Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: К. Х. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 12103/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8-11 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу решение № 325 от 30.11.2023г. на Административен съд - В. Т. постановено по адм. дело № 706/2023г. С него е потвърдено решение № 218/06.11.2023г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Г. О. с което Н. Р. е обявен за избран за кмет на О. Г. О. на втори тур. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което на основание чл. 459, ал.10 от ИК, да бъде обявен избора за кмет на община Г. О. на 05.11.2023г. за недействителен. Алтернативно се прави искане от пълномощника в с. з. делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Ответникът - Общинска избирателна комисия Г. О. чрез председателя й адв. И. И. и упълномощения адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците - ПП Българска социалдемокрация - Евролевица, ПП Възраждане, ПП ГЕРБ Г. О. К. Н. Б. /КПБ, БКП, ПБКНС, РВО/, Партия МИР, К. П. Промяната-Д. Б. ПП Движение за права и свободи Г. О. П. П. Д. М. К. БСП за България и левицата, Местна коалиция Глас народен и П. Б. възход, не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът Н. Р., чрез процесуалния си представител адвокат И. К. - Досева, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез преупълномощения адвокат В. К., поддържа становище за правилността на обжалваното решение по съображенията, развити в писмения отговор. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение след като прецени наведените с жалбата касационни основания, становищата на страните във връзка с тях и доказателствата по делото и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд В. Т. е потвърдил решение № 218/06.11.2023г. на ОИК - Г. О. с което Н. Р. е обявен за избран за кмет на О. Г. О. на втори тур. Съдът е приел за недоказана първата група твърдения, а именно тези, основани на доводи за неправилно отчитане на недействителни бюлетини като действителни, довели до неверни данни в протоколите на секционните комисии. съгласно заключението на тройната съдебно - статистическа експертиза, първостепенният съд е приел, че сред бюлетините от машинно гласуване липсват такива, върху които да има вписани специални символи като букви, цифри и други знаци, поради което е счел, че не е налице нарушение на чл.437, ал.2, т.2 ИК. След проведено преброяване на всички бюлетини от ИС № 040600012 като действителни и недействителни, основавайки се на заключението на вещите лица, съдът е приел за установена разлика от една бюлетина; отчел е, че 13 броя бюлетини не отговарят на изискванията на чл.437, ал.2 ИК, като по този начин общият брой на действителните и недействителните гласове, подадени с хартиени бюлетини и от машинното гласуване, биха променили крайния резултат, както следва: жалбопозателят би получил 6658 гласа, а избрания за кмет- 7 089 гласа. На базата на тези данни, съдът е формирал извода, че оспорването в резултат на откритото производство по чл.193 ГПК, макар и успешно за някои от секциите, се отнася за незначителен брой бюлетини, които неоказват влияние върху изборния резултат. Общият брой на действителните и недействителните гласове, подадени с хартиени бюлетини и от машинно гласуване, биха променили крайния резултат за двамата кандидати със седем гласа в полза на жалбоподателя, при установена разлика от 424 гласа, тоест не са налице така твърдяните основания за отмяна на оспореното решение. Административният съд е счел за неоснователни и втората група твърдяни нарушения, отнасящи се до допуснати в хода на изборния процес пороци при гласуването с машини и удостоверяването по смисъла на чл.213а, ал.2 ИК. Изложени са множество съображения, които са мотивирали съда да приеме, че не са налице основания да бъде изключено от доказателствената съвкупност по делото Решение № МЕУ- 18097/02.11.2023г. на Министерството на електронното управление като електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014г. Нещо повече, допуснатото предварително изпълнение на решението, според съда, налага извод, че следва да бъде зачетен неговия стабилитет към момента на провеждане на втория тур на изборите. В мотивите на обжалваното решение е посочено още, че друг извод не може да обоснове и представената в хода на производството пред първоинстанционния съд жалба на В. Г. с вх.№ 40863/ 15.11.2023г. по описа на АССГ срещу Решение № МЕУ- 18097/02.11.2023г., тъй като към датата на устните състезания няма данни дали е насрочено дело по тази жалба, респективно извършена ли е проверка от компетентния съд по отношение допустимостта й. По отношение на третата група поддържани оплаквания пред административния съд, в обобщени мотиви е прието, че не са налице формални нарушения на оспорения акт, обуславящи недействителност на избора. Споед съда, посочването в текстовата част на Решение № 218 на ОИК Г. О. на датата 05.11.2023г., а не на 06.11.2023г. представлява техническа грешка, което не е съставлява основание за отмяна на акта, тъй като не е съществено нарушение на процеса на гласуване. При тази фактическа и правна установеност съдът е достигнал до извод, че решението на ОИК, с което Н. Р. е обявен за избран на втори тур за кмет на община Г. О. следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Обжалваното решение е правилно.

Релевираните с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения за допуснати нарушения на Изборния кодекс като е обсъдил всяко едно от тях по отделно и в съвкупност и във връзка със събраните по делото доказателства и е изложил съответни мотиви по тълкуването и прилагането на относимите материално правна и процедурни норми. Правилно са съобразени и обсъдени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства чрез използване на различни доказателствени средства, вкл. чрез оспорване истинността на документи протокола на ОИК Г. О. и на конкретно посочени протоколи на Секционни избирателни комисии /СИК/, съгл. чл. 193 от ГПК. Основан на данните по делото е изводът на административния съд, че оспорването, макар и успешно за някои от секциите, се отнася до незначителен брой бюлетини, и не оказва влияние върху изборния резултат. При прилагането на чл. 459 от ИК и съобразно обстоятелствата, посочени в жалбата, съдът следва да търси и констатира свързано с изборния резултат наличие на две предпоставки съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежест на тези нарушения, която да е от естество, непозволяващо да се установи действителната воля на избирателите. За да бъде обявен изборът за недействителен, съдът следва да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България. От своя страна нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Това изискване за тълкуването и прилагането на изборните норми е възприето по практиката на Конституционния съд на Р. Б. съобразно решение № 13/28.11.2013 г. по конст. д. № 14/2013 г., решение № 9/26.11.2009 г. по конст. д. № 8/2009 г., решение № 2 от 16.02.2010 г. по конст. д. № 10/2009 г., решение № 5 от 9.07.2013 г. по конст. д. № 13/2013 г., която също е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Административният съд правилно е възприел наложения от практиката на КС и ВАС стандарт за търсене на предпоставките за законосъобразно протичане на изборния процес относно евентуалното наличие на съществени нарушения и тежестта на тези нарушения.

Касационните оплаквания за нарушение на изборния процес при гласуването с машини и при извършването на удостоверяване по реда на чл.213а, ал.2 ИК, не разколебават преценката на ВАС относно правилността на формираните от първоинстанционния съд изводи. В касационната жалба се акцентира върху незаконосъобразния отказ на съда да открие производство по оспорването на Решение № МЕУ-18097/ 02.11.2023г. на Министерството на електронното управление. Поддържат се доводи в подкрепа на тезата за неправилността на извода, че представеният от страна на МЕУ препис от това решение съставлява заверен препис - електронен образ по смисъла на чл.183, ал.2 ГПК. Въз основа на тези доводи се релевира оплакването, че незаконосъобразно съдът не е изключил от доказателствения материал по делото Решение № МЕУ-18097/ 02.11.2023г., съобразно правилото на чл.183, ал.1, предл. последно от ГПК, още повече, че от писмо с вх.№ 5574/27.11.2023г., с което е изпратено това решение като електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, не се установява валидно подписване на документа от Министъра на електронното управление. Така поддържаните от касатора оплаквания са неоснователни, като мотивите за това са следните: На първо място, правилна е преценката на административния съд, че нормата на чл.183, ал.1, предл. последно ГПК във връзка с чл.144 АПК е приложима само спрямо страна по делото, а не стрямо трето, неучастващо по делото лице, каквото е МЕУ. На следващо място, дори и да се счете, че нормата на чл.183 ГПК е приложима, от страна на на третото задължено лице е представен препис. Предвид валидирания квалифициран електронен подпис на изпращача - министъра на електронното управление, следва да се приеме, че преписът съставлява заверен препис по смисъла на посочената норма. Съгласно чл.183, ал.2 ГПК, завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис, което условие правилно е прието за изпълнено в разглеждания случай. Настоящият състав намира за необходимо да подчертае още следното: с Решение № МЕУ-18097/ 02.11.2023г. на основание чл.213а, ал.2 ИК е удостоверено съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията на чл. 213 ал.3 от ИК и изискванията на техническите спецификации по обществени поръчки № 04312-2023-007 и № 04312-2023-0008. Това решение за удостоверяване, съгласно чл. 213а ИК, е част от производство завършващо с решение на ЦИК по чл. 57 от ИК и последното подлежи на обжалване. Удостоверяването по чл. 213а, ал. 2 от ИК, ведно с осигурената публичност по см. на ал.3 от чл. 213а ИК е процес гарантиращ обществения интерес, като именно в правомощията на ЦИК е вземане на решение с което се определят условията и реда за машинното гласуване /по арг. на чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК/, което именно подлежи на съдебен контрол /чл. 58 ИК/. В този смисъл е и влязлото в сила определение № 10358/ 24.11.2023г., постановено по адм. д. № 11027/2023г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Г. срещу горепосоченото решение на МЕУ и е прекратено производството по делото. Налага се обобщаващия извод, че е налице законосъобразно удостоверяване на техническите устройства за машинно гласуване, както правилно е счел и административният съд.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът неправилно е констатирал в мотивите на обжалваното решение, че направеното оспорване е за осъществяване на инцидентен съдебен контрол. От съдържанието на съдебните протоколи се установява, че искане в този смисъл не е правено. Същото е за откриване на производство по оспорването на електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис и съставляващ писмено доказателство по смисъла на Раздел IV, Глава Четиринадесета от ГПК. Макари непрецизни в една своя част, съображенията на съда не са повлияли върху формирането на правилен резултат, доколкото е правилна преценката на решаващия състав, че не са налице основания за откриване на производство по осопрването на документ, нито за изсключване на този документ от доказателствената съвкупност по делото.

В касационната жалба са релевирани и оплаквания срещу извода на първостепенния съд, че не са налице съществени пороци досежно формата на оспорения акт. Не е спорно, а това се установява и по несъмнен начин от данните по делото, че видно от самото Решение № 218 на ОИК Г. О. същото е взето на 06.11.2023г. Посочването в текстовата му част на датата 05.11.2023г., 02:45 часа действително представлява техническа грешка, както е счел и първостепенният съд. Тази грешка не е от естество да обоснове извод за незаконосъобразност на обявения избор, тъй като, както бе вече посочено, не всяко нарушение на този процес води до недействителност на избора, а само съществено нарушение на процеса на гласуване, каквото несъмнено не е налице. В тази връзка административният съд обосновано е съобразил, че на стр.9 от протокола на ОИК Г. О. за избиране на кмет на община Г. О. с бланков номер екземпляр на ЦИК 0406000000920001, Приложение № 195- МИ е посочено, че подписите в протокола са положени в 02:45 часа на 06.11.2023г. налице са безспорни доказателства, установяващи датата на решението за избор на кмет на общината, а релевираните в обратната насока твърдения в касационната жалба са неоснователни.

По изложените мотиви настоящият касационен съдебен състав намира, че оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника по касационната жалба Н. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Искането за разноски е направено своевременно като е съответстващо на осъществената по делото защита и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Искането за разноски в размер на 1000 лева е доказано по основание и размер със съответен договор, пълномощно и списък на разноските, поради което касационният жалбоподател следва да възстанови направените от ответника Рашков разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 30.11.2023г. на Административен съд - В. Т. постановено по адм. дело № 706/2023г.

ОСЪЖДА Д. Д., [ЕГН], гр. Г. О. [улица], [адрес], да заплати на Н. Р., [ЕГН], гр. В. Т. [улица],[адрес], сумата 1 000 /хиляда/ лева - разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

/п/ МИРА РАЙЧЕВА