Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. Г. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 12154/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. М. от гр. София, чрез адв. В. Ч. като процесуален представител, против решение № 5885 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 10199/2022 г. по описа на Административен съд - София град.

Касаторът, чрез адв. Ч., в жалбата и в съдебно заседание, твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в решението не е извършена надлежна преценка на събраните доказателства, на които не съответстват и формираните правни изводи; че съдът не съобразил, че отказът е нищожен и евентуално, че не отговаря на изискванията за съдържанието на индивидуален административен акт поради липса на мотиви; че неправилно са приложени изискванията на 41, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗООС вместо на ал.7 от същата разпоредба, както и на чл.10, ал.1 от Наредба №3/16.10.2000г. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/- гр. Плевен, чрез пълномощника си юрк. Т. Г., в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, което счита за прекомерно.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. М. против отказ за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 от Закона за водите на водовземно съоръжение за подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, находящо се в ПИ 68134.4336.1212 гр. София и предписание за ликвидиране на водовземното съоръжение на осн. чл.118г., ал.6 от Закона за водите и чл.110, ал.1, т.1, б. а и б от Наредба № 1/10.10.2007г., обективирани в писмо изх. № РР-12-1384-1/13.10.2022г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район.

Административен съд София град е установил от фактическа страна, че оспореният акт е издаден във връзка с подадено от касатора заявление вх. № РР-12-1384/23.09.2022г., с което на основание 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, същият в качеството си на собственик на водовземно съоръжение тръбен кладенец, изграден преди 1990 година в ПИ 68134.4336.1212, урбанизирана територия, НТП незастроен имот за жилищна нужди в гр. София, община Овча купел, ул.672, е заявил искане за вписването на съоръжението в регистъра по чл.118г, ал.3 от Закона за водите.

От документите по административната преписка е видно, че в имота на заявителя е извършена проверка от длъжностни лица при БДДР, резултатите от която са отразени в констативен протокол № 2-ГЖ-29/23.09.2022г. Според данните в протокола, подписан и от Метанов, към датата на проверката в имота се изгражда тръбен кладенец с позициониранана място верижна сондажна апаратура, която е в работен режим. Извън горното, е посочено, че имота граничи с минерален басейн Овча купел, а съоръжението е на около 30-40м. от пояс 1 на санитарно-охранителната зона на находище Овча купел, както и че собственикът не е подал уведомление за изграждане на ново съоръжение. В протокола са обективирани предписания до Метанов за преустановяване на дейностите по изграждане на тръбния кладенец и за представяне на проект за ликвидация на тръбния кладенец в срок до 01.10.2022г., който по молба на лицето е продължен до 04.11.2022г.

При горните обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, директорът на БДДР е издал оспорения административен акт. Прието е, че водовземното съоръжение е изградено в нарушение на ЗВ и Наредба № 1/2007г. Органът счита, че не са налице предпоставките по 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, тъй като е констатирано, че съоръжението, представляващо кладенец, се изгражда към момента на подаване на заявлението; че собственикът не е подал уведомление за това, че изгражда кладенец в нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗВ; че с оглед местоположението на съоръжението в проектните граници на пояс ІІ на санитарно-охранителната зона около водоизточници от находище на минерална вода София-Овча купел, се нарушава забраната по чл.10, ал.1 от Наредба № 3/16.10.2000г.

В съдебното производството са приети документите към преписката и са събрани гласни доказателства, а след преценката на същите, съдът е приел жалбата на Метанов за допустима, но неоснователна. Изложил е съображения, че оспореното писмо обективира волеизявление на органа, което засяга интересите на жалбоподателя и представлява годен за оспорване административен акт, който е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Сочи, че по отношение на водовземни съоръжения по чл.43, ал.2 от ЗВ, каквото е процесното, е предвиден регистрационен режим, но в случая не са налице предпоставките за вписването му в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 от ЗВ, тъй като е безспорно установено, че същото е процес на изграждане, без собственикът да е уведомил за това БДДР, и е разположено в границите на пояс ІІ на санитарно-охранителната зона около водоизточници от находище на минерална вода, за която зона са въведени ограничения с разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води. По тези съображения жалбата е отхвърлена.

Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е осъществил дължимата преценка на същите, въз основа на която е формирал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е обоснован, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазен материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК.

Правилна е преценката на съда, че оспореното писмо на директора на Басейнова дирекция Дунавски район е законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен по заявление на касатора, подадено на основание 41, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., редакция ДВ, бр. 102 от 2020 г., в сила от 27.11.2020г.), с оглед на което сезираният административен орган и съда дължат преценка за наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на закона. Изложените от касатора доводи за приложимост на хипотезата на ал.7 на 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, са правилни, но обратно на поддържаната от него теза, неблагоприятните констатации в оспореното писмо и в съдебното решение, съответстват на събраните доказателства и се основават на правилно приложение на закона.

Съгласно 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, в относимата му редакция, собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, в срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Компетентни да водят регистрите на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са предназначени за задоволяване на собствените потребности на гражданите, са директорите на басейновите дирекции, според чл.118г, ал.3 от ЗВ, а вписването в регистрите се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 ЗВ, според чл.118г, ал.4 от ЗВ. Препращането с 41, ал.7 ПЗР на ЗИДЗООС и чл.118г, ал. 4 вр. с ал.3 от ЗВ, е към Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата), в която подробно е регламентиран реда за подаване на заявлението/уведомлението, както и неговото съдържание. В чл. 117 от цитираната Наредба е предвидено, че гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец или за наличието на изграден кладенец, а в чл. 119, ал. 1 от Наредбата са предвидени данните, които следва да съдържа уведомлението/заявлението за регистриране на съоръжението.

От анализа на посочените разпоредби, е видно, че за процесното водовземното съоръжение, представляващо кладенец, е предвиден регистрационен режим, но доколкото за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3 ЗВ, съществуват нормативно установени изисквания, то тяхното наличие следва да се проверява от административния орган, сезиран по надлежния ред, поради което неправилно касаторът отрича правомощието на директора на БДДР да откаже вписване в регистъра на заявеното съоръжение, считайки оспорения акт за нищожен. Доводите в горния смисъл са неоснователни. Вписването в регистъра на кладенците като съоръжения за задоволяване на собствени потребности на гражданите се извършва при облекчена процедура, но не по всяко подадено заявление се дължи вписване, а е допустимо постановяване на отказ, както в случая по делото. Установени са нормативни изисквания, които се проверяват от органа, на който е възложено воденето на регистъра на съоръженията за задоволяване на собствени потребности, и в зависимост от резултата от проверката, същият разпорежда вписването или постановява отказ за вписване на съоръжението в съответния регистър.

Органът е длъжен да обезпечи достоверността и пълнотата на данните, които се вписват в регистъра и в съответствие с горното си задължение, в случая ответникът е преценил фактите, съдържащи се в констативния протокол № 2-ГЖ-29 от проверката на място, извършена от длъжностни лица от структурата на БДДР на 23.09.2022г., мотивирайки по този начин оспорения акт. Изложени са фактически и правни основания за постановения отказ, с което е изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Доводите на касатора са липса на мотиви са неоснователни. Визираният констативен протокол е с характеристиките на официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена от жалбоподателя в производство пред административния съд. Разпитаните по делото свидетели потвърждават данните в протокола за това, че към момента на проверката кладенецът в имота е в процес на изграждане. Тезата на касатора, че наличната на място сондажна техника се ползва само за измерване дълбочината на съществуващия кладенец е недоказана. Приложеният договор за услуга и протокол за измерване, не са с достоверна дата и очевидно са съставени за нуждите на съдебното оспорване на отказа на органа. Същите са в противоречие с първоначалната позиция на жалбоподателя за приемане на предписанието за ликвидация на съоръжението, предвид подаденото искане за удължаване на срока за изпълнението му.

Съвкупният анализ на събраните писмени и гласни доказателства е обосновал извода на органа и на административният съд, че процесният кладенец не е бил изграден към датата на подаденото заявление за вписването му в регистъра, поради което отказът, обективиран в оспореното писмо е законосъобразен. Приложимата разпоредба на 41, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС е ясна, а категоричният и логичен извод от въведените с нея изисквания е, че кладенецът, чието вписване се иска трябва да е съществуващ /да е изграден/ към момента на подаване на заявлението. Горното изискване не е налице, поради което процесното съоръжение не подлежи на вписване в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 от ЗВ и отказът на органа е законосъобразен.

От друга страна, с оглед разпоредбата на чл.118г, ал.6 от ЗВ, според която водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират, законосъобразно е и предписанието на органа за ликвидиране на съоръжението, обективирано в обжалваното писмо.

С оглед на изложеното, като е достигнал до извод, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил предявената срещу него жалба, съдът е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода по делото, касаторът няма право на разноски, а в полза на ответника по касация съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правата помощ, платими от жалбоподателя.

Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5885 от 09.10.2023 г., постановено по административно дело № 10199/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Б. М. с [ЕГН], от гр. София, [улица], да заплати на Басейнова дирекция Дунавски район-гр. Плевен, разноски по делото в размер на 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА