Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Т. К. по административно дело № 202/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с ЕИК 205756975 и със седалище и адрес на управление в София, на [улица] [адрес], против решение № 6920 от 14.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4977 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Оспорва решението като неправилно, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответните страни София Г. К., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Ю. Ц. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и С. Н. П., на длъжност инспектор в същия регионален отдел към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях оспорват касационната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Искат потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, адресат на решението, предмет на касационен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ против предписание по т. 2.1. от Раздел V на Констативен протокол (КП) № 07-03-39/16.03.2023 г. от проверка и контрол на язовирната стена на язовир Осетеново 1 942 (Сипея) и съоръженията към нея, съставен от София К. и С. П., инспектори в РО НЯСС Ю. Ц. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. Наред с това първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати в полза на ДАМТН 100.00 лв. разноски по делото.

Административният съд е установил следното от фактическа страна:

На 16.03.2023 г. представители на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, в присъствието на трима представители на ДПУСЯ извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир Осетеново 1 942 (Сипея), находящ се в землището на [населено място], О. П. Б. област С. З. предоставен за управление на ДПУСЯ с Аакт за публична държавна собственост № 10160 от 19.10.2020 г.

За проверката е съставен КП № 07-03-39/16.03.2023 г. (л. 17-21 от първоинстанционното дело), в който е констатирано, че на спирателния кран липсва стержена и неговият отвор е запушен с дървена тапа. Отбелязано е, че съгласно Протокол № 06-СтЗ-69/10.10.2022 г. (л. 41-43, пак) за извършен технически преглед на язовира от комисия, назначена със Заповед № РД-217/25.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДПУСЯ, състоянието на основния изпускател е определено като неизправно-неработоспособно, като е установено, че на спирателния кран (ф400) е скъсан стержена и от отвора изтича вода няма възможност за манипулация с крана.

Резултатите от проверката са обективирани в КП № 07-03-39/16.03.2023 г. В раздел V, т. 2.1. е дадено предписание по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовир Осетеново 1 942 (Сипея), както следва: 2.1. Да се възстанови техническата изправност на основния изпускател. Срок: 27.11.2023 г..

Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, както и от инж. Й. У., инж. Р. М. и инж. А. И., всички на експертна длъжност в Териториалното поделение (ТП) на ДПУСЯ в гр. Ямбол, двама от които хидроинженери.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че подадената от ДПУСЯ жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Преценил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190а, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ). Като се позовал на относимата правна рамка чл. 10, ал. 4 ЗВ, чл. 116 и чл. 117 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та), е формирал извод, че за председателя на ДАМТН и за оправомощени от него длъжностни лица са налице уредени в ЗВ правомощия по извършване на контрол по техническото състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях. Допълнил е, че оспореното предписание по т. 2.1. от Раздел V на процесния КП е дадено именно в изпълнение на така предоставената им компетентност и с цел да се осигури безопасната техническа експлоатация на язовир Осетеново 1 942 (Сипея), находящ се в землището на [населено място], О. П. Б.

На следващо място съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма и волята на административния орган е ясно изразена. Аргументирал се е, че обективираното в КП и оспорено предписание е в съответствие с материалния закон, като в хода на административното производство по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи, че, в хода на административното производство, не е нарушено и правото на защита на първоинстанционния и касационен жалбоподател. Подчертал е, че КП е подписан от представители на ДПУСЯ, които не са възразили по установеното в него. Посочил е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Като се позовал на изискванията за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация, регламентирани в Раздел I от Глава втора на Наредбата, съдът е приел, че констатираната неизправност в основния изпускател представлява отклонение от изискванията за конструктивната сигурност и технологична сигурност на язовирната стена и съоръженията към нея. Съобразил е целта на ЗВ. Направил е извод, че тази цел се постига именно чрез извършване на контрол от компетентния орган ДАМТН относно техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Според съда, след като язовир Осетеново 1 942 (Сипея) е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура.

С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка относно законосъобразността на оспореното предписание, анализирайки подробно нормите от материалния закон, относими при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица.

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 07-03-39/16.03.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ.

Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т. ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Не се спори по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление и стопанисване на язовир Осетеново 1 942 (Сипея) и съоръженията към него.

Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. По делото се установява (л. 52 от първоинстанционното дело), че язовир Осетеново 1 942 (Сипея) е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност.

Част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Както правилно се е мотивирал първоинстанционният съд, преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат на действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи.

Оспореното предписание по т.2.1. от КП № 07-03-39/16.03.2023 г., съставен от длъжностни лица в РО НЯСС Ю. Ц. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН цели предприемането на действия от неговия адресат, които да осигурят изправното техническо и експлоатационно състояние на язовир Осетеново 1 942 (Сипея). Безопасната екслоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с. з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с. р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на ДАМТН. След като инж. Й. У., инж. Р. М. и инж. А. И. са служители на ДПУСЯ, е правно ирелевантно от гледна точка на образуването на конкретното административно производство, дали спрямо същите има учредена нарочна представителна власт от ДПУСЯ. Тези лица са присъствали на проверката, приключила с издаването на оспореното предписание, подписали са КП от нея и, видно от същия, не са направили възражения по установеното от проверяващите. При това положение ДПУСЯ е уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно е да се твърди, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето/лицата, което/които ще присъстват при извършването на проверката и да извърши преценка относно тяхната квалификация, която ще им позволи да участват компетентно в нея.

Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на формата при издаване на оспорения административен акт. Същият е издаден в предписаната от закона форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити за административен акт в писмена форма. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, актът не е опорочен заради непосочването пред кого и в какъв срок може да се обжалва. На основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за съдебно обжалване се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок.

Несъстоятелни са и възраженията на касационния жалбоподател, че оспореното предписание не е издадено в съответствие с целта на ЗВ. Общественият интерес изисква язовирите да се поддържат в техническа изправност. Осъществената проверка и процесното предписание са в израз именно на осъществявания от ДАМТН контрол за изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация, поради което е изпълнена и целта на закона.

Предвид изложените доводи, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), са изготвили и дали законосъобразно предписание по т. 2.1. от КП № 07-03-39/16.03.2023 г.

Поради горното не са налице сочените касационни основание за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. На ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6920 от 14.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4977 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление в София, на [улица] [адрес] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление в София, на [улица] сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА