Председателят на ВКС на РБ на основание чл. 84, т. 2 ЗСВ във връзка с чл. 212 ГПК е направил предложение ОСГК на ВКС да издаде тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Допустимо ли е присъждането на уговорено задължение в чуждестранна валута и ако това не е така, има ли изключение от правилото.

2. В случаите, при които не е допустимо да бъде присъждана валута, възможно ли е изменение на иска в хода на производството, при което съдът да присъди сумата в български левове съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент.

3.Допустимо ли е при предявен иск за заплащане на чуждестранна валута и без изменение на иска претенцията да бъде уважена в български левове.

4. Доколкото е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева, към кой момент трябва да бъде определен размерът на вземането: към датата на настъпване на падежа: към датата на предявяване на иска; към датата на постановяване на съдебното решение или към момента на неговото изпълнение.

5. Допустимо ли е осъвременяване на задължението при понижаването на курсовата стойност на лева.

ОСГК на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Нестабилният курс на лева породи практика страните да договарят задълженията си в чуждестранната конвертируема валута. Търсенето на правните последици от неизпълнението по исков ред доведе до противоречива съдебна практика. В едни случаи съдилищата присъждат уговореното задължение в чуждестранна валута, в други отхвърлят исковете, поради нищожност на договорното основание - чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗЗД.

Основният въпрос е допустимо ли е уговаряне на задължение в чуждестранна валута.

Свободата на договарянето при пораждане и изпълнение на облигационното отношение, предвидена в чл. 9 ЗЗД, е ограничена от повелителните норми на закона. Недопустимо е уговарянето на паричните задължения в чуждестранна валута, освен в...