О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2440

гр. София, 20.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3195/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Е. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 239 от 27.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1661/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1376 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 6540/2021 г. на Варненския районен съд, с което по предявения от ищеца А. Н. Д. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ ** по ПНИ на местност „Д. л., одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 г, на областен управител на област Варна, находящ се в [населено място], община А., с площ от 700 кв. м, при граници: имоти ** - улица, ** - двор и ** - двор.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че за ищеца в първоинстанционното производство А. Н. Д. е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, доколкото в настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения за незавършена реституционна процедура - признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но още неиздадена заповед по § 4к...