Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:М. М. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 13389/2020

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби - от Главния архитект на район Кремиковци при СО, подадена чрез юрк. Р. и от И. Й. и Д. Ц., подадена от адв. М. С., срещу решение № 1657/06.03.2020г., постановено по адм. д. № 13356/2018г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на Л. В. и Д. Д. и двамата от гр. Бухово, е отменена виза за проектиране на автосервиз и изгребна яма, издадена от Гл. архитект на район Кремиковци – СО на 20.12.2017г., на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, относно УПИ ІІІ-8128. 378, кв. 68, гр. Бухово, по заявление от 18.12.2017г. на И. Й. и Д. Ц..

В съдебното заседание Гл. архитект на район Кремиковци – СО, се представлява от юрк. Р., който поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения, като моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че бъдат присъдени разноски на ответната страна и те са в размер над нормативно установения минимум, прави възражение за прекомерност.

Касационният жалбоподател Д. Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният жалбоподател И. Й. не се явява, представлява се от адв. С., която поддържам изцяло подадената касационна жалба, както и депозирания отговор по жалбата на Гл. архитект, моли за отмяна на решението по изложените съображения, претендира разноски за заплатената държавна такса.

Ответните страни Л. В. и Д. Д., редовно призовани, не се явяват. Вторият от тях се представлява от адв. Н., която оспорва и двете касационни жалби. Подробни доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност излага в представените по тях отговори. Счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, като моли на доверителя й да бъдат присъдени сторените по делото разноски по представения с отговора по първата касационна жалба списък, представляващи платен адвокатски хонорар - 600 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура преценява касационната жалба на И. Й. и Д. Ц. за процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока за обжалване. Касационната жалба на Гл. архитект на район „Кремиковци“ при СО се счита допустима, но по същество – неоснователна.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба на И. Й. и Д. С., е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13.03.2020г., до отмяната на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни и изпълнителни производства, с определени изключения.

Със ЗИД на ЗМДВИП, (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 1, като е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г., до отмяната на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В Приложение към чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, са изчерпателно посочени производствата и делата, по които сроковете не спират да текат, като в т. 14 са делата по чл. 215 ЗУТ, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, във връзка с чл. 214 от ЗУТ, тъй като с нея може да се измени или допълни ПУП, да се промени предназначение на ПИ, да се определят параметрите или изменят предвижданията на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот. Процесната виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, с нея се изменя действащ ПУП, като става част от него, затова и предметът на настоящия спор е сред изключенията на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и след изменението от 09.04.2020г., срокът за обжалване отново е започнал да тече. Решението е съобщено на касаторите на 10.03.2020 г. и до обявяването на извънредното положение, от срока за обжалване са изминали два дни. Считано от 17.04.2020 г., съгласно § 13, ал. 1 ЗИД на ЗМДВИП, той е продължил да тече, изтекъл е на 28.04.2020 г., в работен ден. Касационната жалба е подадена на 29.04.2020 г., т. е след изтичане на преклузивния срок за обжалване, поради което същата се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати производството по настоящето дело в тази чест.

Касационната жалба на Гл. архитект на район „Кремиковци“ при СО е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови горепосочения правен резултат, решаващият съд, след детайлен анализ на доказателствата по делото, включително и изготвените по делото две експертизи, приети в съответните им части и подробно обсъждане на изложените от страните становища, е приел, че ЗРП от 2014г. съдържа предвидено предназначение за УПИ ІІІ „Жм“, т. е. преобладаващо нискоетажно жилищно застрояване, променено с визата „за автосервиз и изгребна яма“, с оглед което е обосновал допустимост на жалбата, подадена от собствениците на съседен имот - заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Посочил е, че процесната виза е издадена от компетентен орган, при предоставена компетентност от Гл. архитект на СО, при спазване на изискванията за форма и на административнопроцесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е отбелязъл, че в мотивираното предложение фигурира чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, но същият не е посочен като основание в акта - фигурира само чл. 140, ал. 3 ЗУТ, затова и това основание съдът не е обсъждал. Отчел е и друга разлика - че в издадената виза РЗП е двойно по-голяма от ЗП, което предполага автосервизът да е двуетажен /до 10м/, докато по мотивираното предложение РЗП съответства на ЗП и е едноетажен. Проследявайки относимата към 20.12.2017г. редакция на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, с оглед извършените фактически установявания, е направен изводът, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, включително и изискванията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като не се променят само разположението и конфигурацията на предвидената сграда, а и предназначението на самото УПИ, което следва да се осъществи чрез изменение на ЗРП от 2014г., а не чрез виза. Т.е., процесният акт е издаден на неотносимо правно основание, което е достатъчно за отмяната му като незаконосъобразен. Отделно от това, дори и да бе налице някоя от хипотезите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, то визата би била издадена в нарушение на изискванията за съдържание по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тя не представлява точна извадка от действащия за имота и съседните му ПУП, не са отразени предвидени сгради, както и вече реализирани такива, не отразява действащите ЗП за съседните УПИ, не съдържа нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и др. изисквания по отношение на предвиденото и реализирано застрояване в съседните УПИ, липсват посочени идентификатори на имотите по одобрените през 2010 г. КККР. Аргументите относно това дали е достатъчна ширината на тупика, размера на обръщача, свободната площ за паркиране и маневриране, при наличния сервитут на електропровод, са въпроси на последващо инвестиционно проектиране и не са разгледани на този етап. И доколкото визата не е издадена на основание от ЗУЗСО, е без правно значение както липсата на доказателства за спазени санитарно-хигиенни и екологични изисквания, които би следвало да са приложени към мотивираното предложение, така и неотразяването на същите тези изисквания в самата виза, щом се касае за обект с обществено-обслужващо предназначение. Налице е противоречие между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на обжалваната виза и целта на закона – ЗУТ, с оглед което е постановил отмяната на акта. Не е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението, тъй като при липсата на хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, следва да не се издава виза, а да се процедира изменение на действащия за имотите ПУП.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, изложените в него изводи се споделят изцяло от касационния състав, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, съдът препраща към тях.

Правилна е преценката на съда, че жалбата, подадена срещу визата за проектиране, е процесуално допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като със същата, съобразно заключението на извършените основна, както и повторна и допълнителна СТЕ, в приетите им части и задълбочената преценка на относимите доказателства действително се установява, че е предвидена промяна в предназначението на УПИ ІІІ - предмет на визата, видно от текстовата част на ЗРП от 2014г. и от таблицата на ЗП от 2014г. Обоснован и в съответствие с данните по делото и приложимите материалноправни норми е изводът на съда, че последната е издадена на неотносимо правно основание (чл. 140, ал. 3 ЗУТ, при разгледани по метода на изключването всички предвидени хипотези), като същата не отговаря на императивните изисквания на чл. 140, ал. 2 ЗУТ за съдържание. С нея се предвижда промяна в предназначението на УПИ, което следва да стане чрез изменение на РЗП от 2014г., тъй като в случая не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 6 ЗУТ - не се променят само предназначението и разположението на предвидената (и отразена в ЗП) в УПИ ІІІ сграда, а и предназначението на самия УПИ - за конкретната нежилищна цел. Несъмнено в устройствена зона Жм, с преобладаващо жилищно строителство, могат да се изграждат бензиностанции, газостанции и автосервизи, съгласно таблицата за приложението на ЗУЗСО и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Наредба № 7/2003 год., но това не може да се осъществи само по волята на собственика на имота, както сочи касатора, а при съблюдаване на определени предпоставки, неспазени в случая и подробно обсъдени в решението. Да, чл. 17, ал. 1 от цитираната Наредба допуска отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, т. е. след процедиране на изричен ПУП, а като специален закон, ЗУЗСО допуска издаването на виза за смяна на предназначението на ПИ за проектиране на нежилищен обект, но при спазване на санитарно-хигиенните и екологични изисквания, каквито в случая липсват. С оглед това, правилно делото не е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

От друга страна, с касационната жалба процесният съдебен акт е оспорен изцяло, (като неправилен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила), но тя не съдържа конкретни оплаквания в какво точно се изразяват пороците му, което е пречка ответната страна да защити позицията си в процеса, а касационният състав да изложи съображения по тях. Напротив, жалбоподателят обсъжда различно правно основание - чл. 2, приложение 3 ЗУЗСО, което не е посочено в процесната виза, липсват и изискуемите приложения към него. С оглед изложеното, като е отменил оспорената виза, съдът е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице касационни основания за отмяна. Затова и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 215, т. 3 АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, касационната жалба на И. Й. и Д. Ц., като прекратява настоящото производство в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1657/06.03.2020г., постановено по адм. д. № 13356/2018г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община, да заплати на Д. Д. от гр. Бухово, сумата от 600 (шестотин) лв. разноски по делото за защита от адвокат.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщението, пред петчленен състав на ВАС, само в прекратителната му част, с характер на определение.

В останалата част, с която е оставено в сила решението на АССГ, настоящето решение е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Славина Владова