Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Коко хилс инвестмънт ООД, в качеството му на универсален правоприемник на К. Я., действащ като ЕТ К. Я.-Коко хилс, със седалище гр. Сапарева баня, чрез процесуалния му представител адвокат И. Г., срещу решение № 195/25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 361/2022 г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Релевирани са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт З. З., в постъпило по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искания за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Коко хилс инвестмънт ООД, срещу решение № 10/312/02547/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх.№ 01-6500/8443#12/26.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на горепосоченото дружество, в качеството му на универсален правоприемник на К. Я., действащ като ЕТ К. Я.-Коко хилс, е наложена финансова корекция в размер на 19 558лв на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т. 8.1, т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 10/312/02547/16.10.2014 г., сключен между ДФЗ и К. Я., действащ като ЕТ К. Я.-Коко хилс, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба № 29/11.08.2008 г./ и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, както и във връзка с влязло в законна сила решение № 4571/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 6047/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на осмо отделение на Върховния административен съд, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/312/02547/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/8443/04.09.2020 г., с който на касатора е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558лв. По данни от приобщените доказателства, в това число прието заключение, с допълнение към него, по назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, финансовата корекция е наложена във връзка с констатация на административния орган по време на извършена извънредна проверка в периода 14.06.2019 г. - 28.06.2019 г., за заети по трудов договор средно годишно 4.38 на брой лица /некоректно обозначени в акта като 4.38%/ за две пълни финансови години - 2016 и 2017, наместо заложените в одобрения бизнес план по отношение на трудовата заетост, за всяка година, 5 работни места. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор № 10/312/02547/16.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта /каквото качество като правоприемник на К. Я., действащ като ЕТ К. Я.-Коко хилс, касаторът несъмнено притежава/ да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения в договора срок и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т. 8.1 от договор № 10/312/02547/16.10.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29/11.08.2008. По делото не се спори относно вложения в договора, смисъл на понятието одобрен проект, доколкото в т. 9.1.г от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29/11.08.2008 г. документи /включително представения от ползвателя и одобрен от ДФЗ, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Безспорни по делото са и застъпените в бизнес плана показатели относно заетостта /по 5 работни места на година/, вярно посочени от административния орган в оспорения пред първата инстанция акт, както и в мотивите на обжалваното решение. По данни от допълнително представеното от вещото лице заключение по назначената СИЕ, средно за финансовата 2016 г. в дружеството са били наети 4.58 на брой лица, през 2017 г. - 4.166 на брой лица, а през 2018 г. - 4.91 на брой лица, което за пълните две финансови години 2016 и 2017, прави средно 4.38 на брой наети лица, представляващи в процентно изражение - 87,50% изпълнение на застъпените в одобрения бизнес план показатели за трудовата заетост за тези две години /2016 г. и 2017 г./. Независимо от направеното от процесуалния представител на Коко хилс инвестмънт ООД в открито съдебно заседание от 13.06.2023 г., бланкетно оспорване на изслушаното в това заседание допълнително заключение от СИЕ /с оглед изричното му изявление, че данните от заключението са точни и няма допълнителни искания, в т. ч. че няма да сочи доказателства/, заключението на вещото лице и допълнението към него са правилно кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени, съответно - възприети в мотивите на атакуваното съдебно решение. Установените от административния съд релевантни факти са описани подробно в обжалвания съдебен акт и при липсата на спор по тях, се възприемат от касационния съдебен състав, като не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По тези мотиви, административният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Коко хилс инвестмънт ООД, като неоснователна, и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Предвид предмета на дължимата от касационната инстанция проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и съдържанието на касационната жалба, настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по общо формулираните в нея оплаквания за допуснати при постановяването на съдебния акт, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед бланкетния им характер. При дължимата от касационната инстанция проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и независимо, че изтъкнатите в касационната жалба възражения възпроизвеждат изцяло релевираните в жалбата до административния съд доводи за незаконосъобразността на атакувания пред него административен акт и не касаят противоречието на съдебния акт с материалния закон, касационният състав приема, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, за което е изложил ясни и законосъобразни мотиви, които споделени от касационната инстанция не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число по данни от допълнителното заключение на вещото лице, че за две пълни финансови години /2016 и 2017/ средно годишният брой на наетите в дружеството лица е 4.38, представляващ в процентно изражение - 87,50% изпълнение на застъпените в одобрения бизнес план показатели за трудовата заетост за тези две години, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърлянето на предявената жалба, като неоснователна. След като установеното от административния орган /по време на извършената през м. юни 2019 г. извънредна проверка/ нарушение на договорните задължения на ползвателя на финансовата помощ, свързани със средно годишния брой на наетите от него лица за пълни две финансови години 2016 г. и 2017 г., се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на т. 4.12. и т. 2.18 от договор № 10/312/02547/16.10.2014 г. за отпускане на БФП, на касатора е наложена финансова корекция в определения от органа размер, представляваща 5% от изплатената по договора финансова помощ, при наличието на правилно квалифицирано от него нарушение по т. 18, предложение първо от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., одобрени със заповед № 03-РД/3218/08.08.2019 г., обн. ДВ, бр. 69/2019 г.

Данните по делото, в това число за първоначално издаден за същото неизпълнение на договора от административния орган АУПДВ № 10/312/02547/3/01/04/01, впоследствие отменен с решение № 4571/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 6047/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, изключват възможността да се приеме за основателно и поддържаното от касатора възражение, че развилото се производство за налагане на процесната финансова корекция в случая е процесуално недопустимо. В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в качеството на разплащателна агенция, ДФЗ не само има правото, но и е длъжен да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове, какъвто е разглежданият случай, с единственото правнозначимо ограничение, свързано с изтичане на предвидената за това давност. С оглед съдържанието на депозираната пред първата инстанция жалба обаче, възражение за изтекла давност не е формулирано и своевременно наведено от процесуалния представител на касатора, поради което не следва да бъде обсъждано в мотивите на настоящото решение.

Наред с изложеното и доколкото предвиденият в одобрения бизнес план брой на наетите лица /5/ за всяка финансова година от изпълнението на инвестицията се отнася за всеки от включените в съответната финансова година месеци /общо дванадесет/, не намира основание и поддържаното още пред първата инстанция, възражение на касатора, че неправилно преценката на административния орган за изпълнението на бизнес плана по отношение на показателите за трудова заетост е осъществена въз основа на средния брой наети през годината лица, а не на общия брой наети лица през различните месеци. Следва да се посочи неотклонно застъпваното в съдебната практика разбиране, възприемано и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри относно устойчивата заетост представлява нарушение на договорно задължение и неизпълнение на одобрените индикатори, обосноваващо установяване на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /справка - решение № 12206/08.12.2023 г. по адм. дело № 7246/2023 г., решение № 6809/22.06.2023 г. по адм. дело № 4214/2023 г., решение № 5602/30.05.2023 г. по адм. дело № 3549/2023 г, решение № 2091/27.02.2023 г. по адм. дело № 6583/2022 г., решение № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., решение № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде детайлно обсъждан в мотивите на настоящото решение, а с оглед конкретните съображения, наведени в касационната жалба, следва да се отбележи, че именно клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 във връзка с т. 9.1.г. от договор № 10/312/02547/16.10.2014 г. създават за касатора - универсален правоприемник на ползвателя на БФП по него, задължението да изпълни финансираната инвестиция в определения в този договор срок, в съответствие с одобрения проект, част от който е и одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в т. ч. и заложените в него показатели за трудова заетост. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл са неоснователни.

Не намира фактическа и правна опора изтъкнатото в касационната жалба възражение, поддържано и пред първата инстанция, че след като бизнес планът при кандидатстването за финансиране по мярката се оценява за срок от десет години, то преценката за изпълнението на заложените в него показатели, в частност по отношение на трудовата заетост, следва да бъде направена за същия срок, а не както в случая - само за две години /2016 г. и 2017 г./. Включените в одобрения бизнес план параметри относно заетостта са предвидени поотделно за всяка от десетте години от неговото изпълнение, поради което не е необходимо целият десетгодишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка за изпълнението им от ползвателя на помощта, още повече, че контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след изтичане на десетте години, а и текущ.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника - основателна. Поради това и Коко хилс инвестмънт ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195/25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 361/2022 г. по описа на Административен съд-Кюстендил.

ОСЪЖДА Коко хилс инвестмънт ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сапарева баня, ул. Развигор № 3, да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА