Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 12345/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на производството е искане на В. Т. от гр.София, представляван от адвокат А. Т.. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение №5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело №2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна, както и на определение №2566/21.09.2023г., постановено по ч. к.адм. дело №1562/2023г. по описа на Административен съд – Варна, с което първото определение е оставено в сила. Искането е основано с наличие на основание по чл.239, т.5 от АПК. Твърди се, че за разделяне на производството с определение по гр. дело №16672/2022г. на Районен съд – Варна, искателят не е бил уведомен. За това е разбрал от постановеното прекратително определение №5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело №2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна. Излага твърдения, и че е лишен от правото да участва в делото (гр. дело № 2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна), като не му е дадена възможност да обоснове правния си интерес, а крайната си преценка съдът е следвало да направи едва след като жалбоподателят конкретизира жалбата си. Претендира отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд – Варна и на оставилото го в сила определение, постановено от Административен съд – Варна. И. В. административен съд да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със съответните указания, съгласно чл.244, ал.2 от АПК.

Ответникът по искането - кметът на район „Аспарухово“, община Варна, не изразява становище по искането за отмяна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.240, ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано след постановяване на определение №2800 от 06.03.2023г. по гр. дело №16672/2022г. по описа на Районен съд – Варна. С него съдът е отделил за разглеждане в отделно производство жалбата на В. Т., с предмет искане за прогласяване нищожността на заповед №Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна за ПИ №3143 по ПНИ на местност „Боровец-север“, с площ на имота от 4653 кв. м.

За пълнота следва да се посочи, че гореописаното определение е постановено във връзка с постановеното от Върховния административен съд определение №11316 от 08.12.2022г. по адм. дело № 11300/2022г., в частта му с която е отменено определение №2866 от 07.10.2022г. по адм. дело №1966/2022г. на Административен съд - Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото по искане за прогласяване на нищожност на 19 бр. заповеди, издадени от кмета на район „Аспарухово“. С тях е възстановено право на собственост при условията на 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. С.: С. Л.. С посоченото определение на ВАС делото е върнато на същия състав на Административен съд - Варна за продължаване на съдопроизводството, съобразно дадените в мотивите указания. С определение №3590 от 19.12.2022г., постановено по адм. дело №1966/2022г. по описа на Административен съд – Варна, делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.

В образуваното пред Районен съд – Варна производство по гр. дело №2792/2023г. съдът е постановил определение №5665 от 11.05.2023г., чиято отмяна се иска в настоящето производство. С него съдът е оставил без разглеждане жалба от 03.08.2022г. на В. Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на заповед №Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е възстановено по реда на 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследник на А. С., а именно: С. Л., върху новообразуван имот №3143, и е прекратил производството по гр. дело №2792/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. За да постанови този резултат районният съд е приел, че жалбоподателят В. Т. няма качество на собственик на поземления имот, обект на обжалваната заповед, съответно няма качество на наследник на собственика на този имот – А. С., което обуславя недопустимостта на жалбата му основание чл.159, т.4 от АПК. Така постановеното определение е обжалвано от В. Т. пред Административен съд – Варна, който с определение №2566/21.09.2023г., постановено по ч. к.адм. дело № 1562/2023г. го е оставил в сила, като изрично е приел, че действително за него не е съществувал правен интерес от оспорване на заповедта, като се е мотивирал и, че районният съд е събрал необходимите за решаване на спора доказателства.

Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявено на основание чл.239, т.5 от АПК искане за отмяна на влязлото в сила определение №5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело № 2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна, и на определение №2566/21.09.2023г., постановено по ч. к.адм. дело №1562/2023г. по описа на Административен съд – Варна, с което първото определение е оставено в сила.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни.

В чл.239, т.5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разпоредбата са предвидени няколко хипотези на отменителни основания със самостоятелно приложно поле, обединени от общата предпоставка, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител, и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая доводите в искането се основават на първата хипотеза от разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК, като се твърди, че В. Т. е бил лишен от възможност да участва по делото. Важно е да се изясни, че за да е налице цитираното отменително основание страната е трябвало да участва в делото, а с оглед процесуалните правила да не е взела такова участие.

В настоящото производство, с оглед твърденията на искателя, предмет на проверка за наличие на предпоставките за отмяна по чл.239, т.5 от АПК е процесът по гр. дело №16672/2022г. по описа на Районен съд – Варна, където съдът е отделил за разглеждане в отделно производство жалбата на В. Т., с предмет искане за прогласяване нищожността на заповед №Г-ПР-25/18.03.2021г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна. Както и процесът по гр. дело №2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна и по ч. к.адм. дело № 1562/2023г. по описа на Административен съд – Варна, по който са постановени влезлите в сила определения, чиято отмяна се иска.

От приобщените по гр. дело №2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна и по ч. к.адм. дело №1562/2023г. по описа на Административен съд – Варна доказателства не се установява правото на участие в процеса на В. Т. да е било възпрепятствано или ограничено. От приложеното по първоинстанционното дело определение №2800 от 06.03.2023г. по гр. дело №16672/2022г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че съдът е разделил производството по делото, като е отделил заповед №Г-ПР-25/18.03.2021г. за разглеждане в отделно производство. Така постановеното определение е необжалваемо и като такова не е налице задължение на съда да го съобщава на страните. Не са налице доказателства да е извършвано връчването му, въпреки изричното разпореждане за това, направено с диспозитива на определението. Това обаче не обосновава основание за отмяна, тъй като за съда не е било задължително да изпрати препис от него. Още повече, че с цитираното определение не се слага край на производството.

След образуване на гр. дело №2792/2023г. Районен съд – Варна съдът с разпореждане от 20.03.2023г. е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по издаване на оспорения акт, както и списък на заинтересованите страни. След окомплектоване на цялата административна преписка съдът е постановил и прекратителното си определение, което мотивирал с основанието по чл.159, т. 4 от АПК. Съдът подробно е обсъдил защо смята, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването. Видно от жалбата, по която съдът се е произнесъл, В. Т. ясно е обосновал правния си интерес. Сочил е и конкретни аргументи, подкрепящи твърдението, че има правен интерес да оспорва заповедта на кмета на район „Аспарухово“, община Варна. Именно тях и съдът е обсъдил. Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. В разпоредбата не се съдържа процесуално задължение съдът да даде възможност на жалбоподателя да обоснове правния си интерес, представяйки доказателства за това, каквито твърдения излага искателя в настоящето производство. Още повече, че с жалбата си същият ясно е обосновал твърдения от него правен интерес. Изложил е аргументи, които са съвсем ясни и който съдът е обсъдил. Преценката, която съдът извършва съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, касае допустимостта на съдебното оспорване. А не редовността му, при която съдът вече е длъжен, съгласно правилото на чл.158, ал.1 от АПК, ако установи нередовност, да остави жалбата без движение, изпращайки съобщение на оспорващия. Именно в тази връзка не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, с което съдът да е лишил жалбоподателя от възможност да участва в производството по на гр. дело №2792/2023г. Още повече, че прекратителното определение на Районен съд – Варна му е било съобщено, същият го е обжалвал в срок, като Административен съд – Варна е разгледал аргументите му, свързани с допустимостта на оспорването. Не се установява страната да е била лишена от възможност да участва в делото.

С искането си В. Т. посочва, че в производството по гр. дело №2792/2023г. съдът не е конституирал всички страни, по-конкретно наследникът на А. С. – С. Л.. Изложеното касае неучастие в делото на трето лице, а не негово и не е предмет на разглеждане в настоящето производство. В случая видно от материалите по делото настоящият искател е бил страна в производствата, както пред районния съд, така и пред административния съд. Конкретните основания в искането му са относими към чл.239, т.5 АПК и касаят нарушени процесуални права на страна по делото, който както се обсъди по-горе, обаче не са налице.

Следва да се отбележи, че изтъкнатите от искателя доводи в голямата си част представляват по своята същност касационни основания, но не и основания за отмяна на влязло в сила определение по чл.239 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила.

С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Т. от гр.София за отмяна на влезлите в сила определение №5665 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело № 2792/2023г. по описа на Районен съд – Варна и определение №2566/21.09.2023г., постановено по ч. к.адм. дело №1562/2023г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА