О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1379

Гр. София, 25.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.02.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3392/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по т. д. №713/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 70 000 лв. предявеният от Н. К. срещу касатора иск по чл.432 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.12.20 г., при което пострадал ищецът като пътник в един от катастрофиралите автомобили.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните процесуалноправни въпроси:

1. Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и обсъди всички доводи на страните?

2. Длъжен ли е съдът да посочи в съдебния акт всички относими критерии за определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

3. В същия контекст, да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне на квотата на принос на пострадалото лице за...