О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4424

София, 01.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4357/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. К. чрез нейния пълномощник адв. Г. С., срещу въззивно решение № 4073 от 05.07.2024 г. по въззивно гр. д. № 11964/2023 г. по описа на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение № 10333 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 68358/2021 г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 6 в[жк], [жилищен адрес] при квоти: 1/3 идеална част за ищцата М. М. К. и 2/3 идеални части за ответницата М. С. П. – К.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че съпрузите са живеели в различни населени места през последните две години от техния брак, като в нарушение на процесуалните правила не били обсъдени и взети предвид представените в тази насока доказателства. Моли за отмяна на атакуваното решение и допускане на делбата при равни квоти между страните при незачитане на последните две години от брака на ответницата с общия им наследодател и съответно изключване приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за касационно обжалване е направено позоваване на предпоставките за допускане на касационния контрол в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. С. П. - К. чрез своя пълномощник адв. С.И. - Н. изразява становище, че не е удовлетворено изискването за представяне на точно и мотивирано изложение на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Изтъква, че от касатора не е формулиран ясен и точен правен въпрос, не е обосновано какво е значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като липсват конкретни аргументи относно необходимостта от тълкуване на закона с оглед наличието на противоречива или неправилна съдебна практика по приложението на чл. 9, ал. 2 ЗН. Претендира разноски за адвокатска защита.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено от фактическа страна и не е било спорно между страните, че делбеният имот е придобит от общия им наследодател А. М. К. по силата на безвъзмездна прехвърлителна сделка /дарение/, обективирана в нотариален акт № 162 от 15.02.1975 г. Страните по делото са негови наследници по закон: ищцата М. К. е негова сестра, а ответницата М. П. - К. е негова съпруга, като бракът им е сключен на 15.08.2010 г. и прекратен на 16.10.2021 г. със смъртта на наследодателя. При така установените факти въззивният съд е приел, че по аргумент от чл. 8, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 2 ЗН делбените квоти следва да се определят в размер на 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответницата, тъй като бракът на последната с наследодателя е с продължителност над 10 години. Във връзка с тезата на ищцата, че делбата следва да се допусне при равни права - по 1/2 ид. част за всяка от страните, въззивният съд е посочил като ирелевантен факта дали наследодателят и съпругата му са били във фактическа раздяла преди откриване на наследството. Приел е, че бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак /чл. 11, ал. 1 СК/ и се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, с унищожаването на брака или с развод /чл. 44 СК/. Самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла, а освен това законът не придава последици, равнозначни на прекратяването на брака.

При тези мотиви на въззивното решение не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На първо място, не е удовлетворено изискването на закона за формулиране на конкретен правен въпрос, който да определи рамките на произнасяне от страна на касационната инстанция в съответствие със залегналия в чл. 6 ГПК основополагащ за гражданското съдопроизводство принцип на диспозитивното начало, в който смисъл са задължителните разяснения на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Това само по себе си представлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

На следващо място, дори и да се приеме, че са изложени аргументи за необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, то те са неоснователни, тъй като разпоредбата е ясна и се прилага еднакво и непротиворечиво от съдилищата. По смисъла на посочената разпоредба, когато след смъртта си едно лице е оставило само съпруг и братя или сестри, призовани към наследяване, негови наследници са както съпругът, така и братята и сестрите, като размерът на наследствения дял на преживелия съпруг се определя според продължителността на брака - ако бракът е продължил повече от 10 години, съпругът наследява 2/3 ид. части от наследственото имущество, а ако е продължил по-малко от 10 години - наследява 1/2 ид. част от наследството /в този смисъл напр. решение № 146 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 196/2009 г., I-во г. о., решение № 505 от 07.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2007 г., II-ро г. о., решение № 598 от 30.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2001 г., II-ро г. о., решение № 389 от 20.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 768/2001 г., I-во г. о./. Възникването и прекратяването на брака е уредено съответно в чл. 11 и чл. 44 СК. За определяне размера на наследствения дял на съпруга, когато той наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, има значение срокът на брачния му живот по последния брак, прекратен със смъртта на наследодателя. Без значение е срокът на фактическото съжителство между съпрузите /решение № 3210 от 18.12.1972 г. по гр. д. № 2373/1972 г., I-во г. о./. Цитираната практика на ВКС по приложението на чл. 9, ал.2 ЗН, чл. 11 и чл. 44 СК е трайна и не са налице основания за нейното осъвременяване или изменение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По тези съображения постъпилата касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на делото ответницата по касация има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата 1 200 лева, която е заплатена в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4073 от 05.07.2024 г. по въззивно гр. д. № 11964/2023 г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на М. С. П. - К. разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: