О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2090

София, 26.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3272 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К. против решение № 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. с което е потвърдено решение № 507/21.10.2022 г. по гр. д. № 2570/2021 г. на Районен съд – Казанлък. С последното е осъдена общината да плати на М. Ц. О., ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000 лева, частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените на 25.05.2021 г., при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени декоративни храсти, находящи се в гр. Казанлък, на тротоара на булевард „23-ти пехотен Шипченски полк“ № 3, следните травматични увреждания: липса на горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. кръвонасядане по горната устна на устата. разкъсноконтузни рани по горната устна на устата. кръвонасядане на двата горни крайника. оток и кръвонасядане на лявото коляно. Сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 и чл. 51, ал.2 ЗЗД и за необоснованост на изводите за противоправно поведение на общината и за липса на съпричиняване от ответника. Твърди се и неравнопоставеност на страните при формиране на правните изводи. Оспорва се и присъденият размер, тъй като съдът е приел, че обезщетението следва да е в размер над претендирания по частичния иск, като е присъдил максималния размер на претендираната част

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.4 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулираният въпрос по първото основание е: Когато една вещ поради своя характер и предназначение е общодостъпна и има обичайно /общо възприето/ или законово определено предназначение, следва ли собственикът й или лицето, което я стопанисва и управлява да я обозначава и обезопасява по подходящ начин за всички останали възможни начини на потребяването й, чрез които може да се стигне до физически или друг вид травматизъм? Твърди се очевидна неправилност на следните изводи: че е правомерно да се преминава от уличното платно до тротоара през отделящия ги пояс от храсти, където има земна почва, растения и напоителна система, че веднага след унищожаването на растение от този пояс, независимо от сезона и вегитацията на растенията, общината трябва да засади ново растение или да премахне окрепителната или напоителната система за храстите, че преминаващ през такава просека гражданин не нарушава общоприетите правила и ако получи травматично увреждане при спъване в тази конструкция - няма съпричиняване за увреждането от него, че общината е трябвало, но не е посочила кои правни норми е нарушил ищеца, за да се приеме съпричиняване от него. Твърдението за неравнопоставеността на страните се свързва с това, че при обосноваване отговорността на общината, съдът е издирил и приложил всички норми в Закона за пътищата, ЗДвП, ЗУТ, които счита, че тя е нарушила, но не е подходил по този начин при отхвърляне възражението на общината за съпричиняване, въпреки изложеното в т.4 от отговора на исковата молба.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като твърденията в нея и изложението към нея са неверни. Основният довод е, че Общината не е осигурила безопасни условия, защото към момента на инцидента е определено место за паркиране, където е паркирал ищеца, от което няма безопасно място да стигне до тротоара – или трябва да върви по платното или трябва да мине през просеката, което той е направил. Счита, че не е налице нито една от хипотезите на очевидна неправилност. По същество счита решението правилно и съобразено с това, че общината е нарушила чл. 30, ал.4 от Закона за пътищата и чл. 11 от Закона за общинската собственост към момента на инцидента.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е прието за установено следното:

На 25.05.2021 г. ищецът е паркирал управлявано от него МПС, на определеното за това място в гр. Казанлък, на бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“, за да ползва банкоматно устройство, намиращо се пред банка ЦКБ. Преминал е през проход, образуван в пояса от нискостеблени храсти, който разделя платното за движение на МПС и частта от тротоара, застлана с базалтови плочки, но се спъва в тел, с която са били оградени храстите, и пада. При падането са избити горни зъби – резци. Получава кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб; кръвонасядане по горната устна на устата; разкъсно-контузни рани по горната устна на устата; кръвонасядане на двата горни крайника; оток и кръвонасядане на лявото коляно. СМЕ е установила, че тези травматични увреждания са характерни за сблъсък с твърд тъп предмет, т. е са настъпили при падането след спъване в металната тел. От заключението на д-р Ц. Н. - стоматолог се установява, че в следствие на падането е наранена устната лигавица, избити са му 11 и 21 зъб, а други три на горната челюст са необратимо разклатени до невъзможност да изпълняват функциите си, поради което са извадени. Всичко това е довело да болка и страдание и нарушаване на основните функции – отхапване, дъвчене, говор и естетика. Изготвени са и са му поставени нови протези. От показанията на св.Г. К. Г., която живее с ищеца във фактическо съжителство, се установява механизмът на настъпване на инцидента и състоянието му след това - дълго време се чувствал зле, отпаднал, чувствал дискомфорт заради раните на коленете и лактите. Процедура по възстановяването му траела 3-4 месеца докато поставят зъбни протези и започне да се храни спокойно и нормално.

От основното и допълнително заключение на СТЕ се установява, че към датата на настъпването на инцидента, в участъка, в който е настъпил, е било разрешено платено паркиране на МПС в северната част на пътното платно на бул.„23-ти пехотен Шипченски полк“. Достъп от пътното платно към северния тротоар, където се намира банкомата, към който се е насочил ищеца, е можело да се осъществи през пешеходната пътека, разположена на около 75 м източно от сградата на ЦКБ, и през обособен вход/изток към дворно място зад сградата на ЦКБ, разположен на около 12 м от сградата. На 4,30 м източно от банката, в пояса от нискостеблени храсти има просека с широчина около половин метър, през която е преминал ищеца, където след спъване в тел ниско долу, е паднал.

РС е приел, че иска е доказан по основание и размер, уважил го е в претендирания размер 15 000 лв., като не е приел съпричиняване, каквото е твърдяла ответната община в т.4 от отговора на исковата молба в размер на 99%.

Въззивната инстанция е изходила от това, че общинските пътища са публична общинска собственост, както и всички елементи на пътя, съгл. чл. 8, ал.3 и ал.5 от Закона за пътищата и принадлежностите им, каквито са и крайпътните насаждения, съгл. пар.1, т.4 ЗП, а улиците са приравнени на пътища, съгл. пар.6, т.1 от ДР от ЗДвП. Приел е, че общината, като собственик не е изпълнила задълженията си по чл. 31 ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП да поддържа пътищата в изправност, както и да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно, непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година. Съдът е приел, че ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди от това бездействие, общината носи отговорност. От факта, че в растителения пояс, разделящ пътното платно от тротоара с базалтови плочки, са били обособени просеки, използвани от пешеходците, вкл. и от водачите на МПС, които са можели да паркират на определените за това места до храстите, е прието, че О. К. не е подържала пояса от нискостеблени декоративни храсти, които са елемент на пътя, съгласно пар.1, т.4 ЗП. Съдът е приел, че общината е следвало да констатира наличието на тези просеки и да обезопаси преминаването през тях чрез премахване на телта, която ги обгражда или да възстанови храстовия пояс, като запълни направените просеки, което тя не е сторила. Задължението на общината за поддържане на уличното озеленяване, каквото представлява растителния пояс между пътното платно и тротоара е изведено и от нормата на чл. 61, ал.4, във вр. с ал.2 ЗУТ.

Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, защото ответникът не е конкретизирал кои правила не е спазил ищеца. Това, че ищецът не е платил за паркирането е прието, че не е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Съдът е приел, че не е налице съпричиняване и поради това, че ищецът е пресякъл храстите вместо да върви по платното за движение на МПС, за да достигне до пешеходната пътека, отстояща на 75 метра или на подхода към двора на банката, който отстои на 12 м., защото просеката не е направена от ищеца, а е съществувала на място, което означава, че през нея се преминавали и други хора. Съдът е посочил, че преминаването през нея е ставало по необходимост, поради невъзможността паркирал водач или пътник да достигне до тротоара безопасно. Ако не премине през просеката е трябвало да се движи по платното за движение на МСП в нарушение на ППЗДвП, независимо колко е широко то. Съдът е формирал извод, че ищецът не е бил длъжен да очаква, че на това място ще има опъната тел, след като е било очевидно и недвусмислено, че през тази просека е било преминавано многократно. Затова е прието, че дори преминаването през просеката да се приеме за неправилно, то не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като е било очевидно, че просеката е била направена за подобно използване.

Относно размера на обезщетението, съдът е приел, че уврежданията на ищеца са едни от най-тежките – загубата на зъб не се възстановява. Разклащането на страничните зъби също не може да се лекува, поради което те, поради това, че не са могли да изпълняват функциите си по предназначение – дъвкателна, говорна, отхапване и естетична, също са били отстранени. Настъпилите травми са причинили болка и неудобство, защото е било затруднено храненето, говора и естетиката. Единственото възможно лечение е изработването на две протези, с които основните функции по отхапване, дъвчене, говор и естетика са възстановени но не напълно, т. е. увреждането има траен и постоянен характер. Преценено е, че е бил нарушен нормалният ритъм на ежедневие на ищеца и качеството му на живот в негативен план и ще остане такова до края на живота му. Отчетени са както преживените болки и страдания непосредствено при инцидента с оглед на получената травма, така и болките и страданията по време на лечението и възстановяването на ищеца, това, че време на лечението, ищецът не е можел да се храни по обичайния за него начин, с твърди храни. Наложело се е да приема течна или пасирана храна. Случилото се му е повлияло негативно и върху психическото му състояние, изпитвал уплаха и стрес при падането, и негативните емоции във всеки един момент при спомена за случилото, както и негативните емоции при провеждане на самото лечение. При съобразяване на непосредствените болки и страдания в процеса на лечението, продължителността му, това как е повлиял инцидента на ищеца и това, че продължава да търпи последиците – невъзможността за пълно възстановяване на дъвкателна, говорна, функцията за отхапване и естетична, тъй като протезите не могат напълно да възстановят тези функции, съдът е определил обезщетение в размер на 20 000 лв., като е присъдил пълния размер на претендираната част - 15 000 лева, ведно със законната лихва от инцидента, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Първия въпрос не обуславя допускане до касационно обжалване. Искът е квалифициран по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50, т. е. вредите са настъпили не от специфични свойства на веща /телта, която огражда ниската храстовидна растителност/, а от неизпълнение на задълженията на общината като собственик и като орган на местна власт по чл. 31 ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП да поддържа пътищата, включително и принадлежностите им в изправност, както и да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно, непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година. Безспорно телът е можело да бъде заменен с друг, достатъчно видим, безопасен и естетически приемлив материал. Затова съдът приема, че първият поставен въпрос не определя изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване.

Наведеното основание „очевидна неправилност“ се свързва с нелогичност на следните изводи: че е правомерно да се преминава от уличното платно до тротоара през отделящия ги пояс от храсти, където има земна почва, растения и напоителна система, че преминаващ през такава просека гражданин не нарушава общоприетите правила и ако получи травматично увреждане при спъване в тази конструкция - няма съпричиняване за увреждането, което е получил.

Настоящата инстанция, като съобразява цитираните правни изводи за липса на съпричиняване в мотивите на въззивното решение и посочената от общината Наредба № 2 за опазване на околната среда и озеленените площи и дълготрайната дървесна и храстова растителност на територията на О. К. /публикувана на сайта на общината/ и конкретно императивната норма на чл. 36, т.2 и 4 от нея, намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. по касационна жалба, подадена от О. К.

Указва на О. К. да внесе държавна такса за разглеждане на касационнота жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 300 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва да за насрочване, след което да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: