О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60675 гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1932 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. Р. Х. чрез адвокат И. М. от АК-София срещу решение № 3426/10.06.2020 г. по в. гр. д.№ 16069/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 28.08.2019 г. по гр. д.№ 38309/2017 г. на Софийски районен съд и се отхвърлят исковете на В. Р. Х. срещу Прокуратурата на Р. Б. и Столична дирекция на вътрешните работи, за сумата от 20 400 лева, представляваща пропуснати ползи от невъзможността на ищеца да изпълни сключен с трето лице договор от 15.12.2009 г. за транспорти услуги срещу цена от 850 лева месечно, за период от две години, считано от 1.01.2010 г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е съдът да конкретизира възраженията на ответника, вкл. за изтекла давност за предявяване на исковете, без това да е поискано и направено от самия ответник?“ и „От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска – от момента на фактическото връщане на вещта или от влизане в сила на прокурорския акт, с който това е извършено?“. Според касатора въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като съдът не е съобразил основни принципи на гражданския процес, залегнали в чл.6 до 9 вкл. от ГПК.
От Прокуратурата на Р. Б. не е подаден писмен отговор.
От Столична дирекция на вътрешните работи е подаден отговор на касационната жалба, но след изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК и съдът е отказал да възстанови срока с определение № 266710/12.04.2021 г. по в. гр. д. № 16069/ 2019 г. на Софийски градски съд, което не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени в резултат от изземане на собствения му автомобил О. А. ДК [рег. номер на МПС] като веществено доказателство по ДП № 4936/2009 г., пр. пр.№ 733302009 г. на СРП. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.346, ал.1 НК, по което с протокол за оглед на местопроизшествие от 08.01.2010 г. е иззет лек автомобил на ищеца, който му е върнат на 26.05.2011 г., с постановление на прокурор от 20.05.2011 г. за спиране на наказателното производство. Според мотивите на въззивния с съд, по делото не се установява причинно-следствена връзка между изземването на автомобила и имуществените вреди на ищеца от неизпълнение на представения по делото договор от 15.12.2009 г. за транспортни услуги, който е оспорен и не е с достоверна дата. Съдът приема също, че договорът няма трудов характер, поради което възнаграждение ще се дължи само за свършена работа, т. е. пропуснатите ползи не са доказани. В допълнение е посочено, че началният момент на погасителната давност на вземането за обезщетение е изискуемо от датата, на която лекият автомобил е бил върнат на собственика, с оглед на което исковата претенция от 01.06.2016 г. е погасена и по давност.
При тези фактически и правни изводи, не е налице поддържаното от касатора основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи и начала на гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за надлежно упражняване на процесуалните права от страните в исковото производство. Не е налице явна необоснованост на мотивите на решението и нарушение на правилата на формалната логика при прилагане на материалния и процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма при решаването на спора, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради „очевидна неправилност“, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. В случая, въззивният съд е приел, че двамата ответници са направили възражения за изтекла погасителна давност в срока за отговор на исковата молба, законовите разпоредби във връзка с давността имат императивен характер и съдът е длъжен да ги съобрази, при наличие на съответните предпоставки за прилагането им. Тези изводи са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 319/12.06.2007 г. по т. д. № 1100/2006 г., II т. о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., с които се приема, че за да бъде уважено перемпторното възражение на длъжника е достатъчно по делото да са представени доказателства относно съответните юридически факти от значение за началото, спирането и прекъсването на давностните срокове. Правото на длъжника е надлежно упражнено със самото позоваване на давността, без да се изисква същият да посочва конкретно началния момент на погасителния давностен срок по отношение на всяка една от претенциите и датите на неговото изтичане. В този смисъл, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос поради противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора, в тази връзка, решение № 163/17.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 965/2010 г., I т. о., е за възможността да се представят писмени доказателства след изтичане на срока за отговор на исковата молба, когато чрез тях се цели установяване на факти, от които ответникът извежда заявено в отговора възражение, което е уточнено от фактическа страна с оглед доклада или указанията на съда, т. е. не се обуславя противоречие със съдебната практика на ВКС по отношение на процесуалните действия на съда при въведено в срок възражение за погасителна давност.
Вторият поставен въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, въззивното решение се мотивира с решаващия извод, че петгодишният давностен срок е изтекъл, т. е. независимо дали началният момент тече от датата на фактическото предаване на автомобила или влизане в сила на постановлението на прокурора за връщане на иззетата вещ, тъй като лекият автомобил е върнат на 26.05.2011 г., а постановлението за спиране на наказателното производство е от 20.05.2011 г. /чл.111, ал.3 НПК предвижда обжалваемост на прокурорското постановление само при отказ, но не и ако се уважи искането за връщане на предмет, иззет като веществено доказателство/.
При тези констатации на въззивната инстанция, поставеният въпрос всъщност повтаря оплакванията за необоснованост на обжалваното решение при определяне на началния момент, от който тече давността и установените от съда фактическите обстоятелства по спора /чл.281, т.3 ГПК/, които доводи са от значение за правилността на обжалваното решение, но не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховни касационен съд.
След като съдебната практика на ВКС е уеднаквена по поставения от касатора и относим за изхода на делото правен въпрос /началният момент на погасителната давност при незаконни действия или бездействия е преустановяването им, съгласно разясненията в т.4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК// и мотивите на въззивното решение са в съответствие с нея, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи същата да бъде изменена или осъвременена, не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3426/10.06.2020 г. по в. гр. д. № 16069/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 204277/28.08.2019 г. по гр. д.№ 38309/2017 г. на Софийски районен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.