Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 11962/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М., [населено място], О. М. О. М. против Решение № 691/09.11.2023 год., постановено по адм. дело № 682/2023 год. на Административен - гр. Монтана.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал допускане на доказателства във връзка с откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на два протокола на СИК, в проведените местни избори за кмет на кметство Габровница, община Монтана на 29.10.2023 год. и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. При тези и други съображения претендира отмяна на решението на съда и да се постанови друго, с което да на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - Общинска избирателна комисия - Монтана, в приложено по делото писмено становище, претендира потвърждаване решението на Административен съд - Монтана.

Ответникът – Р. И. – не взема становище по жалбата.

Ответникът – В. Ц. - не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административния съд - Монтана е образувано по жалба, подадена от В. М., [населено място], О. М. О. М. като кандидат за кмет на кметство Габровница, О. М. О. М. против Решение № 168-МИ/ 30.10.2023 год. на ОИК - Монтана, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 26 от Изборния кодекс /ИК/ и чл. 452, ал. 2 от ИК е обявен за избран кмет на кметство Габровница, О. М. на първи тур - Р. И..

От протоколите на СИК и на ОИК за избиране на кмет на кметство Габровница от 30.10.2023 год. съдът е установил, че в надпреварата са участвали трима кандидата: В. М., регистрирана с Решение № 51-МИ/22.09.2023 год. на ОИК-Монтана в изборите за общински съветници и за кметове, проведени на 29.10.2023 год., по предложение от МК „СДС“ /ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД И ЗНС/, Р. И. от Партия на зелените и кандидата на К. П. промяната - Д. Б. - В. Ц.. По делото са представени три броя решения за надлежна регистрация на кандидатите за кмет на кметство Габровница, поради което съдът е приел, че същите са надлежно регистрирани за участие в изборите за кмет на Кметство с.Габровница.

В с. Габровница за кмет е гласувано в две избирателни секции - СИК № 122900064 /стационарна/ и СИК № 122900083 /подвижна/. Видно от приложеното копие от протокол на СИК в ИС №122900064 общият брой на избирателите според част І и ІІ на избирателния списък е 865,като 8 броя са вписани под чертата. От тях гласували са 572, колкото е и броя на намерените в избирателните кутии бюлетини. Броят на действителните бюлетини е 531, а на недействителните - 41. В ИС № 122900083 общият брой на избирателите според част І и ІІ на избирателния списък е 20.От тях гласували са 20, колкото е и броя на намерените в избирателните кутии бюлетини. Броят на действителните бюлетини е 19, а на недействителните – 1 - “не подкрепям никого“.

Видно от публично оповестено на сайта на ЦИК Решение № 2031-МИ/25.08.2023 год. е назначена ОИК-Монтана в състав от 11 членове, от които един председател и четирима зам. -председатели, един секретар и петима членове с посочен поименен състав. С Решение № 2413-МИ/14.09.2023 год. на ЦИК е освободен като член на ОИК-Монтана, А. А. и на негово място е назначена за член на комисията Д. М..

По делото е била представена и приета административната преписка в цялост. Приложени са заверени копия от протоколите от двете секции - стационарна и подвижна, съответно на СИК № 122900064/29.10.2023 год. /стационарна/ и на СИК № 122900083/29.10.2023 год. /подвижна/ за избиране на кмет на кметство Габровница, заверено копие от протокола на ОИК -Монтана за избиране на Кмет на кметство с.Габровница, заверен препис от оспореното решение № 168-МИ/30.10.2023 год. на ОИК-Монтана.

Трите протокола са оспорени от жалбоподателката, чрез процесуалният си представител адв. А. в с. з на 06.11.2023 год. и 08.11.2023 год. пред АС-Монтана, като на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът е открил производство по оспорването им, досежно отразеното в тях.

По делото са разпитани свидетелите, а именно - М. М. – застъпник в изборния ден и при броене на бюлетините, Р. Р. - член на СИК; Л. С. - член на СИК, Б. Ц. - присъствал при броене на бюлетините след разрешение от председателя на комисията и В. Ц. - другия кандидат за кмет на К. Г. издигнат от Коалиция “Продължаваме промяната - Д. Б. Съдът е констатирал, че от показанията на свидетелите се установява, че е имало нарушения, като напр., че една бюлетина е била попълнена с черен химикал, ч е избрания кмет бил попълнил протоколите лично, че членовете на СИК са подписали протоколите без възражения и особени мнения поради страх от разправа, като особено св. Ранкова и Славкова - членове на СИК. Наведени са твърдения, че срещу тях е имало заплахи, за които не са сигнализирали ОИК-Монтана, както и правоохранителните органи, които са присъствали на място в секциите. Въпреки заплахите св. Ранкова е подала сигнал до РП-Монтана, по който е била образувана проверка за престъпления от общ характер. Съдът не е кредитирал техните показания, позовавайки се на фактът, че за да бъде оборена доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, каквито са двата протокола на СИК и протокола на ОИК, същите би следвало да са подписани с особени мнения, които да са изложени отделно, а противно на това, в тях е записано, че обстановката в секциите е била нормална и изборния ден е протекъл при нормална обстановка, без инциденти. Предвид на това, АС-Монтана е приел, че възражението в жалбата, че са извършени нарушения по време на изборния процес в двата СИК не отговарят на истината.

АС-Монтана е приел в оспореното пред настоящата инстанция решение, че някои от бюлетините били попълнени вместо със син - с червен и черен химикал, но е намерил това нарушение за несъществено, тъй като видно от свидетелските показания на Славкова имало само една бюлетина попълнена с черен химикал, което при разлика от 60 гласа между І и ІI кандидат – това възражение се явява неоснователно. Не са споделени и другите нарушения, визирани в жалбата като наличие на подправени бюлетини, които следва да се отчитат от комисията като недействителни, както и твърденията за невярно отчетени действителни хартиени бюлетини за избрания кмет, както и казаното от свидетелите, че същият е попълвал протоколите на СИК лично, което е недопустимо. Съдът е приел, че от значение в случая е дали данните са попълнени точно и вярно в съответствие с вота на гласоподавателите в тези секции, а не кой лично ги е попълвал. Нямало подписан протокол с особено мнение, което да насочва към нарушение в процедурата по отчитане на вота на избирателите.

Получените резултати от гласуването в двете ИС са сумирани и нанесени в протокола на ОИК за избиране на Кмет на кметство с.Габровница, като съдът не е констатирал грешки в пресмятането. Така според протокола на ОИК-Монтана, общият брой на избирателите, според избирателните списъци е 885, на гласувалите според положените подписи - 592, от които недействителните са 41+ 1 „не подкрепям никого“,а действителните са 550. Видно от протокола на ОИК-Монтана, след обобщаване на резултатите, получени в двете ИС, действителните гласове са разпределени както следва: за Р. И. - 297; за В. Ц. -16 и за В. М. - 237, или общо действителни гласове - 550.С оглед на така получените резултати ОИК-Монтана е обявила за избран за кмет на Кметство с.Габровница на първи тур Р. И., получил най-много гласа - 297. Решението е било подписано от всички членове на ОИК без възражения и особени мнения, при което съдът е приел, че същото е законосъобразно постановено при спазване на материалния и процесуалния закон при неговото постановяване.

В съдебно заседание жалбоподателката В. М., чрез процесуалният си представител, е поддържала формулираните с жалбата редица доказателствени искания, а именно откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протоколите на СИК в проведените местни избори за кмет на кметство с.Габровница, преглед на записа от видеокамерата в тази секция относно заснемането на отчитането на изборния резултат, да бъдат изискани и проверени чрез съответната експертиза всички бюлетини от изборните секции, за разпит на свидетели, и във видеофайла изразява възражение относно действителността на бюлетини, които не са зачетени като подадени за жалбоподателя. Твърди се, че избраният за кмет е попълвал протоколите, както и лице от състава на комисията е придружавал избиратели в тъмната стаичка.

Съдът е отхвърлил доказателствените искания с отделни протоколни определения, за което се е мотивирал. Основно е приел, че в протоколите на СИК няма отразени особени мнения или несъгласие с отразеното в тях действителни и недействителни бюлетини, оформени са без забележки, при оформянето им е присъствал застъпник на жалбоподателката, който не е направил възражение. В решението си съдът е приел, че всички протоколи са подписани от председателя на съответната СИК, зам. председателя, секретаря и членовете. В тях е отбелязано, че няма спорове по взетите решения, няма бележки и възражения, няма постъпили жалби и възражения след откриване на изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването, няма приложени жалби и възражения и изборите в секциите са били проведени в нормална, спокойна обстановка нито пък особени мнения. Посочил е също, че протоколите на СИК за избор на кмет на кметство, като съставени от длъжностни лица, в кръга на предоставените им от закона правомощия, представляват официални документи. Прието е, че доказателствената сила на официалните документи може да бъде оборена единствено при изрично оспорване и искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Производство по оспорване е открито, но не са допуснати исканите доказателства, предвид факта, че протоколите на СИК са оформени без особени мнения, без забележки от външна страна или с несъгласие по отношение на действителни / недействителни бюлетини. С решението си съдът е съобразил т. 3 от Приложение № 4 към чл. 452, ал. 1 от ИК, а именно, че с получаването на 297 гласа, в случая е изпълнено изискването за повече от половината действителни гласове. Приел е, че протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила за отразените в тях факти с правно значение и представляващи единствените годни писмени доказателства, отразяващи резултата от гласуването, включително броя на действителни и недействителни бюлетини, както и броя на гласовете за съответните партии. Прие е, че в нито една секция не е възникнало съмнение относно действителността на даден глас, протоколите са подписани от всички членове на СИК, при липса на възражение относно верността на отразените в тях данни, във всички протоколи на СИК изрично е записано, че няма спорове за действителността на бюлетините.

Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда спрямо действителното фактическо и правно положение и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено.

На първо място, съдът на основание чл.193 ГПК е открил производство по оспорване верността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираните от жалбоподателката в жалбата протоколи от СИК в двете секции. Искането е направено своевременно (до първото по делото заседание) и съдържа изискуемия минимум изразни средства, които обосновават тази конкретика, която е достатъчна за да ангажира задължението на съда да открие производство по чл. 193 ГПК за тези документи. Това искане е било обосновано с данни от жалбоподателя, извлечени от прегледа на видеофайла със запис на отчитане на резултатите в тези секции, както и от гласните доказателствени средства – показания на свидетели, които са разпитани.

В противоречие със съдопроизводствените правила, в решението си съдът не е обсъдил наведените от страните доводи, от значение за дължимата от него преценка по съществото на спора, нито събраните в тази връзка доказателства, в тяхната съвкупност. Не е допуснал преброяване на гласовете и преглед на направения видеозапис.

Верни са изводите на съда относно материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ – протоколи от СИК, подписани от съответните за това длъжностни лица без възражения и забележки, но това само по себе си не изключва априори възможността за оспорване впоследствие на неговата вярност, досежно съдържание в хипотезите на чл. 193 ГПК, които не изключват такава възможност, само защото официалния документ е издаден от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред.

Настоящата съдебна инстанция намира, че са били налице достатъчно данни относно евентуални нарушения на отчитането на действителните гласове, които съдът не само е можел, но е бил длъжен да ги провери със способите и средствата на ГПК, а именно във връзка с оспорването на секционните протоколи, ако е необходимо - да извърши оглед на бюлетините в тези секции по реда на чл. 204 ГПК, а ако са му необходими специални знания - да назначи съответната експертиза, каквато е била поискана от страната, но е отказана.

От съдържанието на протоколите на СИК и ОИК - официални свидетелстващи документи, е видно, че са налице задрасквания и поправки, от което се обективира наличен спор относно отразените брой действителни и недействителни гласове. При това са изложени мотиви, че в нито една от графите на съставените протоколи, не са налице поправки и същият е подписан с отбелязване на постъпилите жалби и решенията по тях от всички членове на комисията.

Относно данните от видеозаписа на отчитането на гласовете: Самия видеозапис не е доказателствено средство, предвидено в ГПК или АПК. Този носител на информация е законодателно предвиден в редица разпоредби на Изборния кодекс, като процесуалната му стойност не е регламентирана изрично. Въпреки това, заинтересованите лица могат да го ползват като изходна база данни за събиране с допустими процесуални средства на релевантни спрямо предмета на спора доказателства. Именно това се е опитала да стори жалбоподателката пред първоинстанционния съд, който неправилно я е лишил от тази възможност да обоснове и докаже тезата си, като се има предвид, че в производството по чл. 193 ГПК е негова доказателствената тежест да докаже неистинността по отношение на съдържанието на оспорените протоколи на СИК.

Действително, принципно вярно е отразеното в решението схващане, че производството по чл. 459 ИК няма за цел да преповтори изборния процес, нито да го превърне в централно за определянето на изборния резултат. Но това не може да послужи като основание за възпрепятстване на упражняването на правото на защита на страните в процеса, нито изключва необходимостта съдът да изясни изцяло спора от фактическа и правна страна, като събере допустимите и относими доказателствени средства, и обсъди релевантните твърдения на страните.

Подадена е жалба до прокуратурата, но данните по преписката не са приобщени по делото.

Неправилно е отказано събирането на доказателства и обсъждане на доводите на страните, касаещи допуснати нарушения, чието естество поставя под съмнение съобразяването с правила на ИК, гарантиращи произвеждането на изборите въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, по смисъла на чл. 10 от Конституцията на Република България. Не се спори, че протоколите са написани от избрания за кмет, въпреки, че това е било задължение на СИК.

Действително, нарушенията на закона са съществени само ако изборният резултат би бил различен, ако те не са били допуснати, респективно - такива, които не водят до изменение на крайния изборен резултат не са основание за обявяване на избора за недействителен, без значение дали предпоставят понасянето на административно-наказателна или наказателна отговорност от извършилите ги лица. След като обаче според чл. 452, ал. 3 ИК, на първи тур за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове и предвид установения брой действителни гласове, подадени за кандидатите на първи тур, неправилно е направеното от съда отбелязване, че установяването на по-малък брой недействителни гласове не може да доведе до промяна на обявения с обжалваното решение на ОИК-Монтана резултат. В този смисъл решението, с което съдът е потвърдил оспорения акт на ОИК-Монтана е необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускането и преценката на допустими и относими към спора доказателства, а правните изводи - направени без спорът да е изяснен от фактическа страна.

В тази връзка решението е и необосновано, тъй като правните изводи не кореспондират с действителното фактическо положение, което може да бъде установено единствено с надлежно събрани и релевантни по спора доказателства. Настоящият състав намира, че допускането на доказателственото средство в този случай е било необходимо с оглед възможността на страната да докаже твърденията си и при условията на пълно обратно доказване, евентуално да обори формалната доказателствена сила на оспорените официални документи. Наред с това, в мотивите на решението липсва каквото и да е конкретно обсъждане на допуснатите и събрани доказателства, а относно поискани доказателствени средства, които съдът не е допуснал, липсват мотиви, кореспондиращи с установените по делото факти. Като не е изпълнил тези си задължения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ако не бяха допуснати, крайният съдебен резултат вероятно би бил друг, а тази вероятност е достатъчна да ангажира като последица отмяна на решението. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 691/09.11.2023 год., постановено по адм. дело № 682/2023 год. на Административен - гр. Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съгласно указанията в мотивите.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА