е покривната конструкция на цялата двуетажна жилищна сграда;

- снижен е надзида на цялата жилищна сграда и допустимата пристройка до височина 1,5м.;

- премахната е двуетажната надстройка над съществуващата едноетажна жилищна сграда;

- разбита е стоманобетонната плоча на кота +4,35 м. и е прорязана армировката към нея;

- разбита е тухлена зидария на вароциментен разтвор;

- премахнати са колони и пояси.

12. В заключението на единичната експертиза се сочи, че при събарянето процесът е излязъл извън рамките на разпореденото със заповедта. Вещото лице е посочило, че всъщност първият етаж е обитаем, но труден за обитаване поради теч в него. А източната част е съборена изцяло, така че пораженията са повече, отколкото би трябвало да бъдат според заповедта.

13. По делото е прието заключението и на тройна СТЕ. Вещите лица са дали отговор, че на място са премахнати тези елементи, които са посочени в заповедта. Не са могли да извършат оглед на съществуващите помещения на първия етаж, но смятат, че не са налице фактори, които да пречат на ползването на стаите по предназначение. Считат, че непосредствено след премахването на покрива /преди поставяне на найлоновото покритие/ е било нецелесъобразно обитаването на къщата в този вид, защото плочата над първия етаж е била изложена на преки атмосферни въздействия.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При подробно изяснената фактическа обстановка, съдът е изложил противоречиви и необосновани мотиви.

Безспорно е по делото, че със Заповед № ДК - 02-ДЦР-30/2011 г., издадена от началник РДНСК СЦР към ДНСК - София е разпоредено премахването на незаконен строеж, основен ремонт по чл. 148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище, намираща се в УПИ XIV370 в кв. 110 по плана на гр. Габрово. Същата е обжалвана и жалбата срещу нея е отхвърлена с решение № 127/06.12.2011 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. № 154/2011 г., потвърдено с решение № 4508/28.03.2012 г. по адм. д. № 1737/2012 г. по описа на ВАС. С решение № 12032/01.10.2012 г. по адм. д. № 6908/2012 г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

От това следва, че е налице влязла в сила заповед на началник РДНСК СЦР към ДНСК – София за премахване на незаконен строеж, извършен от М. Д. К. в УПИ XIV370 в кв. 110 по плана на гр. Габрово. Твърденията на К. в касационната жалба, че не е доказано извършването на незаконното строителство в имота й, е изцяло неоснователно и е оборено от всички доказателства по делото.

Първоначално по молба на М. К. е издадена виза на гл. архитект, поставена върху скица № 2711/19.12.1991 г., в която е вписано: „Разрешавам подмяна на покривна конструкция вместо керемиди-плосък покрив с бетонова плоча. Да не се завишава съществуващата височина.“ След това е издадено разрешение за строеж № 267/10.10.1992 г. за „Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ за подмяна дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда“ /без проекти по скица-виза № 2711/19.12.1991 г./. От тези актове и съгласно разпоредбата на чл. 148 ППЗТСУ се установява разрешения обем строителство: разрешена е подмяна на покривната конструкция-вместо керемиди-плосък покрив с бетонова плоча, като не се завишава съществуващата височина; разрешен е основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ-извършване на частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения и инсталации, като износените материали, конструкции и елементи се подменят с нови; разрешена е пристройка, която може да е до 30 кв. м. В Констативен протокол № 37/01.10.2013 г., изготвен от комисия при РДНСК - Северен централен район, се установява обема на изпълненото на място строителство: изграден нов двускатен покрив с покритие от керемиди върху съществуващата сграда и пристройката, със стрехи, навлизащи в съседните имоти; изградена пристройка на първи етаж от 32 кв. м., отлята плоча над първи етаж, изградена пристройка втори етаж от 40 кв. м. и пристройка тавански етаж с надзид 1.65 м - 40 кв. м.

Ясно в констативния протокол са индивидуализирани частите от сградата на К., които са били изградени в обем над разрешеното строителство.

Както се изисква от Наредба № 13/2001 г. преди започване на принудителното изпълнение и след приключването му са съставени протоколи. От протокола от 04.10.2013 г. е видно какво е било демонтирано: покривната конструкция на цялата двуетажна жилищна сграда; снижен е надзида на цялата жилищна сграда и допустимата пристройка до 1.50 м; премахната е двуетажна надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда; разбита е стоманобетонна плоча на кота 4.35 м и е прорязана армировката към нея; разбита е тухлена зидария на вароциментен разтвор; премахнати са колони и пояси. Това състояние на сградата се установява и от приложените снимки по делото.

При тези данни е неправилен изводът на съда, че премахнатите части от сградата на М. К. надхвърлят обема на установеното незаконно строителство и тези действия са причинили вреди на К., унищожавайки единственото и жилище. В решението си административният съд е коментирал само заключението на единичната експертиза, без да посочи аргументи защо не възприема доводите на тройната експертиза. С констатациите си заключението на тройната експертиза напълно съвпада с протокола, изготвен след принудителното изпълнение. С оглед на това, касационната инстанция възприема заключението на назначената по делото тройна експертиза, която потвърждава, че премахнатите части от сградата на К. по време на принудителното изпълнение отговарят точно на посочените в заповедта. От това следва, че принудителното изпълнение се е ограничило до обема, очертан със заповедта за премахване на незаконен строеж.

Необосновани са изводите на съда, че в случая административният орган е допуснал нарушение на §4 от Наредба № 13/2001 г., като не е изготвил конструктивен проект за укрепване на строежа. Необходимостта от такъв проект се предвижда при изготвяне на констативен протокол за състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, и компетентност за това има административният орган. Изготвянето на такъв проект не е задължително условие при частично премахване на строеж, а се предвижда от закона само при необходимост. Видно от протокола, изготвен по чл. 4 от наредбата, конструктивен проект не е бил необходим и поради това не е предвиден.

От събраните по делото доказателства се установява, че ДНСК не е изпълнител по премахването на незаконния строеж, а е избрала изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. Поради това за начина на извършване на принудителното изпълнение, отговорност носи дружеството, което е било избрано за изпълнител. Разпоредбатга на чл. 225, ал. 4 ЗУТ урежда, че заповедта се изпълнява съвместно от органите на ДНСК и от лица, на които това е възложено, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая отговорността на ДНСК се ограничава до изпълнение на задълженията и по съставяне на протоколите и актовете, изискуеми по Наредба № 13/2002 г. и до провеждане на процедурата по избор на изпълнител. Но за фактическите действия по премахване на незаконния строеж отговорност носи само дружеството, което е сключило договора с ДНСК и е поело задължението да извърши принудителното изпълнение. Това изключва отговорността на ДНСК в хипотезата на избран изпълнител по реда на ЗОБ.

Необоснован е изводът на съда, че при събарянето не се вижда използване на тежка техника, но се чуват къртещи машини и от това следва, че изпълнението е извършено в нарушение на заповедта, която изисква ръчно премахване. Събарянето на незаконния строеж ръчно не изключва използването на къртещи машини, защото в случая се разбива бетонова плоча и тухлени стени. В този смисъл по делото липсват доказателствата фирмата-изпълнител да е действала по забранен и противоправен начин.

Отразеното на записа и на снимките действително създава негативни възприятия, но това се дължи не на действията на ДНСК или на изпълнителя, а на големия обем извършено незаконно строителство от М. К., което законосъобразно е било премахнато. Разрушените бетонни колони, надстройки и целият съборен покрив са резултат от незаконните и действия по изграждане на такава постройка без необходимите разрешения и строителни книжа. При това принудителното изпълнение е било забавено поради зимния период и органите на ДНСК са събрали данни дали това е единствено жилище на ищцата. При установяването, че тя има и друг, селски имот, е било ясно, че жилищните й нужди могат да бъдат задоволени. Не може да бъде споделен извода на съда, че ищцата не била емоционално свързана с другия имот. Необяснимо е за касационната инстанция как първоинстанционният съд е допуснал в мотивите си, че може да не се изпълни влязъл в сила административен акт за премахване на незаконен строеж, защото собственикът и извършителят на незаконния строеж не е „свързан с друго свое жилище и няма къде да живее“.

Още по-малко може да бъде споделен извода на административния съд, че е нарушена неприкосновеността на жилището на М. К. по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Правилно съдът е посочил, че понятието „необходимост“ по смисъла на член 8 от КЗПЧОС изисква преценка дали мярката е необходима в едно демократично общество.

Разпоредбата на член 8 от Конвенцията защитава от произволна намеса в личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията от страна на публичен орган. Но ограниченията са допустими, ако са „в съответствие със закона“ или „предвидени в закона“ и са „необходими в едно демократично общество“ за защита на една от целите, изложени по-горе.

Когато тези ограничения са предвидени в закона и са установени в предвидения в закона ред, намесата в неприкосновеността на жилището не може да е незаконна. Още повече наложените ограничения са подлежали на съдебен контрол и са получили потвърждението на съда. Те са необходими в едно демократично общество, което цели да запази правната сигурност и правния ред във всички области на живота, включително и в областта на строителството, при което трябва да бъдат спазвани всички строителни правила и норми.

Поради изложените доводи обжалваното решение е неправилно в осъдителната му част и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което касационната инстанция дължи произнасяне по същество. Предявеният иск за заплащане на сумата от 17 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради нарушаване на неприкосновеността на жилището на М. К., защитено по чл. 8 от КЗПЧОС, чрез незаконни фактически действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на РДНСК-СЦР, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, неоснователна се явява и частната жалба на М. Д. К. срещу определение № 383/20.09.2023 г. по адм. д. № 91/2023 г. на АС – В. Т. постановено в частта за разноските. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

На ДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 175 от 21.07.2023 г., по адм. дело № 91/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. в ЧАСТТА, с която Дирекция за национален строителен контрол гр. София е осъдена да заплати на М. Д. К. сумата от 17 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради нарушаване на неприкосновеността на жилището й, защитено по чл. 8 от КЗПЧОС, чрез незаконни фактически действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на РДНСК-СЦР, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 52.13 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. К. срещу Дирекция за национален строителен контрол гр. София иск за заплащане на сумата от 17 000 лв./седемнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради нарушаване на неприкосновеността на жилището й, защитено по чл. 8 от КЗПЧОС, чрез незаконни фактически действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 г. на РДНСК-СЦР, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

В останалата част оставя в сила решението.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 383/20.09.2023 г. по делото, с което е осъдена М. К. да заплати на ДНСК сумата от 3026 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Д. К. да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв./двеста лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА