9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 855

София, 28.02. 2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3428 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12822/25.05.2023г., подадена от Л. П. Л., чрез процесуалния представител адвокат Е. Ф. от ВАК, срещу решение № 472 от 13.04.2023г. по в. гр. д. № 1675/2022г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 260010 от 10.05.2022г., постановено по гр. д. № 461/2015г. по описа на Р. С. П., е уважен предявеният от главно встъпилия ищец С. И. С. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2013г. на В. Б. С., бивш жител на [населено място], починал на 08.02.2015г., извършено в полза на Л. П. Л., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещение в нотариата с рег. № 976/10.02.2015г., оставено за съхранение в канцеларията на нотариус О. С. с рег. № 196, с район на действие района на РС-Варна, под № 9 в регистъра за записване на саморъчни завещания от 18.07.2014г., за което е образувано нот. дело № 7, рег. № 4791/18.07.2014г. и са отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № 9/2015г., том 2, рег. № 1425, дело № 200/2015г. и констативен нотариален акт № 11/2015г., том 2, рег. № 1434, дело № 202/2015г. и двата по описа на нотариус И. К. с рег. № 225, с район на действие района на РС - Провадия.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

За неправилен счита извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е установено, че С. И. С. и В. Б. С. имат общ родоначалник. Поддържа, че съдът при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно е кредитирал косвени доказателства за родствени връзки между лица и за техните действителни имена, без да са налице официални документи, изрично предвидени в законодателството, които да установяват посочените факти и без да е проведено съответно охранително производство по чл. 542 и сл. ГПК. Счита, че обстоятелството дали едно лице е наследник по закон на друго лице е факт с правно значение, за удостоверяването на който, законът е предвидил съставянето на официален документ, а именно удостоверение за наследници.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Съдът следва ли да кредитира и да изгражда своите изводи за родствена връзка въз основа на преправено - ръкописно удостоверение за наследници без в него да е отбелязано лицето или органът извършил поправката?

2.При грешно изписани данни в удостоверение за наследници и невъзможност на административния орган да издаде ново с действителните данни на лицето, следва ли да се образува производство по чл. 547 ГПК за установяване на тези факти?

3.Следва ли въз основана други доказателства освен удостоверение за наследници да се прави извод за родствената връзка и имената на наследниците?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. И. С., чрез процесуалния си представител адвокат А. Ж., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по гр. д.№461/2015г. по описа на РС-Провадия е образувано по предявените от Н. Х. Б. против Л. П. Л. и Н. С. Д. искове за прогласяване нищожността на основание чл. 42, буква „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН на саморъчното завещание от 04.03.2013г., извършено от В. Б. С., починал на 08.02.2015г., в полза на Л. П. Л. и за ревандикация на недвижим имот, представляващ УПИ №... в кв. 28 по плана на [населено място], [община].

В производството по делото Х. Р. И. е встъпил главно, заявявайки собствени права върху имота с твърдението, че е придобил правото на собственост по давност с начало на владението от 2001г., като е предявил против Н. Х. Б. отрицателен установителен иск, а против Л. П. Л. положителен установителен иск за собственост.

В производството по делото по реда на чл. 225 ГПК е встъпил главно и С. И. С., който е предявил против Н. Х. Б. положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот като наследник на В. Б. С.; против Л. П. Л. иск с правно основание чл. 42, буква „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 04.03.2013г. с твърдението, че същото не е написано от наследодателя и не е подписано от него, както и искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативните нотариални актове, съставени през 2015г., с които Л. П. Л. е признат за собственик въз основа на завещанието на УПИ ІІІ-283 в кв. 38 по плана на [населено място] и УПИ УПИ №... в кв. 101 по плана на [населено място]; иск за прогласяване нищожността на сключения през 2015г. между Л. П. Л. и Н. С. Д. иск за покупко-продажбата на УПИ №.... в кв. 101 по плана на [населено място]; иск за предаване владението на УПИ №... в кв. 101 по плана на [населено място] срещу Н. С. Д.; иск за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ №... в кв. 38 по плана на [населено място] срещу Х. Р. И..

Л. П. Л. е оспорил предявените претенции с твърдението, че В. Б. С. не е имал общ родоначалник както с Н. Х. Б., така и със С. И. С., като е поддържал, че нито един от двамата не е от кръга наследници, предвиден в чл. 8, ал. 4 ЗН и не са легитимирани да оспорват валидността на саморъчното завещание, извършено от В. Б. С..

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение за наследници от 17.03.2015г., издадено от [община], В. Б. С. е починал на 08.02.2015г. Съгласно удостоверението, роднини по пряка линия на В. Б. С. са С. Р. С. (майка), с ЕГН [ЕГН], починала на 31.01.1994г. и Б. С. С. (баща), с ЕГН [ЕГН], починал на 24.02.1985г. Родители на С. Р. С. (дядо и баба по майчина линия на В. С.) са Р. М. Р., роден на 03.08.1884г., починал на 07.03.1971г. и В. Н. Р., родена на 11.03.1892г., починала на 02.01.1968г.

Посочено е, че със саморъчно завещание от 04.03.2013г., вписано в СлВп - П., завещателят В. Б. С. е завещал на Л. П. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. Констатирано е, че завещанието е обявено с протокол с рег. № 976/10.02.2015г. на нотариус О. С. с район на действие района на РС-Варна за обявяване на завещание, съхранявано в нотариата под № 9 от 18.07.2014г. в регистъра за записване на саморъчни завещания по нот. дело № 7, рег. № 4791/18.07.2014г. на същия нотариус.

Взето е предвид, че видно от нотариален акт № 85, том II, дело №1045/1995г. на РС - Провадия и нотариален акт № 12, том II, дело № 352/1994г. на РС - Провадия, В. Б. С. е придобил собствеността върху УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на [населено място], [община], с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки и върху УПИ №... УПИ №..., кв. 101 по плана на [населено място], с площ от 600 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда на четири етажа.

Посочено е, че на 17.03.2015г., с констативни нотариални актове № 9, том II, рег. № 1425, дело № 200/2015г. и № 11, том II, рег. № 1434, дело № 202/2015г., двата по описа на Нотариус И. К., с район на действие РС - П., с рег. № 225 в НК, ответникът Л. П. Л. е признат за собственик по завещание на гореописаните два имота.

Прието е, че от представените удостоверения за наследници; удостоверения за съпруг/а; удостоверения за родствени връзки; Акт за смърт № 2/08.01.1964г. на Р. Б. Д., издаден от ОбНС [населено място], Търговишко; Акт за смърт от 23.12.1947г. на С. С. Д., съставен от кмета и длъжностно лице по гражданското състояние на М. община, Поповска околия; Акт за раждане № 63/1906г. на Б. С., съставен от кмета на [населено място] омур, Б. община (старото име на [населено място], общ. П.); нот. акт № 168/07.12.1945г. за публично завещание, съставен от П. околийски съдия, е установено следното: В. С. е починал на 08.02.2015г.; негови родители са С. Р. С., починала на 31.01.1994г. и Б. С. С., починал на 24.02.1985г. Негови баба и дядо по майчина линия са В. Н. Б. (Р.), починала на 02.01.1968г. и Р. М. Р. (Б.), починал на 07.03.1971г. Баба му В. Б. (Р.) е имала сестра И. Н. Г., починала на 23.02.1969г., сестра Р. Н. С., починала на 08.03.1979г., брат Х. Н. С., починал на 24.01.1998г., брат С. Н. С., брат Б. Н. С., починал на 31.05.1980г. И. Н. Г. (сестра на бабата по майчина линия на В. Б. С.), заедно със съпруга й Б. С. Г. са имали две деца - Г. Б. С., починала на 29.11.1998г. и Х. Б. С., починал на 26.12.1996г., оставил за наследници синовете си Н. Х. Б. (първоначалния ищец) и Б. Х. Б., починал на 29.05.2015г. Майката на В. С. - С. Р. С. е имала един брат - Н. Р. Б., починал на 05.01.1992г. Бащата на В. Б. С. - Б. С. С., е имал следните братя и сестри - Ц. С. Н., починала на 20.10.1972г., (с наследник Н. С., починала на 30.03.2005г.), Х. С. С., починал на 07.04.1990г., (с наследници Н. Х. С., починал на 20.06.2000г. и С. Х. С., починал на 27.12.2005г.), И. С. С., починал на 22.01.1980г., Я. С. С., починала на 05.10.1983г.; И. С. С., починал на 30.03.1987г. (оставил за наследници двете си деца - Р. И. С., починала на 09.09.2000г. и С. И. С. - главно встъпилия ищец), Д. С. С., починала на 14.09.1929г. (с наследник С. Н. Х., починала на 28.08.2000г.), С. С. С. и Г. С. С.. Баба и дядо по бащина линия на В. Б. С. са Р. Б. С. (също с имена Р. Б. Д., Р. С. С., Р. Б. Х.), починала на 07.01.1964 г. и С. С. С. (също с имена С. С. Д.), роден на 23.02.1873 г., починал на 23.12.1947г., в която насока са удостоверение изх. № 172/08.05.1989г. на Общински народен съвет, [населено място], справка НБД; акт за смърт, нотариален акт за публично завещание № 168, нот. дело № 2260, peг. № 928/1945г, акт за раждане № 63/1906г. на Б. С..

При тези данни е прието, че главно встъпилият ищец С. И. С. е първи братовчед на починалия В. Б. С., съответно роднина по съребрена линия от четвърта степен.

Посочено е, че от заключенията на изслушаните в първата инстанция три съдебно - почеркови експертиза (една единична и две тройни) и от изявленията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че ръкописният текст в саморъчно завещание от 04.03.2013г. не е написан от В. Б. С., а също и че подписът за „Завещател“ в същото завещание не е положен от В. Б. С..

Прието е, че общият родоначалник на починалия завещател В. Б. С. и на главно встъпилия ищец С. И. С. е С. С. Д., роден на 23.02.1873г. и починал на 23.12.1947г. съгласно акт за смърт от 23.12.1947г., вписан в удостоверението за наследници изх. № 172/08.05.1989г. издаден от кметството на [населено място], общ. П., с имената С. С. С., починал на 23.12.1947г., който им е дядо и те са роднини по съребрена линия от четвърта степен.

Изложени са съображения, че доказателствената сила на удостоверението не е опровергана в процеса, същото е издадено въз основа на актове за гражданско състояние, който се ползват с материална доказателствена сила. Прието е, че обстоятелството, че бащиното име на съпругата Р. Б. С., починала на 07.01.1964г. в удостоверението е поправено ръкописно на „С.“ е без значение и не опровергава засвидетелстваните в удостоверението обстоятелства, тъй като в случая е достатъчно да се установи един общ родоначалник на починалия В. Б. С. и на главно встъпилия ищец С. И. С., и степента им на родство, предвидена в чл. 8, ал. 4 ЗН. Изложени са мотиви, че с оглед събраните доказателства съпругата на С. С. Д. (вписан и като С. С. С.) - Р. Б. Д. (вписана с тези имена в акт за смърт), вписана и като Р. Б. Х. в акта за смърт на С. С. Д., посочена в цитирания акт като негова преживяла съпруга, вписана и като Р. С. С. в нот. завещание по нот. акт № 168/1945г., с което съпругът й С. С. Д. й е завещал нива от три декара, а също и като Р. Б. (поправено ръкописно на С.) С. в удостоверението изх. № 172/08.05.1989г. издадено от кметството на [населено място], общ. П., е също общ родоначалник на починалия завещател В. Б. С. и на главно встъпилия ищец С. И. С. - същата е тяхна баба по бащина линия, майка на бащите им И. С. С. и Б. С. С., които са братя, а починалият В. Б. С. и С. И. С. са първи братовчеди. Посочено е, че ръкописната поправка на презимето й в удостоверението с изх. № 172/08.05.1989г. издадено от кметството на [населено място], общ. П., е без значение и не опровергава засвидетелстваните в удостоверението обстоятелства, тъй като по времето, когато са съставяни актовете за гражданско състояние, въз основа на които е издадено и удостоверението с № 172/08.05.1989г., съпругата е приемала за свое презиме личното име на съпруга си, а за фамилно име - презимето на съпруга си.

Формиран е решаващ правен извод, че С. И. С. е роднина по съребрена линия на починалия завещател В. Б. С., от четвърта степен (първи братовчед) и е от четвърти наследствен ред, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН, поради което има правен интерес да оспори валидността на саморъчното завещание, поради което предявеният иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е допустим.

Изложени са мотиви, че съгласно чл. 42, б. „б“, предл. второ ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, като чл. 25, ал. 1 ЗН урежда формата на саморъчното завещание, което трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде поставен под завещателните разпореждания. Посочено е, че по делото е установено, че завещанието не е написано ръкописно от завещателя В. Б. С., както и че не е подписано от него. Прието е, че изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата на саморъчното завещание не е спазена, поради което и същото е нищожен правен акт и не е породило никакви правни последици, поради което предявеният от С. И. С. срещу Л. П. Л. иск по чл. 42, б. „б“, предл. второ ЗН е уважен като основателен и доказан. Прието е, че като законна последица от основателността на иска за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание от 04.03.2013г. на В. Б. С., подлежат на отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и констативните нотариални актове, с които ответникът Л. П. Л. е признат за собственик по завещание на УПИ №... , кв. 38 по плана на [населено място], [община], с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки и на УПИ №... , кв. 101 по плана на [населено място], с площ от 600 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда на четири етажа.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът се позовава, визира липса на съдебна практика или преодоляване на неправилна съдебна практика при разрешаване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чрез тълкуване, с което да се преодолее непълнота, неяснота или противоречивост на правна норма. По въпроса за доказателствената сила на удостоверението за наследници и нейното зачитане, е формирана непротиворечива практика на ВКС, според която удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена. В този смисъл са решение № 93 от 20.10.2020г. по гр. д. № 136/2020г. на ВКС, І г. о.; решение № 1368 от 7.04.2004г. по гр. д. № 1137/2002г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 100 от 2.03.2011г. по гр. д. № 1820/2009г. на ВКС, І г. о.; решение № 234 от 18.05.2012г. по гр. д. № 1108/2011г. на ВКС, І г. о.; решение № 1105 от 7.11.2008г. по гр. д. № 4398/2007г. на ВКС, І г. о.; решение № 544 от 15.06.2009г. по гр. д. № 2526/2008г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. Освен това в практиката си ВКС приема, че наличието на удостоверение за наследници не изключва други доказателства относно същите факти. Ето защо и без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ, верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства (решение № 100 от 02.03.2011г. по гр. д. № 1820/2009г. на ВКС, І г. о.). Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, приемайки, че родствената връзка на наследодателя В. Б. С. и ищеца С. И. С. е установена, тъй като същите имат общи наследодатели, като е достигнал до този извод, извършвайки цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, относими към спорния по делото въпрос. При това в съответствие с трайно установената, посочена по-горе, практика на ВКС, са преценени не само данните, съдържащи се в представеното удостоверение за наследници, за което касаторът твърди, че не следва да бъде съобразявано с оглед извършената в него поправка, но и въз основа на останалите доказателства, съдържащи данни за родствените връзки (актове за смърт, удостоверения, касаещи родството и др.), издадени по предвидения в закона ред.

Касаторът не е изложил доводи, които да водят до извод за настъпили в законодателството и/или обществените условия промени, които да налагат промяна на създадената практика, която се споделя от настоящия състав. Ето защо поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.

И само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че основните доводи на касатора по правилността на изводите на въззивния съд, се основават на обстоятелството, че в удостоверението за наследници е извършена поправка на имената на Р. Б. С., посочена като баба на В. Б. С. по бащина линия, т. е. като майка на неговия баща Б. С. С.. По отношение на дядото на В. Б. С. по бащина линия обаче подобно оспорване не е било направено. Не е оспорено и обстоятелството, че И. С. С., баща на С. И. С., е брат на Б. С. С., като и двамата са синове на С. С., от което съдът е направил извода за наличие на родствена връзка между наследодателя и главно встъпилото лице (понастоящем ответник по касационна жалба). При положение, че лицето, чиито имена са били поправени в удостоверението за наследници, е посочено като майка както на Б. С. С., така и на И. С. С., обстоятелството кой е извършил поправката на фамилното име на това лице и какво е действителното му фамилно име, е ирелевантно, доколкото по отношение и на двамата родствената връзка помежду им е посочена еднозначно и категорично.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация С. И. С. направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 472 от 13.04.2023г. по в. гр. д. № 1675/2022г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба на Л. П. Л..

ОСЪЖДА Л. П. Л. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. И. С. сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща направени разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: