О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2295
София, 13.05.2024 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело № 3347 /2023 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Политическа партия „Възраждане“, регистрирана по ф. д. № 720/2014г. на СГС против решение № 136 от 06.02.2023 г. по гр. д.№ 843/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е отменено частично решение № 260363 от 28.01.2022г. по гр. д. № 14693/2019г. на Софийски градски съд и вместо това касаторът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Т. В. Ч., ЕГН [ЕГН] сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикации от 12.10.2019г. в сайтовете https://frognews.bg/, https://news.bg/, https://epicenter.bg/ и https://www.actualno.com/, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното плащане. В частта до пълния предявен размер, искът е отхвърлен, ищецът не е обжалвал решението в тази отхвърлителна част и то е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди недопустимост на решението, защото предявеният иск е квалифициран неправилно като деликт, въпреки наличието на договорни отношения и защото съдът е обсъждал цялата статия, а не отделни изрази в нея, които са цитирани в исковата молба. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗЗД, защото би следвало да отговаря журналиста, който е автор на статията или собственика на сайта, който я е публикувал, тъй като той определя характера на статията, а ПП “Възраждане“ няма качеството на възложител на работата на журналиста, преговарял е с юридическите лица, които стопанисват четирите сайта и има договорни отношения с тях, което изключва извъндоговорната отговорност на партията по чл. 49 ЗЗД. Наличието на договорен интерес за ПП“Възраждане“ от склучване на договор с юридическите лица, публикували на сайта си статията не е елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. Счита, че изложеното в статията са оценъчни съждения, за които не носи отговорност. Твърди съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК и ал.1, т.1, и т.2 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу.
Ответникът по касация Т. В. Ч. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като статията е била изпратена по електронна поща на електронните сайтове за публикуване и е публикувана в изпълнение на договор с касатора или като платен материал, т. е. не съставлява журналистически материал, изготвен по възлагане от стопанисващото сайта дружество. Посочва се, че от статията политически интерес е имал ответника по иска, сега касатор. Затова се оспорва допускането до касационно обжалване по поставените въпроси, като неотносими към установените факти по конкретния спор.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
На 12.10 2019 г. са публикувани пет статии със сходни заглавия и идентично съдържание сайтовете https://offnews.bg/, https://frognews.bg/, https://news.bg/, https://epicenter.bg/ и https://www.actualno.com/. На сайта www.actualno.com на фона на огромна снимка на ищеца в едър план е публикувана статия със заглавие „Възраждане: Обитава ли зам-кметът на София Т. Ч. незаконна къща и с какви средства я е построил?“ В статията се твърди, че новопостроена къща, намираща се в[жк], [улица], в затворен и охраняван комплекс е негова собственост, изградена е със средства с неизяснен произход и не е декларирана пред Столична община. В статията пише, чу „от „Възраждане“ твърдят, че къщата е обитавана от зам.-кмета и семейството му, „които изглежда въобще не се притесняват, че това рязко замогване на един макар и високопоставен, но общински чиновник е най малкото съмнително и повдигащо доста въпроси“. Зададени са въпроси: „как се случва това, законно ли е!? В конкретния случай, ние имаме следните няколко въпроса. Първо, с какви средства е построена тази къща? При нас има експерти по въпроса и те са категорични, че въпросната постройка, в този квартал и с всички разходи по нея, не може да бъде построена за по-малко от 600-700 хиляди лева. Как един общински чиновник, със заплата малко над 2000 лева, успява да спести за такъв грандиозен строеж? Второ, тази постройка законна ли е изобщо? Питаме, защото същата въобще не фигурира в кадастралния план на София, което означава, че не е декларирана и пред Столична община, тоест обитателите й не плащат данъци. Допустимо ли е, един зам.-кмет да живее в незаконна къща, досущ като циганите във Факултето и Баталова воденица и след това да изисква спазването на законите и общинските регламенти? Трето, защо е така охраняван този комплекс, от какво се крие Т. Ч.? Знаете ли например, че само камерите, с които е опасано това място, са за около 50-60 хиляди лева? Говорим за последно поколение охранителни средства, засичащи движение в диаметър 150 метра, с топлинно насочване и регистриращи образи в инфрачервения спектър. Всичко това е безкрайно съмнително и по наше мнение, там трябва да влязат не само данъчните, но и полиция, защото хора от квартала се съмняват, че във въпросната къща може би се извършват и определени незаконни действия, свързани с културно историческото ни наследство и иманярската мафия.. Към датата на завеждане на исковата молба тази статия е прочетена от над 6200 души. Идентични статии от същата дата е публикувани и на сайта http://epicenter.bg/ под заглавие „Възраждане: Обитава ли зам-кметът на София Т. Ч. незаконна къща и с какви пари я е построил“. Eлектронният брояч на статията установявал, че към датата на завеждане на исковата молба тя е прочетена от над 7200 души. На сайта https://news.bg/ e публикувана статия под заглавие „Възраждане: Обитава ли зам-кметът на София Т. Ч. незаконна къща и с какви средства я е построил?“. Към датата на подаване на исковата молба тя е прочетена от над 5400 души. На статията в този сайт е поставен надпис „Платена публикация“, а на снимките на къщата са поставени надписи „Източник: ПП Възраждане“. На сайта https://frognews.bg/, статията е публикувана като „платена публикация“ със заглавие: „Обитава ли зам-кмета на София Т. Ч. незаконна къща и с какви средства я е построил?“, която, според електронния брояч към датата на завеждане на исковата молба, е прочетена от над 3500 души. На сайта https://offnews.bg/ била публикувана статията е публикувана под заглавие „ПП Възраждане обвини зам.-кмет за незаконна къща, Ч. отговори: Болни фантазии, ще ги съдя“ („ще се наложи да им потърся съдебна отговорност“ – в текста на статията). Под публикувана снимка на къщата имало надпис „Снимка ПП Възраждане“. Към датата на подаване на исковата молба статията е прочетена от близо 4300 души, като за разлика от другите статии, тук е публикувано и опровержение от Ч., с което отрича клеветническите твърдения.
По делото е установено, че статията е публикувана или в изпълнение на договор или като платен материал. С договор за медийно отразяване на избори за местна власт – октомври 2019г., сключен на 30.09.2019г. между ПП“Възраждане“, в качеството на възложител, и „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, в качеството на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да извършва публикации на информации, съобщения, интервюта, репортажи, снимки и видеоклипове в интернет сайта Epicenter.bg, свързани с отразяване на предизборната кампания за избори за местна власт – октомври 2019г. за срок в рамките на кампанията от един месец 30.09.- 25.10.2019г., за отразяване на кампанията на двама кандидати за кмет – София и Варна, което включва до 15 дописки общо със снимки, видео, банери 200 000 в сайта Epicenter.bg. Съгласно чл. 3 от договора, възложителя предоставя на изпълнителя всички материали и снимки. „Офф медия“ АД е информирало съда, че дружеството и издаваният от него интернет сайт OFFNews.bg не са имали договор за платена медийна кампания с ПП“Възраждане“ за периода на предизборната кампания за местните избори през 2019г. Информацията за евентуалната къща на ищеца е достигнала до дружеството чрез мейл, пратен от ПП “Възраждане“ до редакционната поща offnews@offnews.bg. В писмото - отговор е уточнено, че в съответствие с добрите практики на журналистиката дружеството е потърсило засегната страна и е публикувало едновременно в една и съща дописка твърдението на ПП “Възраждане“ и опровержението на г-н Ч., като и двете тези са отразени в заглавието на материала и с приблизително еднакъв обем в текста на дописката. „У. М. Г. АД е представило договор от 25.09.2019г., сключен между ПП “Възраждане“, като възложител, и дружеството в качеството на изпълнител, с предмет, в който се включва и комуникационното и рекламно обслужване във връзка с провеждането на местни избори на 27.10.2019г. в РБългария срещу определена в договора цена – публикуване на прессъобщения и банерна реклама в онлайн медията news.bg. Съгласно чл. 3 от този договор, възложителя предоставя тестовете за пресъобщенията, а изпълнителя се задължава да публикува изпратените материали. Измежду платените публикации по предмета на договора, съобразно представеното извлечение, е такава от 12.10.2019г., наименована „Възраждане: Обитава ли зам-кметът на София Т. Ч. незаконна къща и с какви средства я е построил?“. „Уебграунд“ ЕООД е изпратило фактура от 30.04.2019г., издадена за 5 публикации и банер 50 000 импресии в actualno.com, както и фактура от 30.09.2019г., издадена по договор за информационно обслужване за Местни избори 2019г., с преводни нареждания от ПП “Възраждане“. От „Фрог нюз“ ЕООД са представени договор от 24.09.2019г., сключен с ПП “Възраждане“ като възложител и дружеството като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да публикува 12 броя ПР материали и да позиционира рекламен банер за една седмица/седем дни/ по време на кампанията за местни избори 2019г. за периода 26.09.2019г. – 25.10.2019г. на страниците на информационния сайт FROGNEWS.BG, срещу посочена цена, за която е издадена фактура. В отговора на дружеството е записано, че „посочената статия“ е изпратена на служебния имейл info@ frognews.bg. Уточнено е, че при направен прочит от редакторите на дружеството същата статия е свалена от страница на медия „Ф. Н. , тъй като не отговаря на вижданията и водената от медията политика.
От приетата СТЕ е установено, че на посочения в статията адрес не се намира къщата, показана в материала. Такава къща има на друг адрес, тя е построена със строителни книжа, издадени на други две физически лица, различни от ищеца. Построена е по одобрен проект, който предвижда да се състои от сутерен, два етажа и подпокривно пространство, със застроена площ 74,43 кв. м и РЗП – 227,67 кв. м., на първия етаж е разположена малка игрална зала до 8 човека, предвиден е кът за почивка с възможност за консумация на кафе и дребни закуски, както и кухненски бокс. На втория етаж са предвидени две тренировъчни зали, всяка от които за по 4 човека. На същия етаж е разположена и една хотелска стая за гости на клуба, с баня и тоалетна към нея, както и мокро помещение. В подпокривното пространство е предвиден кабинет за собственика/ мениджъра. В сутерена е разположен малък фитнес център за членовете на клуба, котелно и складово помещение. фитнес зала и клуб и жилища на горния етаж. Сградата е заснета в КК, но не е установено кога. В кадастралният регистър не е записан собственик. УПИ, в който е изградена сградата е отреден „за офиси, ателиета, жилища и спорт“ със заповед № РД 09-50-992/17.12.2014г., с което е обособена и улица – тупик до поземления имот.
За да прецени противоправността на поведението на ответника, въззивният съд е преценявал не отделни части от съдържанието на публикациите, които ищецът твърди, че са вредоносни, а съдържанието на цялата статия, общия контекст, в който са поставени изразите, посочени в исковата молба. Констатирал е, че акцента на статиите е посветен върху личността на ищеца в контекста на имотни придобивки и имущественото му състояние, че твърденията в публикациите са опровергани със заключението на СТЕ. Въпреки използваната техника на задаване на въпроси, в това число и поставяне на въпрос като заглавие на публикациите, съдът е приел, че съдържа и изявления за определени факти - че ищецът притежава и обитава къща, построена със средства с неустановен (в смисъл на незаконен) произход, недекларирана като собствено недвижимо имущество, за да не плаща за нея данък. Въпросите са свързани и с твърдения за извършени от ищеца незаконни действия, каквито в хода на производството не са доказани. Съдът е отчел, че правото на разпространяване на информация за публични личности, в това число политици, може да включва обсъждане на дейността и живота им, дори да надхвърля добрия тон, доколкото критиката срещу публичните личности, избрали да са такива, може да бъде в много по-широки граници като част от обществения дебат, но това не означава, че те могат свободно да бъдат подлагани на обиди и/или клевети. Прието е, че ищецът е оклеветен, че притежава къща, построена с незаконни средства, че в нея се извършват от ищеца – археолог по професия незаконни действия с културно-историческото ни наследство. Тъй като публикациите съдържат неверни факти, сочещи на извършване на противоречащи на закона и морала действия, не обслужва обществения интерес и не спомага за извършването на реален обществен контрол, е прието, че е без значение че оклеветяването е извършено по време на кампанията за местни избори 2019 г., защото с разпространяване на обсъжданите твърдения е нарушен балансът между правото свободно да се разпространява информация чрез различни средства и правото на лично достойнство и чест на личността на ищеца, по отношение на когото са направени злепоставящи го неверни твърдения и внушения за извършването на незаконна дейност.
За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че ответникът е възложител на публикуването на статията от петте сайта, тъй като материалът не е собствен на публикувалите го медии, а е бил предоставен от ответника, като и в петте статии е посочено, че се касае за твърдения на ПП „Възраждане“. Ответникът е сключил договори с търговските дружества – издатели на четири от сайтовете, в които е публикувана невярната информация. Той е възложил на тези издатели на сайтовете извършването на публикации, свързани с отразяване на предизборната кампания за местните избори през 2019г., т. е. възлагането е за позволена от закона дейност. В процесната публикация се сочи изрично, че източник на информацията, касаеща ищеца, е ПП „Възраждане“, предоставила и снимки на спорната къща. В две от публикациите – в news.bg и frognews.bg - е пояснено и, че публикацията е платена. Възлагането с договорите за медийно обслужване е в интерес именно на ответната партия като участник в политическия живот на страната за постигане на конкретни политически цели и по-конкретно в изборите през м.10.2019г. Затова е прието от въззивният съд, че е налице възлагане на работа по публикуване на процесната статия в посочените четири сайта, на издателите, с които ответникът е в договорни отношения, поради което той следва да понесе отговорността в случай на причинена вреда от публикациите. Искът не е насочен против издателите, поради което не е коментирана и евентуална тяхна отговорност, наред с тази на ответника. Поради това, че с издателя на offnews.bg, не е сключен договор с ответника, а е публикувана статията, получена от него, но с опровержение, не прието възлагане от ответника за публикуването й и за тази публикация не е ангажирана отговорността на ПП“Възраждане“.
При тези доказателства и при съобразяване със свидетелските показания за психическия дисконфорт, предизвикан от статиите на ищеца, съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на безвиновната отговорност на ответната политическа партия, като е без значение кой конкретно неин служител или член е изготвил изпратената от партията статия. Определено е обезщетение в размер на 2000 лв.
Наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се твърди по две групи въпроси. Първата група включва следните въпроси: Налице ли е материална легитимация на ответника по иск да отговаря за заплащане на обезщетение за твърдените вреди за сочения като единен деликт? Възможно ли е безвиновната деликтна отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, въпреки природата си на извъндоговорна такава да възникна, /макар неуговорена между страните/ единстево поради съществуването на договорно основание, което обвързва едно ЮЛ, имащо качеството възложител към друго ЮЛ, имащо качеството изпълнител в писмен договор за публикуване на статия и тази деликтна отговорност да е към трети увредени физически лица от публикации, написани и публикувани от служители на ЮЛ-изпълнител. Може ли в този случай отговорност към трето лице да носи възложителя по договора, а не изпълнителя - възложил на свой служител пряко извършването на работата, ако не е уговорена деликтната отговорност в договора?
Формулираните въпроси от тази група не кореспондират на съдържанието на договорите за възлагане и събраните доказателства, Уговорено е материала да се представи от ПП“Възраждане“ и това личи от съдържанието на публикациите. /виж чл.2 и чл.3 от договора на л. 167 и чл.3 от договора на л. 180/ При установеният предмет на възлагане по договор не е налице основание за изключване отговорността на ответника като възложител на работата по публикуване на материала, чието съдържание е засегнало честта и доброто име на ищеца.
Така по поставеният въпрос, съдът не констатира противоречие с посочената от касатора съдебна практика: Неотносимо към спора и събраните доказателства е приетото в т.10 от ПП-7-59 – не се касае за вреда от вещ и отговорност на собственика й. По т.3 от ПП-17-63 се разглежда въпроса кой отговаря за вредите, причинени от предприятие, което действа по възлагане от друго предприятие, но изведения извод е, че зависи според уговореното в договора кое от двете предприятия има задължението за организацията, служителите и контрола за извършване на възложената работа. Тъй като в случая е уговорено материалите да се изготвят и изпращат от възложителя, съдът е приел, че е негова отговорността, т. е. не е налице противоречие с това постановление. В т.3 от ПП-4-75 е направено разграничение между отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД, какъвто правен въпрос по настоящото дело е неотносим. В Решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д.№ 537/2010 г. на ІV гр. о. е направено разграничение между отговорността по чл. 50 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, като е посочено, че последната е налице, когато вредите са настъпили при използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила в случай на възлагане на работата на друго лице – отговорността в този случай се носи от лицето, проявило виновно поведение. Виновното, противоправно поведение на ответника се изразява в това, че е изпратил за публикуване статия, съдържаща неверни и клеветнически твърдения и внушения за ищеца, които засягат честта и доброто му име. Затова не се констатира противоречие с тези решения. Същото се отнася и за приетото в Решение № 63 от 01.03.2016 г. по гр. д.№ 4885/2015 г. на ІV гр. о. и Решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр. д.№ 3052/2019 г. ІV гр. о, в които е разяснено, че „за отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, където е нормално да се изисква определена форма, като например сключването на трудов договор, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорността, ако са налице всички останали предпоставки на фактическия състав за деликтната отговорност“. В случай възлагането за публикуване от ответника е станало със сключването на писмените договори, а конкретните материали са изпратени от ответника и е без значение от кой конкретно негов изпълнител /член, служител или нает по граждански договор/ е изготвено съдържанието. Предпоставките на иска по чл. 49 ЗЗД са доказани, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните две решения. Именно поради съдържанието на поетите задължения по договорите, които ответника е сключил като възложител с издателите - притежатели на сайтове съдът е стигнал до извод, че възложител на работата по публикуване на конкретната статия на четирите сайта е ответника. Затова съдът не констатира противоречие с Решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр. д.№ 3992/2020 г. на ВКС,ІІІ гр. о.
Съдът не констатира и противоречие с Решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д.№ 907/2009 г. на ВКС, ІІІ гр. о. Съобразено е приетото в него, че свободата на печата и другите средства за масова информация и правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес не включва възможността за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Това, че с това решене е разгледана отговорността на издател касае спецификата на конкретния случай, която по настоящия спор е различна предвид сключените договори между ответника и притежателите на сайтовете, публикували статията, предоставена им от ПП“Възраждане“ по имейл.
Втората група въпроси, по които се твърди също основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е: Следва ли специалната безвиновна деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД в случаите, когато е свързана с няколко противоправни действия – публикуване на статия в различни сайтове, стопанисвани от различни ЮЛ да се обедини като един деликт и да се понесе не от прекия възложител, а от трето лице на основание договор между него и прекия възложител на работата по списване на публикацията? По този въпрос се твърди противоречие със същите съдебни актове. Статията е с еднакво съдържание, публикувана в различни сайтове в изпълнение на договорни задължения с ответника, поради което и отговорността се разглежда като един деликт. В решение № 710 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о. и др. се приема, че когато има причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Ищецът в този случай не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. Въззивното решение е съобразено с доказателствата по делото и с тази съдебна практика, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По въпроса „следва ли деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД да възникне за трето лице само въз основа на неговия договорен интерес от публикуване на статии, които са причинили вреди на ищеца, който договорен интерес е имплементиран в сключен договор за медийно отразяване“ се твърди основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конст. д.№ 1/1996 г. на Конституциония съд и цитираните по-горе решения. Общественият интерес, в чиято полза е установена свободата на словото и на средствата за масова информация е различен от договорния интерес на касатора, а разпространяването на твърдения, които не кореспондират на обективната действителност, освен че засяга основно право на засегнатата личност не е и в обществен интерес. Касаторът не сочи защо счита, че въззивното решение противоречи на цитираното решение на Конституциония съд, а и настоящият съдебен състав не констатира подобно противоречие. Относно баланса на интереси е налице и значителна непротиворечива съдебна практика, на която въззивното решение не проктиворечи. / Решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о. Решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д.№ 907/2009 г. на ВКС, ІІІ гр. о., Решение № 111/ 25.05.2017 г. по гр. д.№ 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о.
Поставен е и въпроса „нарушени ли са пределите на свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 ЕКЗПЧОС и може ли да се търси отговорност за писмено изразени въпроси с изказан негативен контекст и оценъчни съждения за конкретно лице, приравнени от съда като неистински твърдения за факти и обстоятелства“. По този въпрос се твърди противоречие с Определение № 173/08.02.2013 г. по гр. д.№ 845/2012 г. на ВКС, ІІІ гр. о. Това определение е постановено по чл. 288 ГПК. Същевременно съдебната практика приема, че „разпоредбата на чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите./Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о./ Относно разграничението между оценъчни съждения, които отразяват мнението на автора и твърденията за факти, е направено разграничение в Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. Съдът е съобразил тази съдебна практика и е изследвал истинността на фактите, които се твърдят в статията. Обезщетението не е присъдено за оценъчни съждения, каквито не представляват твърденията и внушенията в статията.
Посочено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК, защото съдът е преценявал целите статии, а не само изразите, посочени от ищеца. Това твърдение може да се отнесе към допустимостта на решението, т. е. до твърдение за нарушение на диспозитивното начало. То обаче не е нарушено, защото по предявен иск по чл. 49 ЗЗД за засягане на честта и достойнството на посочено в публикацията лице се преценяват не само изолирано изразите, а контекста, в който те са употребени в публикуваният материал. Това е изискване на съдебната практика - Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2019 г., IV г. о.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение, защото от мотивите му съдът на констатира противоречие с императивни правни норми или нарушение на основни принципи на ГПК, както и изводи, противоречащи на правилата на формалната логика.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 06.02.2023 г. по гр. д.№ 843/2022 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Политическа партия „Възраждане“, регистрирана по ф. д. № 720/2014г. на СГС.
О. П. партия „Възраждане“, регистрирана по ф. д. № 720/2014г. на СГС да плати на Т. В. Ч., ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: