№ 2335

София, 14.05.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3247/2023 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 207 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 20/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), че С. М. Ч., е собственик, на основание наследствено правоприемство от родителите му - М. и Т. Ч., на реална част от недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място в [населено място], общ. П., с площ от 1 000 кв. м., с ширина 25 метра и дължина 50 метра, намираща се изцяло в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, с площ на целия поземлен имот от 3 276 кв. м., в местността „Б. с.“, в землището на [населено място], [община], трайно предназначение на територията: горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, вид на гората: широколистни, високостъблени/поляна, отдел 142, подотдел 11, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-574/27.10.2017 г. на ИД на АГКК, при описани съседи на целия имот и на реално обособената част, която площ е тонирана в сиво на комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. В. Ю. на лист 42, като е постановено скицата, приподписана от съдебния състав, да се счита неразделна част от решението. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 000 кв. м.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от С. М. Ч., като предмет на обжалване е решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен предявеният установителен иск.

Касаторът счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното с оглед предмета на обжалване:

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на реална част с площ 1 000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***. Процесната реална част не е била индивидуализирана. В уточняваща молба ищецът е посочил, че тя се намира на около 50 м. от жилищната сграда в имот пл. № *, като „частта, която се ползва като градина“, обработваемата част. Същата е „с почти правоъгълна форма, с ширина 25 м. и дължина 50 м., намираща се изцяло в югоизточната част на поземления имот, при съседи на реално обособената част-от изток и югоизток: поземлен имот с идентификатор ***. Легитимирал се е като собственик на основание наследствено правоприемство от родителите му - М. и Т. Ч..

По делото е установено, че с нотариален акт № 171/1980 г. М. Ч. е закупил дворно неурегулирано място от около 150 кв. м., в строителните граници на [населено място], заедно с жилищна сграда и воденица, както и неурегулирано място от около 1 000 кв. м. При съставянето на акта е представен нотариален акт от 1965 г., издаден в полза на продавачите на основание давностно владение, наследство и делба. Дворното място със сгради съставлява имот пл. № * по неодобрения кадастрален план от 1989 г.

Във въззивното производство е приета допълнителна съдебно - техническа експертиза, която е изготвила нова комбинирана скица, представляваща извадка от кадастралната карта за неурбанизираната територия на землището на населеното място, съвместена с кадастралния план от 1989 год. и огледа на място. На скицата с черни линии, с черни щрихи по ъглите и черен номер № * - са нанесени и показани границите на имот пл. № * по кадастрален план от 1989 год. и същите такива констатирани на място, с площ на имота от 1 580.35 кв. м.; с черна плътна линия с плътни щрихи, тънка черна линия от югозапад, червен номер № ** и тонирани в червено граници – са нанесени и показани границите на поземлен имот с идентификатор ***, с площ на имота 3 276 кв. м. Показана в сиво е стопанисваната част от имот пл. № * по кадастралния план от 1989 г., попадаща в границите на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 070,77 кв. м., съобразно индивидуализацията, направена от ищеца и съответстваща на описанието по нотариалните актове. От обясненията на експерта в съдебно заседание се установява, че именно това е обработваната площ от имота /обозначена и на приложение № 17 към експертизата в първоинстанционното производство/, стопанисвана като нива. Останалата част от него е необработваема, обрасла с храсти и в нея е разположен водоем. Според лесотехническата експертиза целият имот попада в границите на държавен горски фонд /по лесоустройствен план от 2010 г./.

Въззивният съд е установил, че първоинстанционното решение, в частта, с която е признато, че ищецът е собственик на повече реална площ от претендираната, при индивидуализирани граници, е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя въпросите:

1. „Може ли въззивният съд при проверка правилността на решението да обезсили решението на първата инстанция като недопустимо, да отмени това решение изцяло и да постанови ново решение, при условие, че въззивното решение не променя извода на първоинстанционния съд относно основателността на исковата претенция, като въззивният съд признава правото на собственост на ищеца върху площ, по-малка от тази, върху която е признато право на собственост от първоинстанционния съд“. Сочи се противоречие с решение № 98/30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 5/26.02.2014 г. по гр. д. № 4544/2013 г. на ВКС, първо г. о.

2. „Длъжен ли е съдът при предявен установителен иск за имот, индивидуализиран по кадастрална карта, на основание наследствено правоприемство по стар нотариален акт, в който имотът е описан с площ, без да е имало по времето на неговото съставяне одобрен план, а само околовръстен полигон, да се съобрази с експертизата, за да установи идентичността“. Твърди се противоречие с решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 106/05.10.2018 г. по гр. д. № 4550/2017 г. на ВКС, второ г. о.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Изводите на въззивния съд, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, са обусловени от констатираното несъответствие между търсената от касатора защита и предмета на спора, очертан от съда, тъй като в отклонение от поисканото с исковата молба първоинстанционният съд е уважил установителен иск по отношение на по-голяма реална част от недвижимия имот, без да има предявен иск за същата от ищеца.

Тези изводи изцяло съответстват на трайната съдебна практика, че съдебното решение е недопустимо, когато е разгледан непредявен иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Това становище е застъпено в решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, четвърто г. о. Предметът на делото се определя от ищеца чрез иска /чрез посочване на основанието и петитума на исковата молба, които съдържат индивидуализиращите белези на спорното право/ или неговото изменение, когато той заменя заявения с иска предмет на делото с един нов предмет. В настоящата хипотеза претенцията е с предмет установяване правото на собственост върху реална част от недвижим имот, така както е индивидуализирана от ищеца при уточняването на исковата молба. Съдът не е имал основание да се произнася по претенцията за установяване на това право върху целия имот пл. № 203 по неодобрения кадастрален план от 1989 г. В тази част е било налице произнасяне свръхпетитум. В решение № 98/30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. на ВКС, второ г. о., е възприето, че предявяването на иск за собственост, в който процесният имот е индивидуализиран по площ, различна от действителната, само по себе си не обуславя нередовност на исковата молба. Съдебната практика е константна, че когато предмет на спора е недвижим имот, същият се индивидуализира чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ, т. е. посредством множество белези, като площта няма определящо за индивидуализацията значение, тъй като може да бъде измерена по различен начин, да е посочена неточно в титула за собственост, а и представлява променлива величина. Неточното посочване на площта на имота е от значение само в случай, че е довело до неяснота, кой е спорния предмет, т. е. при съществено несъответствие между посочената от ищеца площ и действителната. При всички случаи, когато процесният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, за неговата индивидуализация е достатъчно посочване на съответния идентификатор, съгласно чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. В настоящата хипотеза предмет на спора е реална част от недвижим имот, която е била индивидуализирана посредством множество белези, включително и чрез площта на тази част.

Действително, диспозитивът на въззивното решение е непрецизно формулиран, доколкото е постановен изцяло нов такъв, независимо от съвпадението на направените изводи с тези на първоинстанционния съд в една част, но съдебният акт, в частта, с която искът е уважен, е влязъл в сила.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по втория поставен въпрос.

Доводите, с които този въпрос е обоснован, са свързани с установяване идентичността на процесната реална част въз основа на експертните заключения.

В решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за нейното установяване. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и цялата налична документация. В конкретния случай изводите за идентичността са направени въз основа на експертните заключения. Не е налице противоречие с цитирания по-горе съдебен акт.

В решение № 106/05.10.2018 г. по гр. д. № 4550/2017 г. на ВКС, второ г. о., е разгледана хипотеза на нередовна искова молба, предвид констатирано несъответствие между нейната обстоятелствена част и петитума. Нередовността на исковата молба, изразяваща се в липсата на индивидуализация на спорната реална част, е била отстранена след оставянето й без движение. Именно касаторът – ищец е определил по този начин предмета на иска, по който и съдът е дължал произнасяне.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Такава не се разкрива директно от мотивите на обжалваното въззивно решение, съответно същото не съдържа пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: