5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1755

гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3352 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. С.-Д. и М. К. С., чрез пълномощник адв. В. В. М. от АК - П., против въззивно решение № 293/13.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2213/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261532/05.05.2022 г. по гр. д. № 3455/2020 г. на Софийски градски съд. С решението на Софийски градски съд е обявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за окончателен сключения на 14.02.2019 г. предварителен договор, с който Д. С. С., починал на 14.06.2019 г. се е задължил да прехвърли на П. П. С. собствеността върху самостоятелните обекти на правото на собственост находящи се в [населено място]: земя с идентификатор ....... /неточно посочена в решението с......../; втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ..... и гараж с идентификатор .........., срещу задължението за издръжка и гледане, по предявен иск от П. П. С. срещу С. К. С. и М. К. С., в качеството им на наследници на Д. С. С., като в тежест на в тежест на П. П. С. са възложени нотариална и държавна такса, а в тежест на жалбоподателите – разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, са поставени въпросите: 1. „В светлината на отговора на ТР № 121 от 1967 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4 от 1972г., че когато земята е индивидуална собственост на единия съпруг и по време на брака върху нея е построена сграда - самостоятелен обект на собственост, то сградата е в режим на СИО, следва ли съдът да обследва, кога е построена сградата, кога е сключен бракът и кои лица са процесуално легитимирани да са ответници по иска, или доказването на тези факти е в тежест на ищеца?“; 2. „Допустим и основателен ли е иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, който е разгледан, решен и уважен от съда в противоречие с постановките на ТР № 121 от 1967 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4 от 1972 г., въпреки че е сезиран с възражение досежно липсата на еднолична собственост върху имотите предмет на сделката?“ и 3. „Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД поражда ли облигационни задължения по договор спрямо трети за него лица в случай на специфичния предварителен договор за гледане и издръжка, при който прехвърлителят почине преди да бъде сключен окончателният договор?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първите два въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 121 от 1967 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4 от 1972 г. Тезата на защитата е, че съдът не е проверил собствеността на постройките в дворното място, и без да обсъди възражението досежно липсата на еднолична собственост върху тях от страна на прехвърлителя е приел наличието на такава. По третия въпрос се сочи противоречие с: решение №460/29.07.2009 г. на ВКС по гр. д.№ 1404/2008 г., на IV г. о. и определение № 443/04.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3246/2013 г. на I т. о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответника по касационната жалба П. П. С. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ответниците са наследници на Д. С. С., починал на 14.06.2019 г. Приел е, че на 14.02.2019 г. бил сключен предварителен договор, с който Д. С. С., се задължил да прехвърли на П. П. С. собствеността върху самостоятелните обекти на правото на собственост находящи се в [населено място]: земя с идентификатор ........; втори етаж от жилищна сграда с идентификатор .......... и гараж с идентификатор.........., срещу задължението за издръжка и гледане. Посочено е, че правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е наследимо, както е наследимо и задължението за сключване на окончателен договор. След смъртта на прехвърлителя по предварителния договор задължението му за прехвърляне на вещта се разделило между наследниците му и всеки от тях поемал такава част от задължението, каквато съответства на получената от него идеална част от вещта, респ. купувачът имал право да иска от всеки от наследниците прехвърляне на притежаваната от него идеална част.

По отношение на правото на собственост върху процесните имоти, въззивният съд е приел, че съгласно нотариален акт № 168 от 21.05.1970 г. и нотариален акт № 158 от 25.11.1970 г., че Д. С. С. е придобил собствеността върху празно дворно място, находящо се в [населено място], „К. село-Б.“, съставляващо парцел XI, имот планоснимачен номер.... от квартал....., с площ от 1760 кв. м., от които сметките по регулация неуредени за 76 кв. м. /уредени с нот. акт№ .... от 25.11.1970 г./. От представените доказателства било видно, че бракът между Д. С. и съпругата му С. С. бил сключен след придобиването на процесния имот, т. е. имотът е лична собственост на Д. С.. Посочено е, че в подкрепа на това било обстоятелството, че с нотариален акт № ..., дело № 358 от 04.02.1983 г. Д. С. прехвърлил срещу издръжка и гледане 400/1760 кв. м. от посоченото дворно място, като в последствие този договор бил развален поради неизпълнение от страна на преобретателите. Въззивния съд е посочил, че със съдебното решение исковата претенция била отхвърлена по отношение на съпругата, тъй като същата не притежавала право на собственост. Развалянето на двустранните договори имало обратно действие /чл.88, ал.1 изр. първо от ЗЗД/, и с развалянето на посочения договор собствеността се е възстановила като лична на Д. С., а не като СИО.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за неоснователни твърденията на ответниците, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен поради това, че не са били престирани грижи, с оглед краткия срок от прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя, а такива грижи не били осъществявани и преди това. Посочил е, че договорът за издръжка и гледане може да бъде сключен за бъдещо време, за минало време, както и може да бъде съчетание между двете. С договорът за издръжка и гледане за минало време едно лице учредява или прехвърля право или съвкупност от права на друго лице срещу положените от последното гледане и издръжка в миналото. От приетите доказателства се установило плащане на сумата от 300 лв. на месец, като в тази връзка било прието заключение на изготвена графологична експертиза, от която се установявало, че „подписите вероятно са положени от Д. С. С.“, макар и извършеното изследване да се базирало на ограничен сравнителен материал. Полаганите грижи за минал период и извършените ремонти в жилището на прехвърлителя били установени и чрез представените по делото договори и разпитаните свидетели Л. и А.. Прието е, че П. С. е полагал необходимите грижи за Д., а отношенията между тях били много добри. Свидетелят А. установила, че С. се е грижел за прехвърлителя от 2016 г. до момента на смъртта му, като извършил и ремонти дейности в дома му. Това се потвърждавало и от показанията на останалите свидетели, както и от представените договори за изработка.

Представени били данъчни оценки на имотите, предмет на сделката, както и кадастрални скици, удостоверяващи особените изисквания на закона, касаещи задължението на съда да действа като нотариус. Предвид изложеното въззивния съд е направил извод, че предявената искова претенция за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен е основателна и следва да бъде уважена.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Първите два въпроса, при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС следва да бъдат обобщени в следния смисъл: за приложението на разпоредбата на чл.363 ГПК и задължението на съда да извърши проверка дали ответниците по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД са собственици на процесния имот. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че касационното обжалване на въззивното решение, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по посочения въпрос, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

Основания за допускане на касационното обжалване по третия правен въпрос, не са налице. Въпросът е изведен от становище на страната, поддържано в процеса - че всеки договор поражда задължения само между страните, от които е подписан, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи, и че предварителният договор не би могъл да бъде обявен за окончателен, тъй като поради естеството на поетите с него задължения - прехвърляне на собственост срещу гледане и издръжка, тази престация няма срещу кого да бъде изпълнена, за да може съдът с решението си да задължи другата страна за такова действие. Въпросът обуславя решението по делото, но въззивният съд е отговорил съгласно установените в задължителната съдебна практика на ВС разрешения, според които при няколко наследници правото на реална собственост на наследодателя върху дадена вещ се превръща в право на идеална собственост на всеки от наследниците върху съответния дял от същата вещ. При сключен от наследодателя с трето лице предварителен договор за прехвърляне на вещта задължението на наследодателя за прехвърляне на вещта се разделя между неговите наследници и върху всеки от тях преминава такава част от задължението за прехвърляне собствеността на вещта, каквато съответства на придобитата от наследника идеална част от вещта. Правото на купувача срещу наследодателя да иска прехвърляне собствеността се превръща в право срещу всеки от наследниците за прехвърляне на притежаваната от последния идеална част от вещта. Щом като всеки от наследниците има задължението да прехвърли само своята идеална част, на което съответства право на купувача да иска от всеки наследник прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част от вещта. При неизпълнение на задължението на наследника да прехвърли своята идеална част купувачът може да иска прехвърляне чрез иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /тълкувателно решение № 53 от 1.VI.1963 г. по гр. д. № 40/63 г., ОСГК/. Предварителният договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане може да се обяви за окончателен и след смъртта на обещателя, ако договорът е сключен не само за издръжка и гледане в бъдеще, но и за вече престирани такива до сключването му, което обуславя каузалния характер на договора. В случая въззивният съд е съобразил, че договорът е сключен, както за престираните до 14.02.2019 г. издръжка и гледане на прехвърлителя, така и за издръжка и гледане на последния до смъртта му. Обстоятелството, че смъртта на прехвърлителя е настъпила четири месеца по-късно и че прехвърлянето е обещано и срещу положени до сключване на предварителния договор грижи за него обуславят каузалния характер на договора и неговата действителност. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Няма предпоставки за достъп до касация и поради твърдяната от страната очевидна неправилност на решението – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 872,81 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 293/13.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2213/2022 г. на Апелативен съд - София.

УКАЗВА на жалбоподателите С. К. С.-Д. и М. К. С., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 872,81 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.