№ 2515

гр. София, 14.09.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета, като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 3320/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.255 от ГПК.

Образувано е по молба на Н. А. Н. за определяне на срок на Варненския апелативен съд да се произнесе по искането му за събиране на доказателства. Твърди се, че въпреки изрично заявеното във въззивната жалба искане за назначаване на вещо лице, съдът не се е произнесъл.

В становището по чл.255, ал.2 от ГПК, обективирано в разпореждане №667/27.07.2023г. е посочено, че съдията-докладчик е в годишен отпуск, както и че с определение от 21.07.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Н. А. Н. е сезирал АС-Варна с въззивна жалба с вх.№ 16306/29.06.2023г. против решение № 791/28.06.2023г. по гр. д. № 2431/2022г. на Варненския окръжен съд. Във въззивната жалба е направено искане да бъде назначено вещо лице. С определение № 402/21.07.2023г. съставът на АС-Варна се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба, посочил е, че доказателствени искания не са направени и че не се налага служебно събиране на доказателства. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г.

При така установените факти, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допуснато от въззивния съд забавяне, чрез определяне на срок за извършване на исканото процесуално действие.

Съставът на Варненския апелативен съд е извършил в предвидените процесуални срокове, всички необходими...