О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1533

София 29.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3328 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 140 от 18.04.2023г. по в. гр. д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 231 от 15.06.2022г по т. д.№ 593/2020г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД е осъдено да му заплати сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 6.01.2020г., около 21.30ч., в [населено място], [община], причинено виновно от водача на л. а. “Мерцедес“,модел С 320, с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 18.02.2020г. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен, като е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

В изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните три въпроса,: 1. За субсидиарният характер на отговорността по чл.50 ЗЗД и по-специално – за вида на отговорността, която следва да се понесе при наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл.477 КЗ и чл.493 КЗ и наличие на причинно следствена връзка между осъществено виновно и противоправно поведение на водач на автомобил, който автомобил се е ударил последователно в крайпътно дърво, уличен стълб и ограда на двор, преустановил е движението си странично на дясната страна, подпрян на крайпътна ограда и след изваждане на пътниците е причинил вреди на един от тях, падайки на земята и притискайки пострадалия?, 2. Пред вид нормативно установеното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите, съобразно Директива 2009/103/ЕО, следва ли да се считат за изгубили сила постановките на ППВС №17/1963г.? и 3. Изискват ли нормите на чл.477 и сл. КЗ вредите да са настъпили само в момента на настъпване на пътно транспортното произшествие?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, представлявано от изпълнителните директори И. и М., чрез процесуалния представител юрисконсулт С., с който се оспорва както допустимостта на жалбата, така и нейната основателност. Изложени са доводи и по съществото на спора. Претендира направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Решаващите мотиви на въззивният съд за да отхвърли иска са, че в исковата молба, сезираща съда, ищецът не е твърдял вредите да са причинени от вещ /в случая от автомобила, за който е налице сключена застраховка с ответното дружество/, а е претендирал обезщетение за вреди, резултат от пътен инцидент, причинен от противоправно и виновно поведение на водача на същия автомобил. Въззивният съд е посочил, че с оглед диспозитивното начало в процеса, определящ за случая е отговора дали установените в хода на производството вреди са именно резултат от противоправно и виновно поведение на водача Г. М.. На този въпрос е даден отрицателен отговор със следните мотиви: Съгласно т.30 §6 от ДР на ЗДП „пътнотранспортно произшествие“ е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. В случая е установено, че произшествието е настъпило след като – при навлизане в завой, автомобилът е напуснал платното за движение от дясно, ударил се е в дърво и в стълб с предната част и се е стационирал с дясната си страна към земята, а със задната допрян до стената. Скоростта на движение на автомобила преди удара била 86 км./ч. при необходима за да се предотврати произшествието от 51 км./ч. Ищецът е бил изкаран от автомобила и поставен на земята. Всичките му наранявания са в причинени от същия автомобил, но след като той се е преобърнал и е застанал на четирите си колела /т. е. след произшествието/. При теза факти изводът на въззивният съд е, че травмите на пострадалото лице не са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на водача на МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване по третия поставен въпрос, доколкото той е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с нормата на чл.493 КЗ, съгласно която „застрахователят по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой“. Съгласно установената практика /вж. напр. решение по гр. д.№ 1135/2023г. на ІІІ г. о./ - по прекия иск по чл. 432 КЗ застрахователят по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите дължи да репарира онези разходи на увреденото лице, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото противоправно деяние. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, което не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже от ищеца. Той следва да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не би настъпил /вж. решение по гр. д.№ 1144/2017г. на ІІІ г. о./

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с определение № 1759 от 5.11.2020г. по т. д.№ 593/2020г. на ОС Пловдив.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 18.04.2023г. по в. гр. д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.