Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решени по въпросите:

1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления?

2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност:

а)към момента на извършване на престъплението или

б)към момента на самото заместване?

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:

I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс.

Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.

Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението / вж. Постановления № 3/1970 г. - Пл., № 6/1971 г. - Пл., № 8/1978...