Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. Р. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 85/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К. чрез адв. Ж. Б., срещу Решение № 1208 от 29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 752 по описа на Административен съд - Бургас (АС – Бургас) за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на О. К. против Заповед № РД-09-45 от 09.03.2020 г., издадена от областния управител на О. Б. с която е отказано приемането на дарение на два броя поземлени имоти: поземлен имот, находящ се в землището на село Трояново, с номер по КВС 000298, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 110,803 дка и поземлен имот, находящ се в землището на село Вратица, с номер по КВС 000087, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 19,731 дка. Наред с това, О. К. е осъдена да заплати на Областна администрация Бургас направените по делото разноски в размер на 100,00 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевират се доводи за неправилно и разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 от Закона за водите (ЗВ) – фактът, че е предложена за дарение само част от язовир не променя характера на имота и той продължава да бъде язовир. Поддържа се становище, че язовирите са общинска собственост на основание пар. 7, т. 2, предл. първо от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и общината придобива ex lege правото на собственост върху язовири, които преди това са били държавна собственост. Отделно от това, чл. 57, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) урежда единствено административни задължения като правни последици на вече извършено придобиване на собственост от общината. Обръща се внимание, че наличието или липсата на акт за общинска собственост не определя дали имотът е общински и няма правопораждащи правни последици. В допълнение се прави довод, че съдът неправилно е приел липсата на допуснато нарушение предвид неспазването на едномесечния срок по чл. 19б, ал. 1 ЗВ. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отмяната на оспорената заповед на областния управител и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се сторените в производството разноски.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът - Областен управител на О. Б. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АС - Бургас е образувано по жалба на О. К. срещу Заповед № РД-09-45 от 09.03.2020 г., издадена от областния управител на О. Б. с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 и 3 ЗВ е отказано приемането на дарение на два броя поземлени имоти: поземлен имот, находящ се в землището на с. Трояново, с номер по КВС 000298, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 110,803 дка, за който липсва акт за общинска собственост и поземлен имот, находящ се в землището на с. Вратица, с номер по КВС 000087, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 19,731 дка, за който липсва акт за общинска собственост.

В оспорената заповед като фактическо основание за отказа е посочено, че имотите не отговарят на определението за язовир, дадено по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и не са налице предпоставките по чл. 19б, ал. 5, т. 1 и 3 ЗВ – по начина си на трайно ползване представляват дерета и за тях липсва акт за общинска собственост .

От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Решение по т. 23 от Протокол № 39 от 26.07.2018 г. Общински съвет - Камено е дал съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на държавата по отношение на 18 язовира, в това число: по т. 7 язовир с номер на имота „Чанаджика 2, поземлен имот, находящ се в землището на с. Трояново, с номер по КВС 000298, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 110,803 дка и по т. 8 язовир „Чанаджика 4“, поземлен имот, находящ се в землището на с. Вратица, с номер по КВС 000087, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 19,731 дка.

Въз основа на взетото решение, със Заявление peг. индекс № 08-00-159 от 17.09.2018 г. по описа на Министерство на икономиката, кметът на О. К. е отправил мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовирите на държавата. Преписката е изпратена на областния управител на О. Б. за произнасяне. Била е назначена комисия, която да извърши предварителна проверка на постъпилите документи. Въз основа на констатациите от извършената проверка, областният управител на О. Б. е издал оспорената заповед, с която е отказано приемането на дарение на два броя поземлени имоти: поземлен имот, находящ се в землището на с. Трояново, с номер по КВС 000298, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 110,803 дка, за който липсва акт за общинска собственост и поземлен имот, находящ се в землището на с. Вратица, с номер по КВС 000087, с начин на трайно ползване „дере“ и с площ от 19,731 дка, за който липсва акт за общинска собственост.

Въз основа на писмо на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) съдът приел за установено по отношение на двата имота, че язовирната стена е скъсана през 2017 г., има изграден преливник и основният изпускател е разрушен при скъсването. Наред с това, двата имота не били индивидуализирани с имотни номера и площи поради допуснати технически грешки при заснемането и отразяването им в КВС. В допълнение, за тях не били съставени актове за общинска собственост и са с начин на трайно ползване „дере“.

При така установеното от фактическа страна, съдът приел жалбата за неоснователна. За да я отхвърли се обосновал, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19б, ал. 1 ЗВ - областен управител на съответната област, в предвидената мотивирана писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът съобразил чл. 19б, ал. 5 ЗВ и § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Приел, че в казуса категорично е доказана предпоставката за отказ по чл. 19б, ал. 5, т. 3 ЗВ – за двата обекта липсват съставени актове за общинска собственост. Изложил съображения, че от приобщените по делото доказателства не се установява правото на собственост така, както изисква законът, дори предвид отразяването в скиците, че собствеността е общинска (относно имот № 000298 – общинска частна). За законосъобразна съдът приел и преценката на областния управител, че двата имота не съставляват язовири по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Приел, че доколкото язовирът е определен като водностопанска система, то липсата на някой от посочените елементи препятства възможността даден обект да бъде определен като такъв. Тъй като двата имота са с трайно предназначение „дере“, според съда, не може да бъде обоснован извод за наличие на водностопанска система. Като съобразил данните, че язовирните стени са скъсани, а основните изпускатели разрушени, съдът приел, че липсват елементи на водностопанската система. В допълнение се позовал и на невъзможността да се направи обоснован извод относно идентичността на имотите, посочени в решението на Общинския съвет (където имотите са посочени като „Чанаджик 2“ и „Чанаджик 4“) и в списъка, представен от ДАМТН (в който липсват имотни номера и площи на двата язовира). В заключение съдът направил извод, че имотите, предмет на предложението за дарение, не могат да бъдат определени като язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ. По тези съображения жалбата на О. К. била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за неконстатирани от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвид непроизнасянето на административния орган в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗВ. Спазването на този срок не е сред тях. Касае се за инструктивен срок, изтичането на който няма за последица невъзможност за областния управител да се произнесе като приеме или откаже дарението.

По предписанието на чл. 19б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. Ето защо и доколкото цитираната разпоредба изисква наличието на съставен акт за общинска собственост за имотите предмет на дарението, който в казуса липсва по отношение и на двата имота поради неактуването им, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са изпълнени установените в закона изисквания за приемането му. Предвид изложеното, направените възражения в касационната жалба, свързани с действието на акта за общинска собственост се явяват неотносими към преценката за правилността на изводите на съда.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правната възможност по чл. 19а ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея, както е в казуса предвид установяванията, че двата имота са с трайно предназначение „дере“, язовирните им стени са скъсани, а основните изпускатели разрушени. В този смисъл правилно е преценено, че предмет на предложението за дарение не е язовир, тъй като не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея.

По гореизложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора на О. К. следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация на О. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1208 от 29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 752 по описа на Административен съд - Бургас за 2020 г.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на Областна администрация на О. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв. за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Таня Куцарова

/п/ Румяна Лилова