ОТНОСНО ДЕЙСТВИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ОБЩИНСКИТЕ ПОЗЕМЛЕНИ КОМИСИИ - КОНСТИТУТИВНИ ИЛИ ДЕКЛАРАТИВНИ СА ТЕ, РЕСПЕКТИВНО ДАЛИ СЕ ПОРАЖДАТ С ТЯХ ПРАВА ИЛИ САМО СЕ КОНСТАТИРА НАЛИЧИЕТО НА ПРАВА, ВЪЗСТАНОВЕНИ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА.

ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ. 14, АЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ (ЗСПЗЗ) ОТНОСНО МОМЕНТА, В КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ОСПОРВА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ В. З. ЗЕМЯ ПО СЪДЕБЕН РЕД.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛИ Е УЧАСТИЕТО НА ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 14, АЛ. 4 ЗСПЗЗ, КОГАТО СЕ КАСАЕ ДО НАСЛЕДСТВЕНА ЗЕМЯ И. И. МОЛБА, ПОДАДЕНА О. Е. ОТ НАСЛЕДНИЦИ, ПОЛЗУВА И ОСТАНАЛИТЕ.

Министърът на правосъдието на основание чл. 212 от ГПК е сезирал Върховния касационен съд в Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по следните въпроси от практиката на съдилищата по прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:

1. По отношение действието на решенията на общинските поземлени комисии - конститутивни или декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието на права, възстановени по силата на закона.

2. По прилагането на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ относно момента, в който може да се оспорва принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред.

3. Задължително ли е участието на всички наследници в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато се касае до наследствена земя или искова молба, подадена от един от наследниците, ползува и останалите.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по ред на 651-во разпореждане на МС от 11.10.1950 г. - чл. 10. ал. 1-4 от ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски фонд с изключение на горите със специално предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 от ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно застроените - чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. На възстановяване подлежат земите, с които са оземлени граждани по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал. 10 и 11 от ЗСПЗЗ.

С посочените разпоредби законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.

Възстановяването се отнася както за кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи. Конститутивният ефект на възстановяването е очевиден при земи, чиито граници са напълно изменени или заличени вследствие природни фактор и или човешки действия. Тяхното реално възстановяване се извършва с решението на поземлената комисия.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗСПЗЗ предвижда срокове на искането за възстановяване на собствеността. Заявлението до поземлената комисия може да се подаде в срок 17 месеца от влизане на закона в сила, а пропусналите този срок разполагат с възможността да предявят съдебен иск за установяване на правото им на възстановяване до 31.12.1996 г. Изтичането на посочените срокове погасява правото на заинтересуваните лица да искат от поземлената комисия издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници.

Законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е различна от реституцията по Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и е съобразена с обективните последици от колективизацията на земята. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници е план за земеразделяне.

II. Предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тяхното конститутивно действие, както вече се посочи, е за в бъдеще. Затова съдебното производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не следва да бъде спирано на основание чл. 182, б. "г" от ГПК до свършване на производството по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ.

Административното производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ започва по молба на заинтересуваните лица по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Спрямо тях като субекти на административното правоотношение поземлената комисия постановява своето решение. В преобладаващите случаи тези лица са и субекти на правото на собственост върху земеделските земи към момента на тяхното коопериране или одържавяване. Когато тяхната легитимация на собственици се оспорва по съдебен ред с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, административното производство по чл. 14, ал. 1-2 от ЗСПЗЗ, следва да се съобрази с гражданскоправния спор. Висящото производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ следва да бъде спряно на основание чл. 182, б. "г" от ГПК до решаване на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за определяне на действителните собственици на земите. Спрямо тях общинската поземлена комисия ще постанови решението си по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ с влезло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства.

Оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

III. Предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на притежание на земеделската земя от наследователя към момента на включването и в селскостопанските организации. С решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и ползува всички наследници, дори и да не са участвували в производството. Извън общите факти наследниците могат да имат различно материалноправно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички не е задължително.

По изложените съображения и на основание чл. 212 от ГПК и чл. 86 от Закона за съдебната власт Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Р. Б.

РЕШИ:

1. Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

2. Оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ.

3. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато се касае до наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници. Исковата молба, по-дадена от един от тях, ползува и останалите за заявените с нея общи факти.