Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 11914/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК).
Образувано е по касационна жалба на М. М. от гр. В. П. приподписана от адв. П. П., срещу решение № 153 от 20.11.2023 г. по адм. д. № 288/2023 г. на Административен съд – Шумен, с което е потвърдено решение Решение № 128-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия – В. П. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съгласно чл.193, ал.2 от ГПК съдът е следвало да разпореди извършването на проверка, а не да разсъждава по основателността на направеното искане и на доказателствените средства, с които се доказва неистинността на документа. Съдът необосновано отказал да извърши проверка за законосъобразност на недействителните гласове, като по този начин е преградил пътя за защита, което според касатора представлявало отказ от правосъдие и особено съществено процесуално нарушение. Неправилно приел за мотивирани атакуваните решения на ОИК, при положение, че не била спазена утвърдената от ЦИК форма и съдържание на решенията. Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че броят на недействителните гласове е без значение за определяне на изборните резултати. В открито съдебно заседание и с писмена защита, чрез упълномощен адв. Р. С. се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания по приложението на закона и събиране на всички поискани по реда на чл. 193 от ГПК доказателства. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Общинска избирателна комисия – В. П. представлявана от председателя П. П., с писмен отговор дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на съда да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Ответниците - А. А., А. А., А. А., А. А., Е. И., И. Б., Й. Й., М. В., М. М., М. Шабан, П. А., С. С., Т. Б., Х. Х., Х. Халил, Х. Хасан и Х. К. не дават становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Производството първоинстанционния съд е образувано по жалбата на М. М., кандидат за общински съветник в О. В. П. от листата на Коалиция от партии Продължаваме промяната – Д. Б. ( КП ПП-ДБ) срещу Решение № 86-МИ/26.09.2023 г. на ОИК – В. П. против Решение № 128-МИ/30.10.2023 г. на ОИК - В. П. за избиране на общински съветници и Решение № 142-МИ/31.10.2023 г. на същата ОИК, с което е поправено предходното решение за избиране на общински съветници. С определение от 07.11.2023 г. по адм. д. № 288/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен на основания чл.213 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, към делото е присъединена и жалбата на Й. Й. – кандидат за общински съветник в О. В. П. от листата на Коалиция от партии Продължаваме промяната – Д. Б. насочена срещу същите решения на ОИК – В. П.
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбите са оставени без уважение.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 459, ал. 7 ИК, съдът е извършил проверка на посочените в жалбата на М. М. твърдения, свързани с допуснати нарушения на изборния процес и при установяване на такива, дали същите водят до нарушаване на вота на избирателите, както и води ли това до възможност и необходимост от обявяване на резултата от избора за недействителен. Съдът приел, че обжалваните решения са издадени от компетентен орган – ОИК В. П. в кръга на дадените му правомощия и в предвидената от закона форма. Административният съд посочил, че съгласно Протокол фабр. № 272300000810001 от 30.10.2023 г. за избиране на общински съветници, изготвен по образец, представляващ Приложение № 104-МИ-хм, от общо 11705 избиратели в община В. П. в изборите за общински съветници са гласували 4720 гласоподаватели (според броя на положените подписи в избирателните списъци), респективно броят на подадените хартиени бюлетини е 4720. Установил също, че от подадените 4720 бюлетини, СИК са установили общо 1193 недействителни бюлетини и 123 действителни бюлетини с отбелязан вот "не подкрепям никого". Съдът посочил, че в протокола на ОИК, въз основа на който е взето процесното решение за избраните общински съветници е бил подписан от всички членове, като липсвали спорове за действителността или недействителността на гласовете, взетите решения и възраженията на членовете на комисията по тях. Отразено е още, че са била постъпила само 1 жалба, по която било постановено решение на ОИК – В. П. В горепосочения протокол е обобщено, че изборите в изборния район са протекли при нормална обстановка. Съдът е констатирал, че в нито един подробно описаните в жалбата 22 протокола на СИК не е било отразено особено мнение по реда начл. 441, ал. 3 ИК, като същите са били подписани от всички членове на съответните секционни комисии. Липсват съставени по реда на чл. 438, ал. 3 ИК протоколи, което дало основание за формулиране на извод, че не са били налице спорове по действителността на отчетените от секционните комисии гласове.
На база липсващите спорове в протоколите на СИК, съдът е приел, че отразеното в тях не може да бъде оборвано с други доказателствени средства. Съдът посочил, че от представените по делото доказателства е безспорно, че при изписване на Решение № 128-МИ от 30.10.2023 г. е допусната техническа грешка по отношение на подадените преференции за въпросните кандидати, включително за двамата оспорващи, която закономерно е поправена с последващото Решение за поправка на техническа грешка № 142-МИ от 31.10.2023 г. Посочено е още, че грешката в изписване на част от броя на преференциалните гласове, допусната в Решение № 128-МИ от 30.10.2023 г. по никакъв начин не е рефлектирала върху обявения с него резултат, тъй като със същото са обявени за избрани кандидатите, получили най-много преференциални гласове и предложени от "Информационно обслужване", а що се отнася до кандидатите с грешно посочени преференции, същите и преди издаване на решение № 142-МИ от 31.10.2023 г., и след неговото издаване, не са попаднали в кръга на обявените за избрани общински съветници. Съдът приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че наличието на голям брой бюлетини за избор на общински съветници, които са обявени за недействителни, пораждало съмнение, че действителните изборни резултати не съответстват на документираните в протоколите на СИК, тъй като от една страна е установен немалък брой недействителни бюлетини, отчетени във всички СИК, а от друга защото в нито един от представените протоколи на СИК не е отразен спор относно действителността на една или повече бюлетини.
При така установеното от съда, Решение № 128-МИ от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - В. П. относно избиране на общински съветници в община В. П. област Шумен и Решение № 142-МИ от 31.10.2023 г. на ОИК - В. П. относно поправка на техническа грешка в Решение № 128-МИ от 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - В. П. са определени като законосъобразни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.459, ал.8 от ИК, от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятно за него решение, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав не споделя становището на касатора за допуснато в хода на производството пред Административен съд – Шумен съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неконституиране като заинтересовани лица, партии и коалиции, които са участвали в изборите със свои кандидати. Съобразно разпоредбата на чл. 459 ал. 1 от ИК, право да обжалва решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите има всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор. Упражняването на това право зависи от желанието и интереса на така посочените лица. По делото липсват данни решението на ОИК за определяне на изборните резултати да е оспорено по разписани в закона ред от участник в изборното производство, различен от жалбоподателя. Жалбата на един от участниците в изборния процес след неговото приключване не засяга права или законни интереси на всички описани в чл. 459 ал. 1 от ИК субекти, а единствено и само на тези, които са достигнали общинската избирателна квота и са получили място за свои представители в органа за местно самоуправление. Единствено за тях, от решението на съда биха могли да настъпят правни последици, засягащи техните законни права и интереси, които да ги определят като заинтересовани лица по смисъла на ИК и АПК и да гарантират участие в спорното съдебно производство. Предвид описаното, този довод на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение е неоснователен.
Възражението на касационния жалбоподател относно неуваженото от съда искане за повторно преброяване на бюлетините и проверка на всички недействителни гласове от проведеното гласуване във всички секционни избирателни комисии е неоснователно.
Съгласно трайната съдебна практика, при надлежно и своевременно оспорването на протоколите на СИК и ОИК след провеждане на местни избори за общински съветници, е допустимо извършване на "повторно ръчно броене" от самия съд или от вещи лица. За уважаване на такова искане, освен оспорването на изборните книжа, оспорващите лица е следвало да формулират конкретни оплаквания и твърдения относно осъществени тежки нарушения в изборния процес в работата на всяка отделна секционна избирателна комисия. Съгласно решение на Конституционния съд с № 9/26.11.2009 г., по КД № 8/2009 г. и решение № 13/28.11.2013 г. на по КД № 14/2013 г., за да се обяви за недействителен проведеният избор, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от КРБ и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборният процес и общият резултат от изборите. В решенията си Конституционният съд е взел предвид, че с Изборния кодекс са предвидени механизми и гаранции, насочени да осигурят законосъобразното осъществяване на изборния процес в Р. Б. - преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден, осигуряване на възможността за активното участие в съответните СИК и ОИК на представители на различни и конкуриращи се политически партии и коалиции, които да осъществяват допустимия контрол върху работата на ангажираните с изборния процес органи и лица. Повторно преброяване на гласовете би било допустимо само ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, които са надлежно обективирани с вписването на особени мнения. Регистрираните по съответния ред възражения относно отразените в съответните протоколи резултати, следва да се преценяват съобразно значението им за правилното и законосъобразно отчитане на вота на избирателите.
В конкретния случай, при анализ на констатираните в протоколите поправки, съдът е установил, че те не са относими към възраженията на жалбоподателите. При така определената правна рамка, следва да се сподели извода, че повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне ако от протоколите на СИК е видно, че са подписани с особено мнение или че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването или ако са налице зачерквания, поправки, изтривания или допълване, но те следва да са от такова естество, че да се създава основателно съмнение във верността на отразените в тях факти и обстоятелства. Съдът е установил, че в представените по делото протоколи тези предпоставки не са налице, като всички са подписани единодушно от членовете, без възражения и забележки, нито с особени мнения, а изборния ден е протекъл в нормална и спокойна обстановка. По единствената подадена жалба е налице произнасяне на ОИК, като същата е счетена за неоснователна и недоказана.
Допустимо и нормално е в хода на изборния ден, между членовете на СИК да възникнат спорове и да се проведат обсъждания, свързани с изборния процес, които да доведат до постигане на съгласие относно определени действия на ангажираните с изборното производство лица или на избиратели. Въведеното с ИК изискване за участие в избирателните комисии на широк кръг лица, представители на различни политически сили и организации е насочено към осъществяване на взаимен контрол между тях, а от там и гарантиране спазването на правата и интересите на кандидатите за общински съветници при законосъобразно провеждане на изборния процес. Наличието на съществени разногласия се отразява в протоколите на СИК и води след себе си възможността за проверка на вписаните в тях резултати. Данни за такива обстоятелства, както е установил първоинстанционния съдебен състав липсват. Разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели не са изнесли пред съда допълнителна информация, оборваща извода за липса на съществени за производството нарушения на процедурите, разписани в ИК.
Както вече са отбелязвали в решенията си съставите на Върховен административен съд, от броя на недействителни бюлетини не може да се направи извод за неправилното им определяне като такива. Всеки гласоподавател има право да положи съответното отбелязване върху предоставените му изборни книжа както намери за добре, в зависимост от желанието и възможностите си. Пред изборната секция е дадено подробно упътване за начина на гласуване и отбелязване на желания вот. Неспазването на въведените от законодателя в тази насока изисквания, не може да бъде пренебрегвано или отстранявано от членовете на секционната комисия, а следва единствено да се констатира от тях и да се впише в съответния протокол, както и е сторено. Липсата на противоречия между членовете на СИК относно действителността на намерените в избирателната кутия книжа е индиция за тяхното правилно отразяване и изключва необходимостта от последваща проверка в хода на съдебно оспорване на изборния резултат. Както по – горе беше описано, в Изборния кодекс е предвидена процедура за констатиране на противоречия в тази насока, като становищата на различно мислещите членове на СИК се обективират в нарочен протокол по чл. 438 ал. 3 от ИК, но такива в случая липсват. Това обстоятелство правилно е мотивирало съдебния състав да откаже проверка и преброяване на недействителните бюлетини в изборните книжа.
Данни за релевантни за производството обстоятелства, различни от констатираните от съдебния състав на Административен съд – Шумен не се установяват и от настоящия съдебен състав. Протоколите на СИК и този на ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и имат обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в тях факти, поради което и при съобразяване със становището на КС на Р България искането на жалбоподателя за повторно преброяване правилно и обосновано е оставено без уважение.
Законодателят е дал възможност за отстраняване на допуснати при изготвяне на секционните протоколи грешки, като е разписал конкретна и ясна процедура за извършване на такива действия. Съдът е установил, че извършените в протоколите на СИК поправки, касаещи брой недействителни бюлетини и брой бюлетини „Не подкрепям никого“ са съобразени изцяло с разпоредбата на чл. 441, ал.2 от ИК, тъй като са подписани от членовете на СИК. Данни за съществено несъответствие във вписаните в протокола от 30.10.2023г. резултати от проверката и изброяването на установените в избирателните кутии на процесните 22 секции за гласуване не са установени както към момента на предаване на книжата в ОИК, така и в хода на съдебното производство.
Следва да се сподели становището на първоинстанционният съдебен състав, че от факта, че М. М. е получила само 2 преференции по-малко от тези на заинтересованата страна С. Б. не се налага повторна проверка на изборните резултати, защото малката разлика в броя на гласовете между избрания кандидат и касатора не е от значение за преценката за основателността на искането за повторно преброяване. Правилно съдът е приел, че предпоставка за това е наличието на данни за спорове между членовете на СИК относно валидността или невалидността на конкретна бюлетина, документирани по надлежния ред, каквито по делото липсват. Точно Административен съд - Шумен е преценил, че извършените поправки в протоколите на СИК са в съответствие с изискванията на чл. 441, ал. 2 от ИК и съдържат подписите на членовете на СИК. Както вече беше посочено, от съдържанието на визираните протоколи се установява по безспорен начин, че в тях е записано изрично, че изборите са произведени в нормална и спокойна обстановка и нито един от цитираните протоколи не е подписан с особено мнение, не е отразено и наличието на възражения или заявления, представляващи неразделна част от тези протоколи.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, същото не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на производството, претенцията на касатора за разноски следва да се определи като неоснователна. Ответните страни не претендират присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 20.11.2023 г. по адм. д. № 288/2023 г. на Административен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА