Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаМ. А. по адм. дело № 13401/2020 Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т., чрез адв. К., срещу Решение № 1357/19.10.2020 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 804/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-16-713/03.04.2020 г. на кмета на община Поморие, нареждаща премахването на строеж „Постройка с идентификатор 57491.501.302.2 по КККР на гр. Поморие“, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) III, кв. 97 по плана на гр. Поморие, като незаконно построен без строителни книжа.

Ответникът – кметът на община Поморие, чрез юрк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ЗУТ, на която се позовава касаторът, е в главата от закона, посветена на административнонаказателната отговорност. Производството по чл. 225а ЗУТ е административно по характера си и се подчинява на правилата на специалния закон, а за неуредените случаи – на общата уредба по АПК, докато административнонаказателното производство се развива по реда на ЗАНН. Двете производства се различават съществено по основания за образуване, предмет, правна природа на заключителните актове за всяко от тях и последиците от провеждането им. Затова, противно на възраженията в жалбата, давностните срокове по чл. 34 и чл. 82 ЗАНН са по хипотеза неприложими в производството по премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225а ЗУТ. Макар и този извод да не се нуждае от допълнително мотивиране, той следва и по аргумент от § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, след като издаването на заповед за премахване е допустимо без ограничение във времето и за строежи, изградени в отделните периоди по разпоредбите, за които не е установен подлежащият на изследване в производството по чл. 225а ЗУТ статут на търпимост.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Основанията за издаване на административния акт са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В оспорената пред първата инстанция заповед като такова е посочено изграждането на постройката без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което е относимо към хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдържащото се по делото Разрешение за строеж № 34/01.04.2004 г. на главния архитект на община Поморие е за семеен хотел с ресторант в имота и не касае обекта на допълващото застрояване. Във връзка с това е ирелевантно за настоящото дело въвеждането в експлоатация на разрешеното строителство като попадащо извън предмета на заповедта за премахване, отделно от съобразяването на представените строителни книжа при определянето на момента на изграждане на констатирания незаконен строеж.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати нарушения на закона, изразяващи се в неправилното идентифициране на адресатите на заповедта, без посочването в акта и на извършителя на строежа.

Според § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Бургас, „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Административният орган разполага със самостоятелна преценка срещу кое от посочените лица да бъде насочена заповедта за премахване и за него липсва задължение да адресира акта към всички тях. Чл. 225а, ал. 2, изр. 3 ЗУТ предвижда дори възможност по изключение заповедта да бъде издадена и срещу неизвестен извършител. Противно на твърдяното в жалбата, адресирането на заповедта единствено до касатора, доколкото същият е и собственик на строежа (кумулативно припознат от органа и за извършител), не представлява порок на заповедта, водещ до нейната незаконосъобразност.

Извършените строително-монтажни работи попадат в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, постройка на допълващото застрояване, използвана като търговки обект, пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, изграден без необходимото разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези, неоспорени по същество от касатора, констатации са налице материалноправните предпоставки да се разпореди премахването на строежа по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

За строежа не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Установено е, че обектът е изграден през 2005 г., каквото е и твърдението на Тошев. Разпоредбите за търпимост обхващат единствено строежите, реализирани до 31 март 2001 г., което изключва съществуването на основание постройката да бъде призната за търпима и неподлежаща на премахване.

Несподелими са възраженията на касатора за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Без правно значение за законосъобразността на заповедта е сигурността на постройката, продължителността на нейната експлоатация или плащането на данъци за нея по Закона за местните данъци и такси. Доводите биха били евентуално основателни, ако административният орган разполагаше с алтернативни законосъобразни възможности за действие, от които да избере максимално отговарящата на частния и обществения интерес. При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди премахването му. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващия е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес.

Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при отсъствието на предпоставките той да бъде определен като търпим, обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му. Съдебното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на община Поморие следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1357/19.10.2020 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 804/2020 г.

ОСЪЖДА В. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на община Поморие юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева

/п/ Мартин Аврамов