Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 11709/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощени адв. П. и адв. Г., против решение № 233 от 10.10.2023 г., постановено Административен съд – гр. В. Т. ІХ–ти състав, от по адм. д. № 816/2022 г. С касационната жалба, в съдебно заседание чрез адв. П. и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е дефинирал изискуемия мониторингов период и неправилно е приел, че незаконосъобразно административният орган е наложил финансова корекция в размер на 100 % на основание чл. 8, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ /Правилата/. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния административен акт, поради несъобразяване на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Договора за предоставяне на БФП. Изразява становище за неправилен анализ на договорните клаузи - чл. 16 от договора във връзка с изискването по чл. 21. ал. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 84 от 30.10.2015 г., в сила от 30.10.2015 г., изм., бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г., изм. и доп., бр. 69 от 2.09.2016 г., в сила от 2.09.2016 г., бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г. Счита, че са осъществени съществени процесуални нарушения, защото съдът не е разгледал множеството негови твърдения и аргументи, изложени в първоинстанционното производство, вкл. и депозираната подробна писмена защита, както и не е обсъдил частичното оспорване на приетата по делото експертиза и не е обсъдил доводите на административния орган във връзка с представените към преписката доказателства. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на оспорващото дружество. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции по обжалването с представен списък за тях.

Ответникът - "Екзотика" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Павликени, с управител Д. А., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Н. К., която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне предявената касационна жалба, като неоснователна и недоказана, както и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като акцентира на обстоятелството, че в случая мониторинговият период е нормативно определен на три години, който започва да тече от датата на окончателното плащане. Прави искане за присъждане на сторените разноски в касационното производство с представен списък за тях.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на съда, че не всяко неспазване задълженията от получателя на помощта е основание за налагане на финансова корекция, а единствено такова, което е извършено в периода на мониторинг, който в случая е започнал да тече от 07.10.2022г., когато е датата на извършеното окончателно плащане. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е счел, че неправилното определяне основанието за налагане на финансова корекция и нейния размер означава, че адм. акт е в нарушение на материалния закон, като по делото е приета съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която потвърждава това заключение на съда.

Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разглеждайки касационната жалба по същество, настоящият съдебен състав счита, че тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 233 от 10.10.2023 г. е отменено решение № 04/04/2/0.0.0082/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/5538#11 от 21.11.2022 г. на зам. - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на "Екзотика" ЕООД, [ЕИК] е определена финансова корекция в размер на 1974727, 10 лв. и Държавен фонд "Земеделие" – гр. София е осъден да заплати на "Екзотика" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Павликени, [улица], сумата от 89 483, 08 лв. лв. /осемдесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - В. Т. е приел, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция /РФК/ е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия съгласно т. 1.46.11 от представената заповед № 03-РД/3083/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и чл. 20а, ал. 5 и 6 ЗПЗП, в ред. на закона от ДВ, бр. 51 от 2019 г. и процесният акт е постановен в изискуемата по чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с излагане на фактически и правни основания, като са спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция, с оглед на което са счетени за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени атакуваното РФК първоинстанционният съд е установил противоречие с приложимите в случая специални материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че издателят на обжалвания адм. акт е наложил финансовата корекция на оспорващото дружество, като е допуснал нарушение на изискванията чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните Договор за БФП, защото се е позовал на неизпълнение на поетите от бенефициера ангажименти през всяка от изследваните в РФК финансови години - 2019 г., 2020 г. и 2021 г., въпреки, че в чл. 16, ал. 1, изр. първо от този договор, е предвидено, че за период от финансовата година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичането на съответния мониторингов период ползвателят се задължава да постигне средногодишната натовареност /количество/ на произвежданите в изпълнение на продукти за всяка една година поотделно, съгласно данните, посочени в Таблица № 5 "Производствена и търговска програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Освен това първостепенният съд е преценил, че неправилно административният орган е наложил финансова корекция в размер на 100 % на основание чл. 8, ал. 1 от Правилата /стр. 5, последен абзац от РФК//, според който когато неспазването е с висока тежест и пълна степен, сумата, подлежаща за възстановяване, е винаги в размер 100 на сто от оторизираната финансова помощ съгласно приложението. Решаващият съдебен състав е счел, че за случаите на неизпълнение на показатели от бизнес плана е предвидена специална разпоредба – тази на чл. 7 от Правилата, в която е даден съвсем различен механизъм за изчисляването на подлежащата на възстановяване финансова помощ, който в случая не е спазен. Също така, първостепенният съд е преценил, че процесното РФК е постановено и при несъответствие с целта на закона – основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК, понеже от представените по делото доказателствата, вкл. и приетата СИЕ, може да се направи извод, че показателите на икономическата жизнеспособност на предприятието са изпълнени, защото ползвателят на помощта след построяването на активите - цеха за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци, както и адм. помещения към него, генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието, който факт е безспорно установен в хода на първоинстанционното производство.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е релевираното от касационния жалбоподател оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не бил разгледал множеството негови твърдения и аргументи, изложени в първоинстанционното производство, вкл. депозираната подробна писмена защита и не бил обсъдил доводите на административния орган във връзка с представените към преписката доказателства. Това възражение е без правно основание, тъй като е общо и бланкетно формулирано и от него не може да се разбере, кое точно доказателство не е обсъдено и кои твърдения на издателя на процесното РФК не са надлежно разгледани. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът не е съобразил частичното оспорване на приетата по делото експертиза. Това не е така, защото при приемане на изслушаната СИЕ в съдебно заседание, проведено на 20.09.2023г. първостепенният съд подробно се е аргументирал, като се е произнесъл относно искането на процесуалния представител на адм. орган за назначаване на нова експертиза, като изрично е посочил, че по трита поставени от адм. орган въпроси има ясни и недвусмислени отговори в заключението на вещото лице, което е изготвено обективно и компетентно, като от страна на ДФЗ не са изтъкнати конкретни доводи, нито са оспорени данните и констатациите на вещото лице Донев, от което е изведено обосновано заключение, че назначаването на поисканата нова експертиза не би допринесло за изясняване на делото от фактическа страна.

Касационният съдебен състав намира за неоснователни и твърденията, инвокирани в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати противоречия с материалния закон. Първостепенният съд точно е констатирал, че между ДФЗ и "Екзотика" ЕООД е сключен Договор № 04/04/2/0.0.0082/ 02.08.2016 г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /за краткост договора за БФП/, съгласно който договор на бенефициера е отпусната безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по посочената подмярка за изпълнение на одобрен проект 04/04/2/0.0.0082 с наименование "Цех за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци, и адм. помещения към него, намиращ се в ПИ 000591, в земл. на гр. Б. Ч. общ. Павликени". Към този договор са подписани последващи анекси: № 1/17.11.2016 г., № 2/21.09.2018 г. и № 3/25.09.2020 г., с последният от които размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ е изменен на 1978978, 63 лв., създадени са нова Таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение № 1 и ново Приложение № 4 към договора/. Безспорно е установено, че на 03.10.2018 г. "Екзотика" ЕООД е подало заявка за окончателно плащане по договор, след което на 07.10.2020 г. ДФЗ е превел по сметка на жалбоподателя сумата от 906 262, 90 лв., представляваща окончателното плащане по договора за БФП, след което с решение № 04/04/2/0.00.0082/3/01/03/01 с изх. № 01-2600/5158 от 14.10.2020 г. на изп. директор на ДФЗ е одобрено изплащането, като общият размер на изплатената БФП по договора възлиза общо на 1974727, 10 лв. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд за неправилно тълкуване и прилагане на специалните материалноправни норми, съдържащи се в приложимата Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №20/, във връзка с постигнатите договорености между страните по договора за предоставяне на БФП. Това е така, защото по делото не е спорно обстоятелството, че атакуваната финансова корекция е наложена на бенефициера поради неспазване от него на показателите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Договора за БФП за всяка от изследваните финансови години, а именно: 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Според чл. 16, ал. 1, изречение първо от визирания договор, за период от финансовата година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичането на съответния мониторингов период, ползвателят се задължава да постигне средногодишната натовареност /количество/ на произвежданите в изпълнение на продукти за всяка една година поотделно, съгласно данните, посочени в Таблица № 5 "Производствена и търговска програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Съгласно чл. 16, ал. 2, изречение първо от сключения договор, за период от календарната година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичането на съответния мониторингов период, ползвателят се задължава да реализира приходи от продажба на произведените в изпълнение на проекта продукти в размер не по-малък от 50 на сто от посочения в Таблица № 5 "Производствена и търговска програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. От приетата СИЕ е видно, че е налице неспазване на показателите по чл. 16, ал. 1, изречение първо и ал. 2, изречение първо от договора за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., което обаче в случая не е достатъчно за налагането на финансова корекция и то в размер на 100% от отпуснатата БФП. Преди всичко първостепенният съд точно е преценил, че касационният жалбоподател погрешно е обосновал изводите си с констатациите досежно 2019 г., 2020 г. и 2021 г. По силата на чл. 9, ал. 1, т. 13 от Договора за БФП, на която разпоредба се е позовал органът в оспореното решение, ДФЗ има право да изисква възстановяване на част или цялата помощ, при наличие на някое от следните обстоятелства: ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено с настоящия договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба № 20 или от приложим акт на правото на ЕС. В случая следва да бъде съобразен текстът на чл. 6, ал. 5, т. 1 от Договора за БФП, защото получателят на помощта е малко предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, според която разпоредба ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от ТРИ ГОДИНИ ОТ ДАТАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНОТО ПЛАЩАНЕ. Именно този период в случая е и мониторинговия период, съгласно чл. 25, б. "е" от Договора за БФП. В този смисъл са и приложимите императивни норми на чл. 54, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20, съобразно които бенефициентът е длъжен да спазва и другите свои задължения, уговорени в договора за предоставяне на финансова помощ в срок три години от датата на получаване на окончателно плащане. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на постоянната съдебна практика по този вид казуси, в която Върховният административен съд е посочил, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, като само осъществените от ползвателя на БФП нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат основание на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, в който смисъл е и въведеното за първи път с 1, т. 38 от ДР на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г. /, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро, малки или средни предприятия, периодът е три години /така е посочено във влезли в сила решения по адм. д. № 2662/2023 г., адм. д. № 4539/2023 г., адм. д. № 11827/2022 г. на ВАС, четвърто отделение и др./ Следователно в случая първостепенният съд правилно е съобразил принципа за последователност и предвидимост на актовете, издавани в производства по АПК, като вярно е преценил, че липсва основание за отклоняване от така формираната трайна съдебна практика. Настоящият съдебен състав възприема тезата на първостепенния съд, че в приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г. е регламентирано в чл. 2, ал. 1, че правилата се прилагат в случаи на неспазване на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения, установени от ДФЗ, при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз в периода на мониторинг, а съгласно ал. 2 от чл. 2 от Правилата определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при установени неспазвания след окончателно плащане на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения, от страна на бенефициерите по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., се извършва на база оторизираната безвъзмездна финансова помощ на съответния бенефициер съгласно приложението, като определянето на периода на мониторинг е посочено в 1, т. 9 от ДР на Правилата и дадената в този нормативен текст препратка към чл. 71 от Регламент (EС) 1303/2013, от което е изведено обосновано заключение, че в процесната хипотеза изискуемият мониторингов период по отношение на оспорващото дружество е три години от датата на окончателното плащане. При това положение първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че в случая този срок от три години е започнал да тече от датата на окончателното плащане, която е 07.10.2020 г., както изрично вписано на стр. 1 от атакуваното РФК. Ето защо периодът на мониторинг спрямо "Екзотика" ЕООД следва да обхваща времето от 07.10.2020 г. до 07.10.2023 г., докато изследваният от касатора период от 2019 г. - до 2021г. е неправилно определен в нарушение на материалния закон. Описаното от първостепенния съд нарушение е съществено и то е достатъчно за отмяна на обжалваното РФК само на това основание. За пълнота на изложението следва да се отрази, че при определяне оспорената финансова корекция първостепенният съд точно е установил, че в хипотезите на неизпълнение на показатели от бизнес плана е предвидена специална разпоредба – тази на чл. 7 от Правилата, в която е регламентиран различен метод за изчисляването на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Освен това в случая от издателя на оспореното РФК е следвало да бъде съобразено правнорелевантното обстоятелство, че от негова страна освен неизпълнение на заложените приходи са констатирани реализирани количества продукция за 2019г. общо 364,24 т. при заложена продукция общо 430 т. преработени плодове, тоест реализацията е 84, 71% от заложените показатели в производствената програма; за втората година са установени реализирани количества продукция общо 77, 34 тона при заложена продукция общо 247, 44, т. преработени плодове, с оглед на което реализацията възлиза на 31, 26% от заложените показатели в производствената програма; за третата година от изпълнението на бизнес плана - 2021 г. са установени реализирани количества продукция общо 654, 91 тона при заложена продукция общо 900 т. преработени плодове или реализацията е 72, 77% от заложените показатели в производствената програма. Визираните стойности се потвърждават и от приетата СИЕ, според която за 2019 г. е реализирано количество продукция от 364, 24, т. при заложено количество в актуализирания бизнес план от 430 т. или изпълнението е 84, 71%; за 2020 г. е реализирано количество продукция от 76, 54 т. при заложено количество в актуализирания бизнес план от 247, 64 т. или 30, 91%; за 2021 г. е реализирано количество продукция от 654, 91 т. при заложено количество в актуализирания бизнес план от 900 т. или 72, 77%., от което е изведено обосновано заключение, че средно за проверявания период изпълнението възлиза на 62, 80 %. Тези параметри от бизнес плана на получателя на БФП също за от значение за неговото реално изпълнение и относно обоснованата преценка досежно действителната жизнеспособност на предприятието, защото в разпоредбата на чл. 16, ал. 2, изречение първо от сключения между страните Договор за предоставяне на БФП, е регламентирано, че до изтичането на съответния мониторингов период ползвателят се задължава да РЕАЛИЗИРА приходи от ПРОДАЖБА на произведените в изпълнение на проекта продукти в размер не по-малък от 50 на сто от посочения в Таблица № 5 "Производствена и търговска програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Това означава, че още при подписване на договора ДФЗ е придал правно значение на обстоятелствата, свързани с реализацията на продукцията от продажби, които параметри относно "Екзотика" ЕООД възлизат за проверявания период общо на 62, 80 %. Като не е отчел тези обстоятелства, касационният жалбоподател е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби, изискващи отмяна на процесното РФК.

По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на сторените в касационното производство разноски, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 65125.08 лв., следва да се присъди в пълния му претендиран размер, срещу който не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 233 от 10.10.2023 г., постановено Административен съд – гр. В. Т. ІХ–ти състав, от по адм. д. № 816/2022 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", с адрес в гр. София, [улица], да заплати на "Екзотика" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Павликени, [улица], направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 65125,08 лв. /шестдесет и пет хиляди сто двадесет и пет лева и осем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА