О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3130

гр. София, 20.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в съств:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3478/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4953/12.06.2023 г. на Г. Р. Т., чрез адвокат И. Л., срещу въззивно решение № 293/27.04.2023 г. по в. гр. д. № 899/2022 г. на Софийски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. В какво следва да се изразява неоснователното действие, чието прекратяване се претендира с иска по чл. 109 ЗС и следва ли това действие във всички случаи да е противоправно и виновно; 2. Неоснователното бездействие на ответника основание ли е за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и следва ли то също във всички случаи да е противоправно и виновно.

Ответникът по касация А. Н. Б., действащ чрез своята майка и законен представител В. И. С., чрез адвокат Д. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените в настоящото производство разноски .

Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно иска по чл. 59 ЗЗД за присъждане на разноските, свързани със запазването на процесния автомобил. Предявеният паричен иск е с цена 754,60 лева, т. е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 119/10.05.2022 г. по гр. д. № 542/2020 г. на Районен съд – Костинброд, с което А. Н. Б., представляван от законния си представител В. И. С., е осъден да отстрани притежавания от него лек автомобил „С. К.“, рег. [рег. номер на МПС] от имота на ищцата Г. Р. Т., находящ се в землището на [населено място], [община], съставляващ поземлен имот № *, от кв. *, както и да заплати на ищцата разноските, направени от нея, свързани със запазването на процесния автомобил, за периода от месец декември 2017 г. до момента на предявяване на иска – 14.08.2021 г. в размер на 660 лева, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 754,60 лева. Вместо него е поставено друго, с което предявените искове от Г. Т. против А. Б. с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да отстрани процесния автомобил от имота на ищцата, както и да заплати разноските, направени от нея, свързани със запазването на процесния автомобил за периода от месец декември 2017 г. до 14.08.2021 г., в размер на 660 лева, са отхвърлени като неоснователни.

Въззивният съд е приел за установено, че през 2010 г. „СОФРИБА“ ЕООД е продало на Р. В. Т. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] с площ 856 кв. м., съставляващ имот № * до кв. *. Р. Т. е починал на 15.04.2019 г. и е оставил наследници по закон – преживялата си съпруга С. Х. М. – Т. и дъщеря си Г. Р. Т.. С. М.-Т. е собственик на 3/4 ид. ч., а ищцата - на 1/4 ид. ч. от процесния имот. Установено е, че лек автомобил „С. К.“, рег. [рег. номер на МПС] е регистриран в КАТ на името на Н. К. Б. и към 26.06.2020 г. е в движение. От справка в регистрите на КАТ се установява, че на 18.12.2017 г. с процесния автомобил, управляван от С. М.-Т., е настъпило ПТП. На 20.11.2017 г. Н. Б. е починал и е оставил за наследник ответника А. Н. Б.. С решение № 103083 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 20375/2019 г. по описа на СРС е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане на наследството на Н. Б. по опис от наследника А. Б.. Част от наследеното имущество е и процесният лек автомобил. По делото е приобщена пр. пр. № 12402/2018 г. по описа на СРП, в която се съдържат данни, че Г. Т. е живяла с Н. Б. на семейни начала, по време на което са закупили процесния автомобил. Последният е претърпял две ПТП, не е в движение и се намира в нейно дворно място. Събрани са и свидетелски показания, от които се установява, че и към момента в имота на ищцата се съхранява процесният лек автомобил, който е бил собственост на Н. Б.. При тези фактически данни съдът е приел, че увреждането на автомобила е станало след смъртта на Н. Б., като причина за това не е поведението на ответника. По делото е назначена автотехническа експертиза, от заключението по която е установено, че автомобилът не е в движение и не може да се премести на собствен ход, а е необходимо отстраняването му от имота на ищцата с кран, чрез изтегляне или избутване. Посочено е, че ответникът А. Б. не е допринесъл за повреждането на автомобила, поради което не са налице неоснователни действия от негова страна, с които да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем. Изложени са мотиви, че твърдените от ищцата пречки, които процесният автомобил създава, са в резултат на нейното противоправно поведение, изразяващо се в предоставяне на автомобила на нейната майка, реализирала ПТП, от което са настъпили щети по автомобила. Липсва втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, а именно - ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. За недоказано е преценено и твърдението за извършване на финансови разходи за запазване на процесния автомобил, с което и искът по чл. 59 ЗЗД е оставен без уважение.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Обобщени, поставените от касатора правни въпроси се свеждат до това, дали отговорността по иска по чл.109 ЗС за неоснователни действия или състояния, възпрепятстващи или смущаващи упражняването на правото на собственост, предполага и установяване на вина. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с посоченото от касатора решение № 215/26.05.2011 г. по гр. д. №874/2010 г. ВКС, I г. о., според което задължението за въздържане от неоснователни действия, създаващи пречки за упражняването на правото на собственост, кореспондира на характера на вещното правоотношение. Поставеният въпрос е относим към приетото от въззивния съд, че доколкото А. Б. не е допринесъл за увреждането на автомобила, то липсват неоснователни действия от негова страна, с които да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем.

С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в частта относно предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за отстраняване на процесния автомобил от имота на ищцата.

На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4953/12.06.2023 г. на Г. Р. Т., чрез адвокат И. Л., срещу въззивно решение № 293/27.04.2023 г. по в. гр. д. № 899/2022 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Р. Т. против А. Н. Б., действащ чрез законния си представител В. И. С., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане н разноските направени от Г. Т. за запазване на лек автомобил „С. К.“, рег. [рег. номер на МПС] , за периода от м. декември 2017 г. до 14.08.2021 г. в размер на 660 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 293/27.04.2023 г. по гр. дело № 899/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/10.05.2022 г. по гр. д. № 542/2020 г. на Районен съд – Костинброд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. Т. против А. Н. Б., действащ чрез законния си представител В. И. С., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани притежавания от него лек автомобил „С. К.“, рег. [рег. номер на МПС] от имота на ищцата Г. Т., представляващ имот № 541 от кв. 22, находящ се в землището на [населено място], [община],

УКАЗВА на Г. Р. Т. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

В останалата част делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване, след изтичане на срока за изпълнение на посочените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: