Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове:

СИБИЛА СИМЕОНОВАСЛАВИНА ВЛАДОВАМАРИЯ НИК. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 11729/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане подадено от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД (УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД) за отмяна на Решение № 7549/10.07.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение, постановено по адм. дело № 9165/2022 г., на основание чл. 239, т. 4 АПК.

В искането се сочи, че с решението върховните съдии постановявали, че наличието на подписите на членовете на комисията е задължителен реквизит на решението и не е предмет на проверка при приемането на подадените електронни отчети. Липсата на достатъчно лекари специалисти и наличието на подобна практика не можело да бъдат възприети като обстоятелства, чието наличие би могло да преодолее посочените императивни изисквания, които не са били спазени. Ирелевантни били обстоятелствата, относно качеството на оказаната медицинска помощ и правилността на проведеното лечение, както и доводите на съда за противопоставяне на конституционно гарантираното право на отпуск на лекарите на правото на лечение на пациентите, тъй като изначално не се допускало приемане на решение на комисията при неспазване на горепосочените изисквания. Сочи се, че така постановеното решение е в противоречие с Решение № 7963/18.07.2023 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2275/2023 г., където върховните съдии приемали, че при трима души комисия задължително било за приемане на решение, респ. за валидност на протокола, обективиращ същото подписите на поне двама от лекарите с определена специалност. Фактът, че всички протоколи имали и трети подпис (на лекар специалист при ползван към посочената дата отпуск) не опорочавал до степен акта, че той да е невалиден. Или както самият административен орган бил приел, че три подписа са достатъчни, при тричленна комисия, съобразно вторичната правна уредба, то било достатъчно протоколът, определящ решението на колективния орган (комисията) да е подписан само от двама от членовете, които били мнозинство. Счита, че постановеното решение по адм. дело № 9165/2022 г. на ВАС е в противоречие с постановеното решение по адм. дело № 2275/2023 г. Моли искането за отмяна да се уважи. В съдебно заседание поддържа искането. Не претендира разноски. Искателя се представлява от адв. Й..

Ответникът по искането – Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) оспорва искането по съображения изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Моли искането да се отхвърли. Не претендира разноски. Ответникът се представлява от юрк. Й..

Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, срещу съдебен акт който може да бъде предмет на искането за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането е неоснователно.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, защото фактическият състав на приложимата разпоредба, изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи - Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г.

В процесния случай се иска отмяна на Решение № 7549/10.07.2023 г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 9165/2022 г., с което е отменено Решение № 5092/26.07.2022 г., постановено по адм. дело № 5765/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлена жалбата на УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД срещу Писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми № РД-25-ПП-62/05.05.2021 г., издадена от управителя на НЗОК.

Противопоставимото решение е Решение № 7963/18.07.2023 г. на ВАС постановено по адм. дело № 2275/2023 г., с което е отменено Решение №214 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело №2470/2022 г. по описа на АССГ, с което е: отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание №РД-25ПП-38 от 01.02.2022г., издадена от управител на НЗОК – София, само в частта ѝ по т.41.1, и вместо това е постановено, че се отхвърля жалбата на УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание №РД-25ПП-38 от 01.02.2022 г., издадена от управител на НЗОК – София, в частта ѝ по т.41.1; оставено е в сила Решение №214 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело №2470/2022 г. по описа на АССГ в останалата му обжалвана част. Съобразно мотивите изложени в искането за отмяна, решението по адм. дело № 2275/2023 г. на ВАС се противопоставя като противоречащо на решението по адм. дело № 9165/2022 г. на ВАС, в частта му, в която е оставено в сила Решение №214 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело №2470/2022 г. по описа на АССГ.

Данните по делото налагат извод за липсата на противоречие между влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 АПК. Противопоставимите решения са с различен спорен предмет – различни индивидуални административни актове, а вследствие на това липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях, предвид посоченото по-горе Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна на УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД, на основание чл. 239, т. 4 от АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД за отмяна на Решение № 7549/10.07.2023 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 9165/2022 г., на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. С. п/ С. В. п/ М. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ