ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1515
гр. София, 29.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М. И.
Членове: Илияна Папазова
Борис Д. Илиев
като разгледа докладваното от Борис Д. И. К. гражданско дело № 20238002103106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Л., ЕГН [ЕГН], против Решение №120 от 21.03.2023г. по в. гр. д. №51/2023г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено Решение №1159 от 10.11.2022г. по гр. д. №5308/2022г. на Районен съд - Перник, с което е отхвърлен предявения от касатора против И. Л. И., ЕГН [ЕГН], иск за признаване за установено, че в полза на Л. С. Л. съществува изискуемо вземане срещу И. Л. И. за сумата от 7000 лв., представляваща част от общо дължимо възнаграждение в размер на 15649,20 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019г., едно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 03.06.2021г. до окончателното й заплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№2785/2021г. по описа на Районен съд - Перник. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. Л. И., ЕГН [ЕГН], чрез назначения му особев представител адв. В. П., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на
касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение, включително препращайки по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, Пернишкият окръжен съд е приел, че на 26.11.2019г. между ищеца Л. С. Л. и ответника И. Л. И. е бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да осъществи правна защита и съдействие по повод установяване и удовлетворяване на вземане на ответника срещу работодател и/или застраховател, произтичащо от претърпяна от ищеца трудова злополука от 03.10.2019 г., а от своя страна, ответникът е поел насрещно задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 30% от полученото обезщетение, представляващо главница и лихва, изчислени към датата на получаване на обезщетението от задълженото лице, платимо в 3-дневен срок след получаване на застрахователното обезщетение, като уговореният размер на възнаграждението се дължи и при доброволно изпълнение от работодателя или застрахователя, когато изпълнението е настъпило след подписване на договора за правна защита (чл. 4 и чл. 5 от договора). В изпълнение на договора ищецът предприел правни и фактически действия във връзка с удовлетворяване на претенцията на ответника по съдебен ред, като предявил от негово име иск срещу работодателя му „Старт - инженеринг“ АД, по който било образувано гр. д. № 70110/2019 г. на СРС, 60 състав. След предявяване на иска „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с когото „Старт - инженеринг“ АД имало сключен застрахователен договор „Трудова злополука“, заплатило на 02. 11. 2020г. по банкова сметка на ответника сумата от 52 164 лв.- застрахователно обезщетение за причинените на ответника вреди от трудовата злополука, претърпяна на 03.10.2019г. При така установените факти по делото от правна страна въззивният съд е приел, че клаузата на чл.4 от договора, в която е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 30% от полученото от ответника обезщетение от работодател или застраховател за причинените му неимуществени вреди от настъпилата на 03.10.2019г. трудова злополука, е нищожна поради противоречието й със закона. Изложил е съображения, че същата противоречи на разпоредбата на чл.46 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, както и на чл.15 от Етичния кодекс на адвоката, съгласно който адвокатът няма право преди приключване на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. На следващо място съдът е приел, че клаузата на чл.4 от договора във връзка с тази на чл.7 от същия, предвиждаща заплащане на отделни адвокатски възнаграждения за образуваните исково и изпълнително производства, е нищожна и като противоречаща на добрите нрави, тъй като в договора били уговорени две независими и отделни възнаграждения за адвоката за извършената от него работа, което наред с уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 30% от полученото обезщетение от 52164 лв., няма еквивалентно - възмезден характер за предоставените адвокатски услуги, а води единствено до неоснователно обогатяване на адвоката. По така изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща част от общо дължимо възнаграждение в размер на 15649,20 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Валидна ли е клауза за уговаряне на адвокатско възнаграждение като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /извън хипотезата на възложена защита по наказателни дела или граждански дела с нематериален интерес/ и в частност валидна ли е по смисъла на чл.36, ал.4 от ЗЗД такава клауза, ако уговореното адвокатско възнаграждение следва да се определи въз основа на защитения материален интерес по конкретното дело? 2. Тъждествени ли са хипотезите на чл.36, ал.4 и чл.46 от ЗЗД или уговарянето на адвокатско възнаграждение като процент от определен интерес с оглед изхода на делото съставлява ли сключване на сделка с предмета на делото между адвокат и клиент? 3. При какви условия нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор или клауза от същия?
По първия въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение е в противоречие с Решение №60087/07.06.2021г. на ВКС по т. д.№941/2020г., второ т. о., по втория въпрос - в противоречие с Решение №50132/03.11.2022г. на ВКС по т. д. №1959/2021г., първо т. о., а по третия - в противоречие с Решение №24/09.02.2016г. на ВКС по гр. д.№2419/2015г., трето г. о.
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
По отношение на първия поставен в изложението въпрос - за валидността на клауза за уговаряне на адвокатско възнаграждение като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото и ако уговореното адвокатско възнаграждение следва да се определи въз основа на защитения материален интерес по конкретното дело, обжалваното решение не противоречи на цитираното в изложението Решение №60087/07.06.2021г. на ВКС по т. д.№941/2020г., второ т. о. С посоченото решение ВКС се е произнесъл по въпроса: нищожна ли е клауза в договор за правна защита и съдействие, в която самият адвокат е поел задължение за връщане при определени условия на предварително платено, но уговорено с оглед изхода на спора съгласно чл.36, ал.4 от ЗЗД, адвокатско възнаграждение. В същото съдът не е обсъждал и не се е произнасял по въпроса дали адвокатското възнаграждение може да се уговори като процент от защитавания материален интерес по делото. Предвид горното не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по посочения въпрос.
По отношение на втория поставен в изложението въпрос - за съотношението между разпоредбите на чл.36, ал.4 и чл.46 от ЗЗД и дали уговарянето на адвокатско възнаграждение като процент от определен интерес с оглед изхода на делото съставлява сключване на сделка с предмета на делото между адвокат и клиент, липсва твърдяното в изложението противоречие между обжалваното решение и Решение №50132/03.11.2022г. на ВКС по т. д.№1959/2021г., първо т. о. С посоченото решение ВКС е приел, че договор за цесия, сключен между цесионер - упълномощен адвокат и цедент - упълномощител на адвоката, за вземане, което е предмет на висящ процес, по който цесионерът осъществява процесуално представителство на цедента, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на забраната, установена в чл.46 от ЗЗД, тъй като е налице съвпадение между предмета на делото /претендираното или отричано от ищеца спорно материално субективно право/ и предмета на сделката, който може да бъде собствеността или вземането, правата по които са въведени като предмет на делото. В същото съставът на ВКС е споделил и приетото в Решение №132 от 08.07.2013г. на ВКС по гр. д.№65382012г., трето г. о., съгласно което адвокатското възнаграждение следва да бъде уговорено в пари - като абсолютна сума или процент от определен материален интерес, но не може да се уговаря като дял от предмета на спора, а клауза за такава уговорка е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави. Обжалваното решение на въззивния съд не е в противоречие, а съответства на така формираната практика на ВКС, поради което не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
По отношение на третия поставен в изложението въпрос - при какви условия нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор или клауза от същия, също не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Въпросът е общ и хипотетичен и по него въззивният съд не се е произнасял, поради което по отношение на този въпрос не е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора във връзка с така поставения въпрос се отнасят до правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК за селекция на касационните жалби, освен в хипотезата на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 от ГПК, която в случая нито се твърди от касатора, нито се установява от съда. Независимо от това следва да се посочи, че не е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Цитираното от жалбоподателя Решение №24/09.02.2016г. на ВКС по гр. д.№2419/2015г., трето г. о., на което се твърди, че противоречи обжалваното решение, е постановено по иск за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на договор за покупко - продажба на недвижим имот, като в същото е прието, че уговарянето на цена, която е два и половина пъти по - ниска от пазарната стойност на вещта, не води до нищожност на договора, тъй като такава би била налице само ако насрещната престация е незначителна и практически нулева. Така даденото от състава на ВКС разрешение е неотносимо към предмета на настоящото производство, което е по спор за дължимост на адвокатско възнаграждение, за което е налице специална правна уредба в ЗЗД и Кодекса за етично поведение на адвоката.
По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Предвид обстоятелството, че ответникът по делото И. Л. И. е представляван от особен представител на разноски на ищеца съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, на особения му представител адв. В. П. от АК - Перник следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 600 лв. при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от адвоката процесуални действия по подаване на отговор на касационната жалба. Тъй като така определеното адвокатско възнаграждение не е внесено по сметка на ВКС, ищецът следва да бъде осъден да заплати посочената сума директно на особения представител.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №120 от 21.03.2023г. по в. гр. д. №51/2023г. по описа на Окръжен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. В. П. от АК - Перник - особен представител на ответника И. Л. И. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН [ЕГН], да заплати на адв.
В. П. от АК - Перник, личен №[ЕГН], вписан под № **** в НБПП, сумата от 600 лв.- адвокатско възнаграждение по гр. д.№3106/2023г. на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.