О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60555

[населено място], 20.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 212 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗПК „Нива“, чрез адв. Р. Д. против решение № I-225/15.09.2020г. по в. гр. д.№ 1390/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 272/25.11.2019 год. по гр. д. № 794/2019 г. на РС-Карнобат, с което по иск с правно осн. чл.58, ал.1 ЗК от Х. А. Х. срещу касатора е отменено приетото на проведено на 27.06.2019г. на събрание на УС на кооперацията решение за налагане, на осн. на чл.8, ал.3 от устава на кооперацията, на наказание „предупреждение за изключване“ на Х. А. Х..

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Оплакванията касаят даденото от БОС тълкуване на условието да е налице „системност“ в нарушенията, за да се наложи наказанието по атакуваното решение на УС. Също така не са били обсъдени показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели и изводите на съда не почиват върху събраните доказателства.

Ответникът по касацията Х. А. Х. не депозира писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил, че за да бъде наложено според чл.8, ал.3 от Устава на кооперацията «предупреждение за изключване» е небходимо наличието на две кумулативно дадаени според регламентацията предпоставки: системно неизпъленние на задълженията на кооператора и след като на кооператора е направена поне една бележка, или му е връчено решение на УС за това. В разглеждания случай «бележката» е направена на същото събрание на УС от 27.06.2019г., което решение е влязло в сила предвид неговото необжалване. По отношение на първата предпоставка въззивната инстанция е посочил, че аналогия между ЗК и КТ следва да бъде направена единствено с оглед тълкуване на понятието «системност» /което предполага осъществяване на един и същи фактически състав повече от два пъти/, но не и да се изисква пълно съответствие между тежестта на нарушенията, за които се налага това наказание по КТ и по ЗК, тъй като характерът на отговорността е различна. БОС е приел, че в мотивите на обжалваното решение на УС на кооперацията не се съдържат ясни и конкретни фактически основания, които да могат да бъдат проверени за съответствие с някоя от предвидените в чл.7 от Устава на кооперацията задължения на членовете й, в който само случай може да се заключи, че е налице неизпълнение на задължения, а оттам и на законосъобразност при налагане на наказанието.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Как следва да се тълкува понятието „системни нарушения“ при липса на легална дефиниция в ЗК?; 2/ За тълкуване на понятието „системни нарушения“ в контекста на ЗК следва ли да се изхожда от възприетото разбиране по отношение на КТ в съдебната практика и правната теория, че е необходимо да е налице съвкупност от три и повече еднородни или три и повече разнородни нарушения на трудовата дисциплина, за които нарушителят да не е бил санкциониран? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.

Така поставените въпроси не изпълняват изискването към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – да се явяват обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд. Следва да се има предвид, че БОС е изложил съображения за основателност на конститутивния иск по чл.58, ал.1 ЗК освен поради липсата на „системност“ в нарушенията на задълженията на член-кооператора, но и поради липса на ясни и конкретни фактически основания в мотивите на атакуваното решение на УС, по които да се защити наказания и осъществяването на които факти да провери съдът. Безспорно отговорността по чл.11 ЗК е вид гражданска отговорност и при тълкуване на въведено с Устава /като вид многостранен договор с гражданскоправни последици/ понятие следва да се съобразят критериите по чл.20 ЗЗД. Ето защо въззивният съд е взел предвид целта на договора и обичаите в практиката като е приложил по аналогия правната уредба на наказанията при близката по вид дисциплинарна отговорност по КТ, като същевременно е отчел липсата на пълно тъждество между трудовото правоотношение и членственото правоотношение в кооперация. Поради изложеното релевантен за спора би се явил евентуално правен въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД, но такъв не е поставен от касатора. Относно критериите при тълкуване на обективираната в сделките воля на страните е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна с оглед изменения в законодателството или в обществените условия в страната, т. е. не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не обосновал по никакъв начин сочената от него хипотеза на значимост на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Следва да се посочи, че с оглед довода за необсъждане на гласни доказателства от въззивния състав в обжалвания съдебен акт касаторът не е формулирал правен въпрос, а според ТР №1/2009г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС такъв не може да бъде поставен от касационната инстанция чрез извеждане въз основа на оплакванията, представляващи касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I-225/15.09.2020г. по в. гр. д.№ 1390/2020г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: