О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
гр.София, 26.03.2024г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3216/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, чрез адв. Г., срещу решение № 148/25.04.2023г. по в. т.д.№ 127/23г. по описа на АС Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени частично исковете на М. Й. И., С. Н. И. и Р. Н. Г. по чл. 432, ал.1 КЗ, като им е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. С. И., починал в резултат от ПТП на 19.09.2020г., в размери, съответно 75 000 лева, 60 000 лева и 60 000 лева, ведно със законната лихва от 22.11.2021 година до окончателното изплащане на сумите, а за разликата до пълните им предявени размери, съответно от 200 000 лева, 150 000 лева и 150 000 лева, исковете са отхвърлени.
Касаторът обжалва решението в частта, с която исковете са уважени, като твърди, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон – чл. 162 ГПК и чл. 266 ГПК, в резултат от което въззивната инстанция е събрала гласни доказателства за вредите, чието репариране се претендира по реда на чл. 432 ГПК. Възразява срещу приетото, че при липса на доказателства за лоши отношения между починалия и ищците, последните са материалноправно легитимирани да получат обезщетението по чл. 432 КЗ. В контекста на оплакванията по касационната жалба се поставят следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили крайните изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС – ТР № 1/2013г. от...