О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3128

гр. София, 20.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3488/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 49264/25.05.2023 г. на А. В. П., [населено място], чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 1787/06.04.2023 г. по гр. д. № 2082/2023 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - разпореждането на НОИ, с което транспортната злополука се признава за трудова такава, освобождава ли ищеца от задължението за събиране на други доказателства относно това дали транспортната злополука се е осъществила. Нужно ли е да бъдат събирани гласни доказателства в тази насока.

Ответникът по касация – „Карат-С“ АД, гр. София, не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 7906/11.07.2022 г. по гр. д. № 26875/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която „Карат-С“ АД, е осъдено да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на А. В. П. сумата от 570 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на претърпяна транспортна злополука на 09.05.2016 г. около 17,50 ч, докато П. изпълнявала служебните си задължения като контрольор в ЦГМ – гр. София по линия № 54, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. до окончателното заплащане на сумата. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният иск от А. П. за осъждане на „Карат-С“ АД да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 570 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесната злополука. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 570 лева до 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите, че на 09.05.2016 г., около 17,50 ч. е станал инцидент с ищцата А. П., докато изпълнявала служебните си задължения като автоконтрольор в „Център за градска мобилност“ -гр. София, по линия № 54. Ответникът „Карат-С“ АД е извършвал превоза по процесната линия към датата на инцидента. Служител на фирмата, в качеството му на водач на автобуса, предприел аварийно спиране. В представения Протокол за разследване на трудова злополука от 10.04.2016 г. – 12.04.2016 г. е прието, че се касае за трудова злополука, настъпила поради изненадващото/аварийно спиране на автобуса, при което един от пътниците е загубил равновесие, залитнал и с лакът ударил П. в главата, от дясната страна на слепоочието. В заключение е взето решение от комисията злополуката да се декларира като трудова в ТП-София град към НОИ. При изследване на механизма на причиненото непозволено увреждане съдът не е приел за установена причинно-следствената връзка между уврежданията и рязкото спиране на автобуса. Приел е, че свидетелските показания на съпруга на ищцата - П. касаят само претърпените от нея болки и страдания, тъй като той не е очевидец на инцидента. Свидетелката К. е присъствала в превозното средство, но не съобщава за рязко спиране на автобуса, а възпроизвежда твърдения на ищцата веднага след инцидента. Тя посочва, че водачът на автобуса шофирал нормално, от което не се доказва твърдението застъпено в исковата молба за рязко спиране и причинено от това залитане на пътник. Свидетелят Ж. П. също е пътувала в автобуса, но не съобщава за рязко спиране, а за инцидента разбрала впоследствие от П. Съдът е приел за основателно възражението на ответното дружество, че дори да е имало удар с лакът от залитнал пътник в главата на ищцата, той може да се дължи на действия/вина на трето лице – на неправомерно поведение на този пътник, който поради невнимание да е загубил равновесие. Посочено е, че при неустановен механизъм на причиняване на уврежданията ответното дружество не може да носи деликтна гаранционно-обезпечителна отговорност за уврежданията на ищцата. С оглед изложеното, съдът е приел, че не са доказани елементи от фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение и вина на лице, за което възложителят ответник носи отговорност, поради което и предявеният иск е приет за недоказан и неоснователен.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса дали разпореждането на НОИ, с което транспортната злополука се признава за трудова такава, освобождава ищеца от задължението за събиране на други доказателства относно това дали транспортната злополука се е осъществила. Въпросът не може да се приеме за относим, доколкото по делото е обсъден Протокол за разследване на злополуката от комисия на работодателя на ищцата със заключение за декларирането й като трудова от една страна, а от друга отразеното в протокола няма обвързваща доказателствена сила за отразените обстоятелства относно механизма на увреждането и прекия причинител. Признаването на злополуката като трудова от работодателя не обвързва ответното дружество. Въпросът касае доказването на елементи от фактическия състав на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. В съответствие с установената практика на ВКС при разпределяне тежестта на доказване е прието, че ищцата, претендираща обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на увреждането. След анализ на всички доказателства, в т. ч. и протокола за разследване на трудова злополука, е направен извод, че не са установени релевантни за механизма на злополуката факти, от които да се направи извод за ангажиране отговорността на ответника – възложител на работата на конкретния извършител. Прието е, че не е доказано твърдяното противоправно поведение и вината от страна на служител на ответното дружество, за което то носи отговорност. При неустановен при условията на пълно доказване механизъм на увреждане съдът не може да приеме ищцовата претенция за основателна.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 2082/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: