6

№ 439

София, 31.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц.

М. Х.

разгледа докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3259/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. С., подадена чрез адвокат М. С., срещу решение № 28 от 22.02.2023 г. по гр. дело № 500/2022 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 121/03.05.2022 г. по гр. дело № 347/2020 г. на Смолянския окръжен съд за признаване за установено, че А. Х. З., извършил припознаване на детето Д. А. З., не е негов биологичен баща; признато е за установено, че детето Д. А. З. е заченато и произхожда от В. Х. Д. и той е негов биологичен баща.

Въззивният съд е приел, че В. Х. Д. и Е. Т. С. са се запознали в началото на 2016 г. в САЩ. Тя работела в Ч., той – в К.. Отношенията им се задълбочили и през месец октомври 2016 г. С. забременяла. На 22.06.2017 г. се родило детето Д.. В. не припознал детето при раждането, защото към този момент бил в брак с друга жена. Двамата родители живеели заедно, но отношенията им се влошили и през м. септември 2019 год. Е., заедно с детето и майка си, се завърнала окончателно в България. В началото на 2020 г. В. подал в кметството на [община] заявление за припознаване на детето, но с декларация майката оспорила извършеното припознаване. Впоследствие В. разбрал, че детето е припознато от друг мъж – А. З.. Съдът е приел за установено, че В. е биологичният баща на детето Д., като се е обосновал с установените по делото обстоятелствата, а именно че в периода на зачеване припозналият детето З. въобще не бил на територията на САЩ, в този период майката е имала интимна връзка именно с Д., той е присъствал на раждането на детето и на първите му два рождени дни, в американското кръщелно свидетелство е вписан като баща на детето, майката последователно е демонстрирала поведение и настоявала детето да бъде припознато именно от него като баща, като съдът е съобразил и обстоятелството, че неколкократно по настоящото дело майката е възпрепятствала предоставянето на биологичен материал от детето за извършване на ДНК и кръвно-групова експертиза. По отношение на родителските качества съдът е приел, като е изслушал съответните експертизи и е взел предвид предоставените доклади от ДСП, че и двамата родители имат добри родителски качества, макар да се наблюдават известни дефицити – при Д. това, че е отказал да припознае детето при неговото раждане, а при С. – това, че е прекъснала връзката на детето с бащата, както и това, че за детето биологичният му баща е “лошият“. Съдът е стигнал до извод, че макар детето да се отглежда понастоящем в добра семейна среда, да има семеен уют и спокойствие, то трябва да има връзка със своя биологичен баща, за когото е установено, че притежава качества като грижовност, спокойствие, отдаденост и би допринесъл за изграждането на детето като добър член на обществото. Прието е, че негативният емоционален заряд в отношенията между двамата родители не трябва да къса връзката на детето с биологичния му баща, а трябва да бъде преодолян именно в интерес на детето и неговото развитие.

Ответникът по касационната жалба В. Х. Д. оспорва същата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство.

Отговор на касационната жалба е подаден и от детето Д. А. З., чрез особения представител адвокат Б. П.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК, :

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение съдът да даде ход на делото в отсъствието на една от страните в процеса при наличие на основателни причини за отсъствието на страните?

2. Допустимо ли е да бъдат кредитирани свидетелски показания, в случай, в който едната от страните в процеса е била изцяло лишена от възможността да участва в съдебното заседание, в което са събрани гласните показания?

3. Допустимо ли е да бъде оспорен съществуващ произход и да бъде установен нов произход, когато това не е в интерес на детето?

4. Съвместим ли е с чл. 8 от Конвенцията на ООН за правата на детето и с принципа за защита интереса на детето, подход, при който се променя установен произход при наличие на трайна връзка и отношения между детето и родителя, чиито произход е бил установен до постановяване на съдебното решение?

5. Съвместим ли е с чл. 8 от Конвенцията на ООН за правата на детето и с принципа за защита интереса на детето, подход, при който се променя установен произход позовавайки се само и единствено на косвени показания, каквито са свидетелските показания? Съвместим ли е този подход с принципа на категоричност при установяване на произход?

Цитирани са решения на ВКС и ЕСПЧ, с които се твърди, че е налице противоречие.

Настоящият състав на IV г. о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 28 от 22.02.2023 г. по гр. дело № 500/2022 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част поради следните съображения:

Първите два въпроса са неотносими. Касаторът е упълномощил адвокат много преди първото открито съдебно заседание. В случая не е установено нарушено право на защита. Не е имало налице внезапно и непреодолимо препятствие, доколкото призовката за първото заседание е връчена на 30.11.2021 г., заседанието е насрочено за 15.12.2021 г., а за ангажираността си по друго дело адвокатът на касатора е знаел още 24.11.2021 г. Наред с това, производството по настоящото дело е такова, в което страната няма преклузия за събиране на доказателства, предвид че делото разглежда въпроси за оспорване на припознаване, установяване на произход и предоставяне на упражняването на родителски права и определяне на режим на лични контакти, в което съдът има и служебно правомощие да следи за интереса на детето. Дори да се приеме, че е имало нарушение на процесуаланите и права, страната е имала възможност да направи нови доказателствени искания, които в случая, с оглед предмета на делото, не се преклудират след първото открито съдебно заседание. Според практиката на ВКС /решение № 537 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. дело № 214/2012г. на IV ГО на ВКС, решение № 211 по гр. дело № 995/2010г. на IV ГО на ВКС и др./ в съдебни производствата, отнасящи се до правата на дете, съдът не е обвързан от исканията на страните, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Следователно, съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, когато са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства.

Третият въпрос се основава твърдението на касатора за налагащия се извод, че установяването на произхода от биологичния баща в случая не е в интерес на детето. От доказателствата по делото е установено друго – въззивният съд подробно е аргументирал, че детето трябва да общува с биологичния си баща, като това ще допринесе за изграждането му като личност. Този извод на съда не е произволен, а се основава на събрания доказателствен материал, подробно анализиран поотделно и в съвкупност, което е изцяло в съответствие със задължението на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 ГПК. В понятието „интерес на детето“ се включва необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици, подготовка за справяне с житейските задачи, материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др., като решаващо значение за интересите на детето имат не отделните обстоятелства, а цялата съвкупност от интереси и съвкупността от обстоятелствата на конкретно разглеждания случай - в този смисъл и решение № 67/6.03.2015г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 4648/2014 г. С разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 66 СК /ДВ, бр. 103/4.12.2020г./ се предостави право на всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск да оспори припознаването в едногодишен срок от узнаване на припознаването, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход, като същевременно изр. 3 на разпоредбата задължава съда при разрешаването на спора да вземе предвид интересите на детето.

Четвърти и пети въпрос са поставени като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се установява поставените въпроси да имат вложеното от касатора в тях значение. При съобразяване интереса на детето/ определение № 292/28.06.2019г. по ч. гр. д. № 1634/2019г. и определение № 4/06.01.2020г. по ч. гр. д. № 4764/2018 г. и двете на ІІІ ГО на ВКС/ съдът в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси следва да съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл. 3 от КПД, в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ, очертавайки приложното поле на чл. 8 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, при задължението на държавите да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с детето. Съгласно чл. 14 от КРБ децата са под закрилата на държавата и обществото и следва да се осигури най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3, във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт), което през призмата на чл. 8, ал. 1 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС налага съдът да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение, дали се постига нужният баланс между различните интереси на заинтересуваните страни-майката, детето навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето претендиращо да е биологичен баща. В този смисъл е и определение № 484 от 17.12.2020г. по ч. гр. Д. № 1941/2020г. на ІV ГО на ВКС, в което е посочено също, че при предявен иск от лицето, претендиращо да е биологичен баща съдът е длъжен да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане, като изхожда преди всичко от положението на детето с оглед неговия висш интерес, по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Четвъртият въпрос е поставен общо и абстрактно, като на него може да се даде отговор единствено като се изследват фактите и обстоятелствата по всеки конкретен случай, а не като се формулира един общовалиден отговор. В случая съдът е съобразил множество факти и обстоятелства, подложил е на задълбочен анализ доказателствата по делото и достигнал до крайните правни изводи, които, с оглед извършената от съда процесуална дейност, са обосновани и аргументирани. По отношение на петия въпрос следва да се посочат две неща – на първо място, няма пречка дадено обстоятелство да бъде установявано с косвени доказателства, стига те в своята връзка и съвкупност да водят до извод за осъществяване на това обстоятелство; на второ място – в случая пряко доказателство по делото, каквото би било заключение по назначена ДНК експертиза, не е налично не поради пропуск на съда или негова небрежност, а поради съзнателни действия на касатора, който е възпрепятствал многократно възможността за изготвяне на експертно заключение като не е предоставил ДНК проби на детето за целта на експертизата.

С оглед изхода на спора и във връзка с своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г., Е. Т. С. следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. Д. сумата от 2200 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. По сметка на ВКС Е. Т. С. трябва да бъде осъдена да заплати 600 лв. - възнаграждение за особения представител адвокат Б. П. на детето Д. А. З..

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 22.02.2023 г. по гр. дело № 500/2022 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. Т. С., със съдебен адрес - [населено място], да заплати на В. Х. Д., със съдебен адрес – [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2200 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. Т. С., със съдебен адрес - [населено място], да заплати по сметка на ВКС 600 лв. - възнаграждение за особения представител адвокат Б. П. на детето Д. А. З..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.