Председателят на Върховният касационен съд е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да обяви за изгубила сила т. 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1964 г.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С т. 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г. се прие, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не към наследяване. С тази точка от постановлението се обяви за изгубило сила тълкувателно решение № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, с което бе възприето обратното разбиране, а именно, че под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. С постановката на т. 15 от Постановление № 4/1964 г. на Пленума на Върховния съд се обосновава разбирането, че не е необходимо приемането на наследството по опис от наследника със запазена част като условие за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо всички лица посочени в чл. 5 - 10 ЗН. Това изискване е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за актива на наследството, за да не се допусне наследника със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена запазената му част, да иска нейното допълване...