Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МАРИО ДИ. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията М. Д. по административно дело № 138/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите о Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 6305/25.10.2023 г. постановено по адм. дело № 5983/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски.

Ответникът - „Г. Е. Ф. ЕООД в писмен отговор оспорва касационната жалба със съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД, изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Г. Е. Ф. ЕООД срещу решение № Ж-546/28.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на дружеството срещу „Електроразпределение Север“ АД. КЕВР е посочила, че жалбата на “Г. Е. Ф. ЕООД е неоснователна, с аргумент, че правилно е приетото от „Електроразпределение Север“ АД, че не е допустимо да бъде изграден един обект за производство на електрическа енергия в различни имоти.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че обжалваното решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност. Съдът е посочил, че доколкото предвиденият от „Електроразпределение Север“ АД начин на присъединяване на ФвЕЦ е бил спорен между страните, както и усвояването на заплатената сума от 7 848,00 лв. по прекратената процедура, КЕВР е дължала преценка за наличие на данни и доказателства, че определените от електроразпределителното дружество, условия съответстват на разпоредбата на чл. 116, ал. 2 ЗЕ. Съгласно последния операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да определи технически възможното място на присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на електрическите мрежи. Съдът е приел за неправилно прекратяването на административното производство, образувано пред КЕВР, без да е изяснена фактическа обстановка и единствено с мотива, изведен от кореспонденция с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че е недопустимо да бъде изграден един обект за производство на електрическа енергия в различни имоти.

По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и приложил относимите правни норми от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и Закона за устройство на територията. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което не следва да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. препраща към тях.

Следва да бъде отбелязано, че „Електроразпределение Север“ АД е изискало документи и информация от заявителя, което обстоятелство не е съобразено от КЕВР. От страна на КЕВР не е изследвано, дали е било необходимо да предоставянето на информация от вида на поисканата, правилно ли са приложени от мрежовия оператор, респективно обосновано ли са изисквани документи. Действително съгласно чл. 52, ал. З от Наредба № 6, „Електроразпределение Север“ АД може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединяваната електрическа централа, свързана с правилата за управление на ЕЕС и разпределителните мрежи по чл. 83 ЗЕ. КЕВР обаче е компетентният орган, който дължи преценка за необходимостта и законосъобразността на изискването на информация.

Видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 2, т. 2 от Наредба № 6 към искането за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се прилага копие на виза за проектиране или влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите по ЗУТ. В чл. 140, ал. 3 от с. з. е посочено, че за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Следвало е комисията да изложи мотиви по отношение на характеристиките на процесните имоти, собственост на „Г. Е. Ф. ЕООД, а не единствено да се позовава на становище дадено от Министерство на регионалното развитие и благоустойството. Отделно не е обсъдено дали представените от дружеството скици са достатъчни. Изложеното в касационната жалба, че КЕВР не е притежава законови правомощия по тълкуване и прилагане на ЗУТ, не освобождава същата от излагане собствени мотиви.

Освен горното, Комисията не се е произнесла по твърденията на жалбоподателя (настоящ ответник), относно отказа на „Електроразпределение Север“ АД за удължаване на срока за предоставяне на допълнително изисканите документи, наложило прекратяване на стартиралата процедура за присъединяване на ФвЕЦ, както и по отношение на изискването да бъде извършено отново плащане по процедура за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на ФвЕЦ, след като сумата от 7 848,00 лв. не е възстановена. КЕВР се е ограничила единствено до обсъждане становището на МРРБ. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че е допуснато нарушение на чл. 35 АПК от страна на административния орган, тъй като не е изследвал всички обстоятелства, които са от значение за изясняване на случая. Обжалваното решение на КЕВР е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било извършено може да доведе до издаване на различен акт. КЕВР е единствено е изискала становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, без да установи правнорелевантните обстоятелства и без да събере относимите доказателства.

Правилно АССГ е приел горното за основание за отмяна на оспорения пред него административен акт и връщане на преписката на комисията за ново произнасяне при спазване дадените указания.

При касационната проверка не се установяват твърдените касационни основания, неоснователни са наведените касационни доводи, а цитираната съдебна практика е неотносима в случая. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касатора и ответника "Електроразпределение Север" АД разноски не се следват. Претенцията на ответника по касацията „Г. Е. Ф. ЕООД следва да бъде уважена като КЕВР бъде осъдена да заплати на дружеството 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6305/25.10.2023 г. постановено по адм. дело № 5983/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Г. Е. Ф. ЕООД [ЕИК] сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Д. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ